Hi-Q - Добро утро (Bună dimineața)

Времето спря Лудост е как се срещнахме. Колко красива Е всяка любов в началото!	Timpul s-a oprit E o nebunie cum ne-am întâlnit! Ce frumoase sunt Toate iubirile la început!
Първата нощ мина Не искам да загубя нито една минута. Вземи ме в ръце за да почувствам любовта. Слънцето ще изгрее, Радваме се като две деца И аз знам, че от днес съм твоя.	Prima noapte a trecut Nu vreau să pierd niciun minut Ia-mă-n brațe să simt dragostea. Soarele va răsări, Ne bucurăm ca doi copii Iar eu știu că de azi sunt a ta.
Добро утро, обичам те, от ден на ден се влюбвам все повече в теб. Добро утро, ти прошепвам, С всеки ден те обичам все повече.  (x2)	Bună dimineața, te iubesc! Zi de zi de tine mă îndrăgostesc. Bună dimineața, îți șoptesc, Cu fiecare zi tot mai mult te iubesc. (X2)
Целувам те бавно И прекалено бързо минават моментите, А дали сънувам, Кълна се, че не искам, не искам да се будя.	Te sărut încet, Și mult prea repede clipele trec, Iar dacă visez, Jur că nu vreau, nu vreau să mă trezesc.
Първата нощ мина Не искам да загубя нито една минута. Вземи ме в ръце за да почувствам любовта. Слънцето ще изгрее, Радваме се като две деца И аз знам, че от днес съм твоя.	Prima noapte a trecut Nu vreau să pierd niciun minut Ia-mă-n brațe să simt dragostea. Soarele va răsări, Ne bucurăm ca doi copii Iar eu știu că de azi sunt a ta.
Добро утро, обичам те, от ден на ден се влюбвам все повече в теб. Добро утро, ти прошепвам, С всеки ден те обичам все повече. (x2)	Bună dimineața, te iubesc! Zi de zi de tine mă îndrăgostesc. Bună dimineața, îți șoptesc, Cu fiecare zi tot mai mult te iubesc. (X2)
А дали сънувам, Кълна се, че не искам, не искам да се будя.	Iar dacă visez, Jur că nu vreau, nu vreau să mă trezesc.
Добро утро, обичам те, от ден на ден се влюбвам все повече в теб. Добро утро, ти прошепвам, С всеки ден те обичам все повече. (x2)	Bună dimineața, te iubesc! Zi de zi de tine mă îndrăgostesc. Bună dimineața, îți șoptesc, Cu fiecare zi tot mai mult te iubesc. (X2) Hi-Q - Buna dimineata (Official Video) by Cat Music |

Синьо лято (филм)

Български тълковен речник - Буквата Г

Дума	Описание
га и га-га	междум. За подражаване на крясък,издаван от някои птици — гарван, врана, гъска, патица и под.
га-га	междум. — вж. га.
габардин	само ед. Фин вълнен плат за горни дрехи. // прил. габардинен.
габарити	габарит, м. Спец. Външните размери, очетанията на един предмет (превозно средство, машина, съоръжение и др.). Малки габарити.
габер	мн. габери, (два) габера, м. Диал. Габър. // прил габеров.
габър	мн. габъри, (два) габъра, м. Дърво с назъбени жилести листа и с твърда и тежка бяла дървесина, от която се изработват дребни предмети. //прил. габров.
габър	мн. габъри, (два) габъра, м. Кабар. // същ. габърче, мн. габърчета, ср.
гавазин	мн. гавази, м. Остар. Въоръжен пазач охранител в легация, консулство, облечен в национална носия.
гавана	мн. гавани, ж. Валчест съд без дръжки, издълбан от цяло парче дърво.
гаванка	мн. гаванки, ж. Малък кръгъл дървен съд с похлупак, използван в миналото като солница или за носене на по-суха храна (сирене и под.).
гавра	само ед. Постъпка и/или думи, които целят да унизят достойнството на човека или моралната стойност на нещо; подигравка, кощунство, издевателство.
гаврътвам	гаврътваш, несв. и гаврътна, св.; . 1. Обръщам, събарям, катурвам. 2. Глълтам, изпивам на един път, с едно обръщане на чашата. Гаврътнах две чашки ракия. — гаврътвам се/гаврътна се. Падам изведнъж, катурвам се; преобръщам се, килвам се.
гаврътна	гаврътнеш, мин. св. гаврътнах, мин. прич. гаврътнал, св. — вж. гаврътвам.
гавря се	гавриш се, мин. св. гаврих се, мин. прич. гаврил се, несв.; с какво. Подлагам на гавра, издевателствам.
гага	мн. гаги, ж. 1. Клюн, човка на птица. 2. Диал. Кука. // същ. умал. гагичка, мн. гагички, ж.
гагаузи	гагаузин, м. Малочислена етническа група в Североизточна България (а също в Молдова и Украйна), която говори турски диалект. но има християнско вероизповедание. //прил. гагаузки.
гад	гадът, гада, мн. гадове, (два) гада, м. и гад, гадта, само ед., ж. 1. Остар. Само м. Животно, птица. 2. Пренебр. Само ж. Паразити (бълхи, въшки), мухи, насекоми. 3. Прен. Грубо. Отвратителен, противен, гнусен човек.
гадател	гадателят, гадателя, мн. гадатели, м. Човек, който владее и упражнява изкуството да гадае (в 1 знач.).
гадателка	мн. гадателки, ж. Жена гадател.
гадая	гадaеш, мин. св. гадaх, мин. прич. гадaл, несв.1. Владея изкуството да предсказвам бъдещето (на ръка, кафе, карти или по други начини). 2. Правя предположения; предвиждам. Нека не гадаем какво ще стане.
гаден	гадна, гадно, мн. гадни, прил. 1. Който предизвиква физическо отвращение; гнусен, мръсен, противен. 2. Отвратителен, подъл, долен. // същ. гадост, гадостта, мн. гадости, ж. Ама че гадост е това лекарство! Стига си говорил гадости!
гадене	само ед. Неприятно усещане, че мога да повърна, че ми се повдига. Сутрин имате ли гадене?
гаджал	мн. гаджали, м. Разг. Пренебр. Турчин.
гадже	мн. гаджета, ср. Жарг. Любима девойка (за младеж) или любим младеж (за девойка). Имаш ли си гадже?
гади ми	(ти, му, и, ни, ви, им) се, мин. св. гади ми се, мин. прич. гадило ми се, несв. Имам гадене; повдига ми се, повръща ми се.
гадина	мн. гадини, ж. 1. Разг. Домашна птица. 2. Прен. Пренебр. Гад (в 3 знач.).
газ	газът, газа, мн. газове, м. 1. Въздухообразното състояние на вещество. 2. Само мн. Газообразни отделяния в стомаха и червата.
газ	газта, само ед., ж. 1. Газообразно гориво. Ние сме на газ. Педал на газта. 2. Петролен продукт във вид на течност за осветление. Слагам газ в лампата. // прил. газов, газова, газово, мн. газови (в 1 знач.). Газова печка. Газово устройство. Газова бутилка. // прил. газен, газена, газено, мн. газени (във 2 знач.). Газена лампа.
газела	мн. газели, ж. Млекопитаещо тропическо животно, подобно на сърна, което има стройно тяло и умее да бяга бързо.
газениче	мн. газенечета, ср. Тенекиена газена лампа, но без шише.
газирам	газираш, несв. и св.; какво. Насищам течност с газ. • Газирана напитка (вода). Напитка (вода), която е наситена с въглероден двуокис.
газификация	само ед. 1. Спец. Получаване на газово гориво от твърдо или течно гориво; добиване на газ. 2. Снабдяване с инсталации и съоръжения за използване на газ за битови и/или производствени нужди.
газифицирам	газифицираш, несв. Извършвам газификация.
газо-	Първа съставна част на сложни думи със значение газ, газов, напр. газопровод, газокамера, газометър, газохимия.
газообразен	газообразна, газообразно, мн. газообразни, прил. Въздухообразен. Газообразно състояние.
газопровод	мн. газопроводи, (два) газопровода, м. Тръбопровод за пренасяне на газово гориво на разстояние. // прил. газопроводен, газопроводна, газопроводно, мн. газопроводни. Газопроводна мрежа.
газьол	само ед. Течно гориво за дизелови двигатели, което се получава чрез пряка дестилация на петрол.
газя	газиш, мин. св. газих и газих, мин. прич. газил и газил, несв. 1. Вървя из вода, сняг, кал, трева и под., в които краката ми затъват. Виж си обувките, къде пак си газил? 2. Мачкам с крака, тъпча. Внимавай къде стъпваш, не гази из цветята! 3. Прен. Разг. Кого. Измъчвам, тормозя. Не се оставяй да те газят! Всяка пролет тая кашлица ме гази.
гайда	мн. гайди, ж. Народен музикален инструмент — кози или овчи мях с три цеви за надуване и свирене.
гайдаджия	мн. гайдарджии, м. Диал. Гайдар.
гайдар	гайдарят, гайдаря, мн. гайдари, м. Свирач на гайда. // същ. умал. гайдарче, мн. гайдарчета, ср.
гайка	мн. гайки, ж. 1. Метална пластинка със спирално нарязан отвор в средата, с която се затяга винт или болт. 2. Малка халка на дреха, в която се вкарва колан, за да го държи. // прил. гаечен, гаечна, гаечно, мн. гаечни (в 1 знач.). • Гаечен ключ. Инструмент за завиване и отвиване на гайки.
гайле	мн. гайлета, ср. Разг. Грижа.
гайтан	мн. гайтани, (два) гайтана, м. Плетен шнур за украса на народна носия. // прил. гайтанен, гайтанена, гайтанено, мн. гайтанени.
гайтанджия	мн. гайтанджии, м. Истор. Производител и/или търговец на гайтан.
гайтанлия	ед. неизм., мн. гайтанлии, прил. 1. За дреха — украсен с гайтан. 2. Прен. За вежди — тънки, източени като гайтан. Вежди гайтанлии.
гала-	Първа съставна част на сложни думи със значение тържествен, разкошен, напр. галавечеря, галаконцерт, галапредставление.
галактика	мн. галактики, ж. Звездна система. Нашата галактика. Други галактики. // прил. галактичен, галактична, галактйчно, мн. галактични.// прил. галактически, галактическа, галактическо, мн. галактически.
галантен	галантна, галантно, мн. галантни, прил. Изискано вежлив, изтънчен, любезен, с добри маниери. // същ. галантност, галантността, ж. Проявявам галантност.
галантерия	само ед. Търговска стока от дребни тоалетни и лични принадлежности. // прил. галантериен, галантериина, галантериино, мн. галантериини. Галантериен магазин.
галванизация	само ед. Спец. 1. В техниката — покриване на повърхност с тънък пласт метал чрез електролиза. 2. В медицината — лечебен метод чрез използване на постоянен електрически ток.
галванизирам	галванизираш, несв. и св.; Спец. Правя галванизация.
галваничен	галванична, галванично, м, галванични, прил. 1. Който е предназначен за получаване на ток чрез химична реакция. Галваничен елемент. 2. При който се прилага ток, получен чрез химична реакция. • Галваничен ток. Спец. Електрически ток, който се получава при химическо взаимодействие на киселини или соли с метал.
гален	галена, галено, мн. галени, прил. Любим, мил. 2. Глезен, разглезен.
галеник	мн. галеници, м. Любимец. Галеник съдбата.
галеница	мн. галеници, ж. Любимка.
галенов	галенова, галеново, мн. галенови. 1. Спец. Който се отнася до течно лекарство получено чрез механическа преработка на растителни вещества. 2. Който се отнася до производството на такива лекарства.
галера	мн. галери, ж. Истор. Старинен дървен военен кораб с гребла, на който гребците били роби или каторжници.
галерия	мн. галерии, ж. 1. Изложбена зала за картини и други произведения на изкуството. 2. Дълъг подземен коридор в мини или военни съоръжения. 3. Остар. Най-горният балкон последните редове в театър, зала.
галета	само ед. Препечен и счукан на ситно хляб, който се употребява в готварството обикн. за панировка.
галиба	нареч. Остар. Навярно, вероятно, изглежда, като че ли, май.
галиматия	мн. галиматии, ж. Разг. Безсмислица; бъркотия, неразбория, безпорядък.
галон	мн. галони, (два) галона, м. Английска мярка за вместимост за течности, равна на 4,546 литра.
галон	мн. галони, (два) галона, м. Лъскав ширит за украса на униформено облекло.
галоп	само ед. 1. Бърз конски бяг с големи, плавни стъпки. 2. Прен. Бързо, ускорено действие, движение. Минахме в галоп учебника. 3. Старинен бърз танц с въртеливи движения, а също музиката за такъв танц.
галопирам	галопираш, несв. и св. 1. За кон — препускам в галоп. 2. Прен. Преминавам, движа се в ускорено темпо; препускам.
галоши	галош, м. Плитки каучукови обувки, които предпазват краката от намокряне. //същ. умал. галошки, мн.
галфон	мн. галфони, м. Разг. Пренебр. Тъп невъзприемчив човек; тъпак, хапльо.
гальовен	гальовна, гальовно, мн. гальовни. 1. Който е нежен, ласкав или изразява нежност, топлота. Гальовна майка. Гальовен поглед. 2. Който обича да се гали. Гальовно коте. // същ. гальовност, гальовността, ж.
галя	галиш, мин. св. галих, мин. прич. галил, несв.; кого/какво. Нежно докосвам, гладя с ръка; милвам. - галя се. Нежно се докосвам, допирам до гaлиш, мин. св. гaлих, мин. прич. галил, несв.; кого/какво. Нежно докосвам, гладя с ръка; милвам. - галя се. Нежно се докосвам, допирам до някого; умилквам се, увъртам се.
гама	мн. гами, ж. 1. Спец. В музиката — последоватен ред от тонове с интервали; тонова стълбица. 2. Прен. Само ед. Еднородни, но многообразно изменящи се явления, качества. Гама от цветове. Гама на чувствата.
гамаши	само мн. Истор. Връхни платнени обвивки на краката от обувките до коленете.
гамба	мн. гамби, ж. Диал. Камба.
гамбит	мн. гамбити, (два) гамбита, м. Спец. В шахматната игра — начален ход, при който се жертва маловажна фигура, за да се получи възможност за атака.
гамен	мн. гамени, м. Невъзпитан уличен хлапак; уличник, хулиган. // прил. гаменски.
гангрена	само ед. Спец. В медицината — умъртвяване на тъкан в живо тяло, съпроводено с почерняване и загниване.
гангстер	мн. гангстери, м. Бандит, мошеник, крадец. // прил. гангстерски.
гара	мн. гари, ж. 1. Голяма железопътна спирка. Товарна гара. 2. Сградата/сградите при такава спирка. Централна гара. // прил. гаров.
гараж	мн. гаражи, (два) гаража, м. Помещение прибиране и ремонт на автомобили. // прил. гаражен.
гарант	мн. гаранти, м. Поръчител. Ставам гарант.
гарантирам	гарантираш, несв. и св. 1. За кого/за какво. Давам гаранция, поръчителствам. 2. Обезпечавам, осигурявам.
гаранция	мн. гаранции, ж. 1. Поета отговорност поръчителство. 2. Това, което се залага залага при поръчителство (обикн. пари, имущество), 3. Уверение за трайност и качество на търговска стока. 4. Прен. Залог, уверение, свидетелство. // прил. гаранционен.
гарафа	мн. гарафи, ж. Съд за вода с дълго тясно гърло и широко кръгло тяло.
гарван	мн. гарвани, (два) гарвана, м. Креслива всеядна птица с черна перушина и масивна човка и крака. // прил. гарванов.
гарга	мн. гарги, ж. Черна креслива птица, подобна на гарван, но с по-малки размери.
гаргара	само ед. Плакнене на гърлото с вода или лекарство, при което течността се задържа в устата и се движи с издишната струя на слаби тласъци. • Правя си гаргара (с някого). Разг. Шегувам се, подигравам се, майтапя се.
гард	гардът, гарда, мн. гардове, м. Спец. 1. В спортни игри — защитник. 2. Разг. Бодигард, охранител.
гардероб	мн. гардероби, (два) гардероба, м. 1. Голям шкаф за дрехи и бельо в жилище. 2. Само ед. Горните дрехи на един човек. 3. Място в обществено заведение със закачалки, където се пазят връхните дрехи и други лични вещи на посетителите. 4. Помещение (обикн. на гара) за временно пазене на багаж, стока на клиентите срещу заплащане. // прил. гардеробен, гардеробна, гардеробно, мн. гардеробни.
гардеробиер	мн. гардеробиери, м. Лице, което обслужва гардероб (в 3 знач.).
гардеробиерка	мн. гардеробиерки, ж. Жена гардеробиер.
гарирам	гарираш, несв. и св.; какво. Вкарвам и оставям автомобил в гараж.
гарнизон	мн. гарнизони, (два) гарнизона, м. Войскови части, разположени за охрана или обучение в населено място. // прил. гарнизонен, гарнизонна, гарнизонно, мн. гарнизонни. Гарнизонен хотел.
гарнирам	гарнираш, несв. и св.; какво. 1. Слагам гарнитура (в 1 и 2 знач.). 2. Прен. Украсявам разказ, изложение с интересни, любопитни подробности, за да привлека вниманието.
гарнитура	мн. гарнитури, ж. 1. Прибавка към месно или рибно ястие, обикн. от зеленчуци. 2. Прибавка към дреха за украса. 3. Комплект от еднородни предмети за обзавеждане на една жилищна стая. Холова гарнитура. 4. Спец. Уплътнителна подложка в мотор.
гарсон	мн. гарсони, м. Остар. 1. Момче — прислужник в хотел. 2. Келнер.
гарсониера	мн. гарсониери, ж. Малък апартамент от една стая, кухня и сервизно помещение.
гасна	гаснеш, мин. св. гаснах, мин. прич. гаснал, несв. 1. Постепенно преставам да горя, да светя. 2. Прен. Постепенно намалявам силата си. Гаснат мечтите ни. 3. Прен. Отпадам, линея, чезна. Тя бавно гаснеше.
гастарбайтер	мн. гастарбайтери, м. Работник, имигрант, главно в Германия.
гастрит	само ед. Спец. В медицината - възпалително заболяване на лигавицата на стомаха.
гастрол	само ед. Гостуване на артисти, музикален състав или на индивидуален изпълнител на чужда сцена.
гастролирам	гастролираш, несв. и св. На гастрол съм.
гастрольор	мн. гастрольори, м. Артист, музикант, състав на гастрол.
гастроном	мн. гастрономи, (два) гастронома, м. 1. Магазин за хранителни стоки. 2. Човек, който познава и обича хубавите, подбраните ястия и напитки; чревоугодник.
гастрономия	само ед. Готварското изкуство.
гася	гасиш, мин. св. гасих, мин. прич. гасил, несв.; какво. 1. Правя да престане да гори или свети. 2. Прекъсвам работата на мотор.
гатанка	мн. гатанки, ж. Изречение, израз, които изискват чрез посочените характерни признаци на някой предмет да се назове самият предмет.
гатер	мн. гатери, (два) гатера, м. 1. Машина за рязане, бичене на дървен материал. 2. Дъскорезница с такава машина.
гатерист	мн. гатеристи, м. Работник на гатер.
гаубица	мн. гаубици, ж. Артилерийско оръдие за стрелба със стръмна траектория.
гаф	гафът, гафа, мн. гафове, (два) гафа, м. Разг. Неуместна, нетактична постъпка; неволна грешка с последици.
гащат	гащата, гащато, мн. гащати, прил. Разг. За птица, обикн. петел, кокошка — който е с пера по краката като гащи.
гащеризон	мн. гащеризони, (два) гащеризона, м. 1. Работен костюм от блуза и панталон, които са съединени (зашити) в една дреха. 2. Детска или дамска горна дреха, изработена по този начин. // същ. умал. гащеризонче, мн. гащеризон-чета, ср. (във 2 знач.).
гащета	само мн. 1. Мъжки къси долни гащи. 2. Къси панталони за спорт, туризъм и др.
гащи	само мн. 1. Долна дреха с крачоли, която покрива тялото от кръста надолу. 2. Разг. Панталони. Ще ти паднат гащите! • Дупе и гащи. Разг. Много близки приятели, които нямат тайни помежду си. • Таралеж в гащите. Разг. Неприятност, главоболие. Сложих си таралеж в гащите. • По бели (долни) гащи. Разг. Неподготвен. Хванах го по бели гащи.
гвардеец	мн. гвардейци, м. Военнослужещ в гвардейска част.
гвардия	мн. гвардии, ж. Отбрана, елитна войскова част. // прил. гвардейски, гвардейска, гвардейско, мн. гвардейски. Гвардейска част. Гвардейска униформа.
гвоздей	гвоздеят, гвоздея, мн. гвоздеи, (два) гвоздея, м. 1. Къса метална пръчка, остра в единия край, за да може да се забива, и с плоска главичка в другия, върху която се чука; пирон. 2. Прен. Ирон. Обикн. ед. Най-значителното, най-интересното в нещо. Гвоздеят в програмата е неговото участие.
гевгир	мн. гевгири, (два) гевгира, м. Разг. Метален кухненски съд с дупки за отцеждане.
гевезя се	гевезиш се, мин. св. гевезих се, мин. прич. гевезил се, несв. Разг. Глезя се.
геврек	мн. гевреци, (два) геврека, м. Тънък сух кравай от варено и изпечено тесто. // същ. умал. геврече, мн. гевречета, ср
гевшек	прил., неизм. Остар. Неиздръжлив, отпуснат. Гевшек момче.
гег	гегът, гега, мн. гегове, (два) гега, м. Трик, чиято цел е да предизвика комичен ефект.
гега	мн. геги, ж. Диал. Дълга овчарска тояга с кука в единия край.
гезме	само ед. Остар. Разходка.
гей	геят, гея, мн. гейове, м. Хомосексуалист.
гейзер	мн. гейзери, (два) гейзера, м. Извор, от който периодично блика гореща вода и пара на голяма височина като фонтан.
гейм	геймът, гейма, мн. геймове, (два) гейма. Спец. В спорта — една от съставните части при някои спортни игри (тенис, волейбол и др.).
гейша	мн. гейши, ж. Професионална танцьорка и певица в японска чайна.
гел	гелът, гела, само ед., м. Козметично средство с консистенция на желе. Гел за коса.
гем	гемът, гема, мн. гемове, (два) гема, м. Разг. Юзда.
гемия	мн. гемии, ж. Разг. Неголям кораб с платна. • Потънали му гемиите. Разг. Умислил се, замислил се, като че има сериозна грижа.
ген	генът, гена, мн. гени, (два) гена, м. Спец. В биологията — елементарна единица на наследствеността. // прил.генен.
генеалогия	само ед. Родословие. // прил. генеалогичен.
генеза	само ед. Генезис.
генезис	само ед. Произход, история на зараждането.
генерал	мн. генерали, м. Висше офицерско звание, а също и лице, което има това звание. // прил. генералски.
генерален	генерална, генерално, мн. генерални, прил. 1. Общ, всеобщ. Генерална стачка. 2. Главен, основен, най-важен. Генерална репетиция.
генерализирам	генерализираш, несв. и св. Частното, единичното го издигам в общо, в основно; обобщавам.
генеративен	генеративна, генеративно, мн. генеративни, прил. Който поражда, ражда, произвежда.
генератор	мн. генератори, (два) генератора, м. Спец. 1. Машина за превръщане на механичната енергия в електрическа.2. Апарат за превръщане на твърдото гориво в горивен газ; газгенератор.
генерация	мн. генерации, ж. Поколение, потомство.
генерирам	генерираш, несв. и св.; какво. Пораждам, раждам, произвеждам. // същ. генериране.
генеричен	генерична, генерично, мн. генерични, Родов.
генетика	Спец. Дял от биологията, в който се изучава развитието на живите организми, наследствеността и нейните изменения.
генетичен	генетична, генетично, мн. генетични. 1. Който се отнася до генетика. 2. Койтосе отнася до произхода, генезиса на явленията; родствен. Генетична връзка.
генетически	генетическа, генетическо, мн. генетически, прил. Генетичен.
гениален	гениална, гениално, мн. гениални, прил. Който проявява или съдържа качества на гений. // същ. гениалност.
гений	геният, гения, мн. гении, м. 1. Творец с висша творческа способност. 2. Самата висша творческа способност.
гениталии	само мн. Спец. В анатомията — половите органи. // прил. генитален.
геноцид	само ед. Изтребване на цели групи хора по расови, религиозни или други мотиви.
географ	мн. географи, м. Специалист по география.
география	само ед. Наука, която изучава повърността на Земята с нейните природни условия, териториалното разпределение на населението и живите организми, човешката дейност и икономическите ресурси. // прил. географичен, географична, географично, мн. географчни.// прил. географически, географическа, географическо, мн. географически.// прил. географски, географска, географско, мн. географски. Географски атлас. Географско положение. Географска карта.
геодезист	мн. геодезисти, м. Специалист по геодезия.
геодезия	само ед. Наука за измерването, изобразяването и картографирането на земни площи. // прил. геодезичен, геодезична, геодезично, годезични. Геодезични снимки.
геолог	мн. геолози, м. Специалист по геология.
геология	само ед. Наука за строежа, състава и историята на земната кора, за методите на търсене на полезни изкопаеми. // прил. геологичен, геологична, геологично, мн. геологични. // прил. геоложки.
геометрия	само ед. Дял от математиката за пространствените форми и начините за измерването им. // прил. геометричен.
геополитика	само ед. Наука за взаимодействието на географски и политически фактори. // прил. геополитически.
геоцентризъм	само ед. Название на господстващото в древността и Средновековието схщане, че центърът на Вселената е Земята, а Слънцето и другите планети се въртят около нея.
гепард	мн. гепарди, (два) гепарда, м. Хищен бозайник в Азия и Африка, подобен на леопарда.
герак	мн. гераци, (два) герака, м. Диал. Ястреб.
геран	мн. герани, (два) герана, м. Диал. Дълбок кладенец, от който водата се вади с кофа, прикрепена на кобилица.
герб	гербът, герба, мн. гербове, (два) герба, м. Отличителен знак на държава, град, сдружение, учреждение и др., който се изобразява върху знамена, печати, монети, документи и др. Държавен герб. // прил. гербов, гербова, гербово, мн. гербови.
гергеф	мн. гергефи, (два) гергефа, м. Кръгла рамка, на която се опъва плат за бродиране, нашиване.
гергина	мн. гергини, ж. Градинско цвете с едри кичести цветове.
гердан	мн. гердани, (два) гердана, м. Огърлица, наниз. // същ. умал. герданче, мн. герданчета.
герен	мн. герени, (два) герена, м. Диал. 1. Ниско място край река, което понякога се залива от вода. 2. Ливада, поляна край село.
герест	гереста, гересто, мн. герести, прил. Диал. За петел — едър, с жълти и червени пера.
героизирам	героизираш, несв. и св.; какво. Придавам героизъм; правя да изглежда по-героичен, отколкото е.
героизъм	само ед. Качество на герой (в 1 знач.).
героика	само ед. Съвкупност от проявите на героизъм в едно събитие.
героиня	мн. героини, ж. Жена герой.
героичен	героична, героично, мн. героични, прил. 1. Който проявява героизъм. 2. Който е изпълнен с героизъм. Героична борба.
герой	героят, героя, мн. герои, м. 1. Човек, който е проявил смелост, храброст, изключителна доблест. 2. Спец. В литературата и изкуството - действащо лице в литературно произведение, филм и под. Литературен герой. Положителен герой. // прил. геройски, геройска, геройско, мн. геройски (в 1 знач.).
геройство	мн. геройства, ср. 1. Поведение, постъпка на герой; героизъм. 2. Ирон. Поведение, постъпка на човек, който иска да се покаже като герой, иска да демонстрира сила и храброст.
геронтология	само ед. Спец. Дял от медицината за промените в строежа и функциите на човешкия организъм в старческа възраст.
гети	само мн. Вълнени обвивки на краката от обувките до над глезените, каквито носят войниците.
гетинакс	само ед. Спец. Електроизолационен пластичен материал от хартиени слоеве, напоени със синтетична смола.
гето	мн. гета, ср. 1. Градски квартал, населен с непривилегирован социален слой или с хора, дискриминирани по расов или религиозен принцип. Циганско гето. 2. Пренебр. Неблагоустроен краен градски квартал.
гетри	само мн. Гети.
гешефт	мн. гешефти, (два) гешефта, м. Непочтена търговска сделка; спекула.
гешефтар	гешефтарят, гешефтаря, мн. гешефтари, м. Лице, което се занимава с гешефти; спекулант.// прил. гешефтарски, гешефтарска, гешефтарско, мн. гешефтарски.
ги	вж. те.
гибел	гибелта, само ед., ж. Неестествена смърт; унищожение, разрушение, катастрофа, разруха. Всичко отива към гибел.
гибелен	гибелна, гибелно, мн. гибелни, прил. Който предизвиква гибел; унищожителен, пагубен. Гибелна страст.
гибон	мн. гибони, (два) гибона, м. Дребна човекоподобна маймуна с дълги предни крака.
гигант	мн. гиганти, (два) гиганта, м. Човек, животно, растение, предмет с необичайно големи размери; великан, исполин. Дърво гигант. Гущер гигант. Град гигант. // прил. гигантски, гигантска, гигантско, мн. гигантски. • Гигантски слалом. Спец. В спорта — скисъстезание по спускане по дълга писта с голям брой вратички.
гигантизъм	само ед. Спец. Заболяване, което се изразява в ненормално развитие на височина или големина като резултат от нарушение дейността на щитовидната жлеза.
гид	гидът, гида, мн. гидове, м. 1. Водач, екскурзовод. 2. Справочник за туристи, пътеводител.
гиди	част. Разг. 1. За подсилване на обръщения, изказани с думи, които изразяват отрицателно отношение към лицето или предмета. Гиди мръсницо такава! Гиди магаре с магаре! 2. За подсилване на обръщения като израз на лека, шеговита закана. Гиди палавнико! Гиди Иване, калпазане!
гидия	мн. гидии, м. Разг. Буен момък. Луд гидия.
гиздав	гиздава, гиздаво, мн. гиздави, прил. Разг. Хубав, хубаво облечен, напет. Гиздава мома.
гиздя	гиздиш, мин. св. гиздих, мин. прич. гиздил, несв.; кого/какво. Правя да стане гиздав; пременям, украсявам. Много го гиздиш това дете. — гиздя се. Гиздя сам себе си. Обича да се гизди.
гизна	гизнеш, мин. св. гизнах, мин. прич. гизнал, несв. Тъна във вода, влага. Къщите гизнат в кал и влага.
гилдия	мн. гилдии, ж. Организация, сдружение, съюз на лица от една професия за защита на професионалните им интереси. Адвокатска гилдия. Търговска гилдия.
гилза	мн. гилзи, ж. Метална или картонена тръбичка за куршум, снаряд, в която се поставя взривно вещество, което се възпламенява от капсула.
гилотина	мн. гилотини, ле. 1. Механизъм със специален нож, който пада и обезглавява осъден на смърт. 2. Спец. В техниката — нож, прикрепен на рамка, за рязане на хартия и др.
гимназист	мн. гимназисти, м. Ученик в гимназия.
гимназистка	мн. гимназистки, ж. Ученичка в гимназия.
гимназия	мн. гимназии, ж. 1. Учебно заведение, в което се получава средно образование. Класическа гимназия. Езикова гимназия. 2. Сградата, в която се помещава такова учебно заведение. // прил. гимназиален, гимназиална, гимназиално, мн. гимназиални. Гимназиално образование.
гимнастик	мн. гимнастици, м. 1. Спортист по гимнастика. 2. Човек, който се занимава с гимнастика като любител, който е изкусен в гимнастиката. 3. Разг. Учител по гимнастика.
гимнастика	само ед. 1. Съвкупност от упражнения за физическо развитие и укрепване на организма. 2. Спец. Спортна дисциплина, която включва различни видове физически упражнения без или с уред. // прил. гимнастйчен, гимнастйчна, гимнастйчно, мн. гимнастйчни. // прил. гимнастически, гимнастическа, гимнастическо, мн. гимнастически. Гимнастически салон. • Спортна гимнастика. Спец. Вид състезателен спорт, който включва няколко гимнастически дисциплини на уреди (успоред-ка, греда, висилка, кон с гривни) и земна гимнастика. • Художествена гимнастика. Спец. Вид състезателен спорт за момичета, жени (индивидуално или в ансамбъл), който включва няколко дисциплини с уреди (топка, лента, обръч, въже, бухалки), като композициите се изпълняват на фона и в ритъма на музика.
гимнастичка	мн. гимнастички, ж. Жена гимнастик.
гина	гинеш, мин. св. гинах, мин. прич. гинал, несв. Умирам от неестествена смърт; пропадам, изчезвам, загивам. Те ще живеят в богатство и разкош, а ние ще гинем в мизерия и нищета.
гингивит	само ед. Спец. В медицината — възпаление на венците около зъбите.
гинеколог	мн. гинеколози, м. Лекар, специалист по гинекология.
гинекология	само ед. 1. Спец. Дял от медицината, който се занимава с женската полова система, с нейните заболявания и лекуването им. 2. Болнично отделение, където се лекуват жени със заболявания на половата система. Постъпи в гинекологията. // прил. гинекологичен, гинекологична, гинекологично, мн. гинекологични. Гинекологично отделение. // прил. гинекологически, гинекологическа, гинекологическо, мн. гинекологически.
гипс	гипсът, гипса, само ед., м. 1. Спец. Бял или безцветен кристален минерал; калциев сулфат. 2. Продукт на този минерал във вид на бял прах с широко приложение в строителството, скулптурата, в индустрията, медицината. // прил. гипсов, гипсова, гипсово, мн. гипсови. Гипсови орнаменти. Гипсова мазилка. Гипсова превръзка.
гипсирам	гипсираш, несв. и св.; какво. 1. Измазвам, закрепям с гипс. 2. Спец. В медицината — поставям в гипсова превръзка. Лекарят ми гипсира ръката.
гири	гира, ж. Гимнастически уред за развиване на мускулите, който се състои от свързани или разделени две тежки метални топки.
гирлянда	мн. гирлянди, ж. Сплетени във вид на венец или верига цветя, зеленина, хартиени фигури и др., които се окачват за празнична украса.
гише	мн. гишета, ср. Служебно място в учреждение (банка, поща, гара и под.) за обслужване на посетителите и клиентите, отделено от тях с преграда с прозорче.
глава	мн. глави, ж. 1. Част от тялото на човека или животните, където се намират главният мозък, устата, очите, ушите, носът. 2. Ум, разум, разсъдък. Всичко се изпарява от главата ми. Нищо не влиза в главата ми. Ти глава имаш ли? 3. Прен. Животът на човек. Залагам си главата. Отговарям с главата си. 4. Бройка. На глава от населението. Сто глави добитък. 5. Само ед., м. Водач, ръководител. Глава на семейството. Държавен глава. Църковен глава. Кой е тук главата? 6. Част на някои растения със закръглена форма. Глава лук. Глава чесън. Глава зеле. Глава цвекло. 7. Част на някои предмети със закръглена форма. Глава на гвоздей. Глава на топлийка. 8. Част на писмено съчинение. Глава на роман. Уводна глава. Ц същ. умал. главица, мн. главици, ж. (в 1, 2, 3 и 6 знач.). // същ. умал. главичка, мн. главички, ж. (в 1, 2, 3, 6 и 7 знач.)
главатар	главатарят, главатаря, мн. главатари, м. 1. Остар. Водач, предводител, вожд. 2. Пренебр. Водач, подбудител на престъпна група или на спонтанно образувана група от хора, които предприемат незаконно действие. Ето, този им е главатарят!
главен	главна, главно, мн. главни, прил. 1. Най-важен, основен, централен. Главна улица. Главен проблем. 2. Старши по служебно положение. Главен лекар. Главен редактор. Главен счетоводител.
главен	главена, главено, мн. главени, прил. Разг. Нает, определен; предопределен. Главен за овчар. Главен за велики дела.
главест	главеста, главесто, мн. главести, прил. Който има едра, голяма глава. Главесто дете.
главница	мн. главници, ж. Спец. В банковото дело — основен паричен влог, без лихвите; капитал.
главно	нареч. На първо място, преди всичко, предимно. Тук съм главно заради тебе.
главнокомандващ	главнокомaндващият, главнокомaндващия, мн. главнокомaндващи, м. Върховен командир на армията на една държава по време на война.
главнокомандуващ	главнокомандуващият, главнокомандуващия, мн. главнокомандуващи, м. Главнокомандващ.
главня	мн. главни, ж. 1. Къс запалено, но недогоряло дърво. 2. Заразна болест по житните растения, при която растението почернява и не дава плод. Царевична главня.
главобол	неизм. Главоболие (в 1 знач.).
главоболие	мн. главоболия, ср. 1. Само ед. Болки в главата. Имам главоболие. 2. Прен. Грижа, безпокойство, неприятност, тревога. Извинявайте за главоболието. // прил. главоболен, главоболна, главоболно, мн. главоболни (във 2 знач.). Главоболна работа.
главоболя	главоболиш, мин. св. главоболих, мин. прич. главоболил, несв.; кого. Създавам, причинявам грижи, неприятности; безпокоя, досаждам, затруднявам. Не искам повече да ви главоболя. — главоболя се. С какво/с кого. Създавам си/имам грижи, неприятности, затруднения.
главозамайвам	главозамайваш, несв. и главо-замая, св.; кого. Правя така, че някой да загуби чувство за реалност, да се възгордее, да се самозабрави.
главозамая	главозамаеш, мин. св. главозамаях, мин. прич. главозамаял, св. —вж. главозамайвам.
главоломен	главоломна, главоломно, мн. главоломни, прил. 1. Стремителен, бърз, опасен. Главоломно спускане. 2. Сложен, труден, мъчен. Главоломна работа.
главорез	мн. главорези, м. Жесток убиец, палач.
главя	главиш, мин. св. главих, мин. прич. главил, св. — вж. главявам.
главявам	главяваш, несв. и главя, св.; кого, за какво/за какъв. Разг. Наемам за работа, обикн. временна. Ще ги главим за помагачи през лятото. — главявам се/главя се. Разг. Договарям се за работа, обикн. временна; предлагам се и поемам задължение да изпълнявам определена работа.
глагол	мн. глаголи, (два) глагола, м. Спец. В езикознанието — дума, която означава действие или състояние на лице или предмет. // прил. глаголен, глаголна, глаголно, мн. глаголни. Глаголна форма.
глаголица	мн. глаголици, ж. Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IX век.
глад	гладът, глада, само ед., м. 1. Усещане на потребност от храна. 2. Дълготрайно, системно недояждане. Няма с какво да ги храним, ще измрат от глад. 3. Отсъствие или недостиг на хранителни продукти. Голям глад ни чака. 4. Прен. Остра нужда, потребност. Глад за добри специалисти. Глад за хубава литература. Полов глад.
гладен	гладна, гладно, мн. гладни, прил. 1. Който усеща глад (в 1 знач.). Гладен съм, искам да хапна нещо. 2. Който гладува, не си дояжда. 3. Който изразява глад или е предизвикан от глад. Гладен поглед. Гладна смърт. 4. Разг. Който води до глад, причинява глад. Гладна година. • Гладен и жаден. Разг. Лишен от най-необходимото за препитаване. • Гладна стачка. Доброволно гладуване като форма на обществен протест. Обявявам гладна стачка.
гладиатор	мн. гладиатори, м. Истор. В древния Рим — роб или военнопленник, обучен да се сражава с други като него или с диви животни на специална арена за зрелище на публиката. // прил. гладиаторски, гладиаторска, гладиаторско, мн. гладиаторски.
гладиола	мн. гладиоли, ж. Градинско цвете с право, високо стъбло и фуниевидни нежни цветове.
гладник	мн. гладници, м. Пренебр. Лаком човек или животно, които ядат много, които са ненаситни на храна.
гладница	мн. гладници, ж. Жена или женско животно гладник.
гладувам	гладуваш, несв. Не си дояждам, стоя гладен. Като студенти често гладувахме.
гладък	гладка, гладко, мн. гладки, прил. 1. Който е с равна повърхност, без грапавини. 2. Прен. Лек, плавен. Гладка реч. // нареч. гладко. Събранието мина гладко. // същ. гладкост, гладкостта, ж.
гладя	гладиш, мин. св. гладих и гладих, мин. прич. гладил и гладил, несв. 1. Какво. Движа гореща ютия по дреха, за да бъде без гънки. Гладя блузата си. 2. Какво/кого, по какво, с какво. Милвам, галя. Тай я глади с ръка по лъскавата козина.
глазура	мн. глазури, ж. Спец. 1. Стъкловидно лъскаво вещество, с което се покриват глинени, фаянсови и др. изделия. 2. Гъста захарна смес с белтъци за покриване на торти. 3. Гъст сладък сироп за захаросване на плодове.
гламав	гламава, гламаво, мн. гламави, прил. Разг. Пренебр. Занесен, наивен, глуповат, смахнат.
гламавщина	мн. гламавщини, ж. Разг. Пренебр. 1. Качество или проява на гламав. 2. Гламав човек. Ама че си гламавщина!
гланц	гланцът, гланца, само ед., м. 1. Лъскавина, блясък. 2. Лъскаво вещество, което се нанася върху повърхността на дървени, кожени или метални предмети за предпазване и блясък; политура, лак, лустро. // прил. гланцов, гланцова, гланцово, мн. гланцови. Гланцова хартия.
гланцирам	гланцираш, несв. и св.; какво. Покривам с гланц (във 2 знач.).
гларус	мн. гларуси, (два) гларуса, м. 1. Крайбрежна морска птица, по-едра от чайка; сребриста чайка. 2. Прен. Жарг. Жиголо по морските курорти и плажове.
глас	гласът, гласа, мн. гласове, (два) гласа, м. 1. Звук/звукове на човек, произвеждан(и) при говорене, пеене, викане. Детски гласове. Гласът му не се чува. Крещи с пълен глас. 2. Тези звукове като способност за пеене. Тя има хубав, дълбок глас. 3. Партия във вокален ансамбъл. Песен на два гласа. Първи глас. 4. Специфичният, характерният звук или шум, издаван от животно или предмет; гласеж. Гласовете на кучетата. Гласът на камбаната. 5. Прен. Публично изразено мнение; изказване на лице с известност, авторитет. Чухме и гласа на парламента. Няма кой да чуе нашия глас. 6. Право за изразяване на мнение при решаване на държавен или служебен въпрос, както и изразеното мнение (с вдигане на ръка, с бюлетина и пр.). Право на глас. Съвещателен глас. Печеля с повече гласове. Гласовете се разделиха. // същ. умал. гласец, мн. гласовце, (два) гласеца, м. (в 1, 2 и 4 знач.). // същ. умал. гласче, мн. гласчета, ср. (в 1, 2 и 4 знач.). // прил. гласов, гласова, гласово, мн. гласови (в 1 и 2 знач.).
гласеж	1. Начин на произнасяне, изговор. 2. Начин на отразяване, на възприемане на звука, гласа.
гласен	гласна, гласно, мн. гласни, прил. Който става на глас. Гласно четене. • Гласен звук. Спец. Гласна.
гласилки	гласилка, ж. Спец. Гласни струни.
гласна	мн. гласни, ж. Спец. В езикознанието — звук от човешката реч, който се образува в устната кухина от тона на гласните струни, без шум: гласен звук.
гласност	гласността, ж. Публичност, явност.
гласовит	гласовита, гласовито, мн. гласовити, прил. Който има силен, мощен глас.
гласоподавател	гласоподавателят, гласоподавателя, мн. гласоподаватели, м. Лице, което има право да гласува с избирателна бюлетина и когато упражнява това си право; избирател.
гласпапир	само ед. Шкурка.
гласувам	гласуваш, несв. 1. Упражнявам правото си на глас (в 6 знач.). Тоя път няма да гласувам. 2. Разг. Какво. Приемам, одобрявам с мнозинство. Не гласувахме предложението. // същ. гласуване, ср.
глася	гласиш, мин. св. гласих, мин. прич. гласил, несв. Само в трето лице, ед. и мн. Имам съдържание. Какво гласи правилникът? Съобщението гласеше, че съм на червено.
глася	гласиш, мин. св. гласих, мин. прич. гласил, несв. Разг. Какво/кого. Приготвям, подготвям. Хайде, гласи парите! — глася се. Разг. Приготвям се, подготвям се; каня се.И той се гласи да става началник. Закъде се гласиш? Всички се гласяха за студ, а гледай какво време.
глаукома	само ед. Спец. В медицината — очна болест, която се изразява в повишено вътрешноочно налягане.
глашатай	глашатаят, глашатая, мн. глашатаи, м. 1. Истор. В миналото — длъжностно лице, което на висок глас публично оповестява наредби и решения на властта. 2. Прен. Пропагандатор.
гледам	гледаш, несв. 1. Какво/кого. Възприемам с очите си. Гледам филма. Гледам децата навън. 2. Търся с поглед, проверявам. Гледам за дъщеря си дали не е тук. 3. Какво. Запознавам се като зрител. Ще гледаш ли мача? Гледа ли новия филм? 4. Към какво. Обърнат съм, с изглед съм към нещо. Стаята ми гледа към морето. 5. Прен. Разг. Разбирам, схващам. Гледам, че се страхуваш, мълчиш си. 6. Прен. Стремя се, полагам усилия. Гледам да ти помогна. 7. Нищо не правя, бездействам. Недей гледа, ами помогни на човека! 8. Кого/какво. Полагам грижи. Гледах една година майка си на легло. Кой ще гледа детето? 9. Какво. Отглеждам, развъждам. Гледам пилета. Гледам краставици. 10. Кого. Меря се, ръководя се, влияя се. Ти мен не ме гледай, аз съм лесен. 11. На кого/на какво. Отнасям се. Как гледаш на тая идея? 12. На какво. Гадая, врачувам. Тя гледа на кафе. 13. Спец. Какво. Обсъждам, разглеждам (съдебно дело, парламентарен проект и др.). Ще го гледаме на второ четене.
гледач	мн. гледачи, м. Истор. Работник в кооперативна или държавна животновъдна ферма.
гледачка	мн. гледачки, ж. 1. Жена, която гадае (в 1 знач.) на карти, кафе, ръка; врачка. 2. Жена, която е наета да се грижи за малко дете или за болен, стар човек. 3. Истор. Жена гледач.
гледец	мн. гледци, (два) гледеца, м. 1. Зеница на око. 2. Кръгчето на окото около зеницата; ирис.
гледжосам	гледжосаш, св. — вж. гледжосвам.
гледжосвам	гледжосваш, несв. и гледжосам, св.; какво. Покривам с глеч.
гледище	мн. гледища, ср. 1. Начин на мислене, на възприемане, на мнение; становище, възглед, схващане, разбиране. Неговото гледище по въпроса съвпада с моето. Има две гледища по този въпрос. 2. Само ед. С предлога от. Гледна точка, аспект. От съвременно гледище.
гледка	мн. гледки, ж. 1. Това, което се открива пред погледа при гледане от високо или на което се спира погледът. Каква гледка само има оттук! 2. Видът, особеностите на това, което гледаме, което привлича погледа. Виж ги как се борят, каква гледка са тези котенца.
глезен	мн. глезени, (два) глезена, м. Всяка от двете издути кости в долната част на крака, над стъпалото; кокалче.
глезен	глезена, глезено, мн. глезени, прил. 1. Когото са глезили, на когото много са му угаждали, обръщали са му прекомерно внимание. Глезено дете. 2. Който е свойствен на такъв човек. Глезено поведение.
глезла	мн. глезли, ж. Пренебр. Момиче или жена глезльо.
глезльо	мн. глезльовци, м. Пренебр. Момче или мъж, който се глези, който е свикнал да се глези.
глезя	глезиш, мин. св. глезих, мин. прич. глезил, несв.; кого. Угаждам на прищевките, отнасям се с прекомерно внимание. Много го глезиш това дете. — глезя се. Държа се капризно, искам да ми угаждат.
глетчер	мн. глетчери, (два) глетчера, м. Ледник във висока планина или полярна област.
глеч	глечта, само ед., ж. Вещество за покриване на глинени изделия за предпазване и гладкост.
глиган	глигани, (два) глигана, м. Мъжка дива свиня. // прил. глигански, глиганска, глиганско, мн. глигански. Глиганско месо.
гликоза	само ед. 1. Спец. Органично вещество, съставка на кръвта и енергетичен източник, което се намира в много плодове, в пчелния мед и др.; гроздова захар. 2. Сладък гъст сироп от царевица, картофи и др. за храна или при приготвяне на сладкарски изделия.
глина	само ед. Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, склуптурата и строителството. // прил. глинен.
глинест	глинеста, глинесто, мн. глинести, прил. Който съдържа глина. Глинести почви.
глистав	глистава, глиставо, мн. глистави, прил. Който има глисти.
глисти	глист, глистът, глиста, м. Паразитни червеи в червата на човека и животните. Детето има глисти.
глицерин	само ед. Спец. Безцветна гъста течност със сладък вкус, получавана от животински мазнини и растителни масла, с голямо приложение в техниката и медицината. // прил. глицеринов, глицеринова, глицериново, мн. глицеринови.
глоба	мн. глоби, ж. Парична сума, която се плаща като наказание при нарушаване на правилник, административна разпоредба, обществен ред. Плащам глоба.
глобален	глобална, глобално, мн. глобални, прил. Общ, всеобщ. Глобалните проблеми на човечеството.
глобус	мн. глобуси, (два) глобуса, м. 1. Модел на земното кълбо, използван като учебно средство. 2. Остар. Кълбовиден абажур.
глобя	глобиш, мин. св. глобих, мин. прич. глобил, св. — вж. глобявам.
глобявам	глобяваш, несв. и глобя, св.; кого/какво. Налагам глоба. Глобиха ме за превишена скорост.
глог	глогът, глога, мн. глогове, (два) глога, м. Горски бодлив храст или дърво с дребни червени плодове, които се ядат.
глогина	мн. глогини, ж. 1. Глог. 2. Плодът на глога. // същ. умал. глогинка, мн. глогинки, ж.
глождя	глождиш и глождеш, мин. св. глождих, мин. прич. глождил, несв.; какво/кого. 1. Остар. Причинявам физическа болка; дразня, преча. 2. Прен. Причинявам душевни страдания; измъчвам, безпокоя. Усещането, че е изигран, непрестанно го глождеше. 3. Остар. Глозгам.
глозгам	глозгаш, несв.; какво. Гриза, огризвам, ръфам със зъби нещо твърдо. Обичада глозга кокали като някое куче.
глума	мн. глуми, ж. Остар. Шега, закачка; подигравка, присмех.
глумя се	глумиш се, мин. св. глумих се, мин. прич. глумил се, несв. Остар. Правя си глума с някого или нещо.
глупав	глупава, глупаво, мн. глупави, прил. 1. Който е с ограничени умствени способности; несъобразителен, недосетлив. Глупав човек. 2. Който е лишен или беден откъм съдържание, смисъл и целесъобразност. Глупава постъпка. Глупава история. Глупаво положение.
глупак	мн. глупаци, м. Глупав (в 1 знач.) човек. // прил. глупашки, глупашка, глупашко, мн.глупашки.
глупачка	мн. глупачки, ж. Жена глупак.
глупец	мн. глупци, м. Остар. Глупак. // прил. глупешки, глупешка, глупешко, мн. глупешки.
глуповат	глуповата, глуповато, мн. глуповати, прил. Който е малко глупав (в 1 знач.).
глупост	глупостта, мн. глупости, ж. 1. Само ед. Качество на глупав. Глупостта му е безкрайна. Глупостта не ходи по дърветата. 2. Глупава постъпка или глупава дума, израз. Говориш глупости. Голяма глупост направих.
глупчо	мн. глупчовци, м. За изразяване на пренебрежително или снизходително отношение към наивен, прекалено доверчив човек. Ама че си глупчо!
глутница	мн. глутници, ж. 1. Група вълци, които скитат и нападат жертвите си заедно. 2. Прен. Пренебр. Група хора, които се обединяват с цел да унищожат някого или да му навредят.
глух	глуха, глухо, мн. глухи, прил. 1. Който е лишен от слух, който не може да чува. Ти глух ли си? 2. Прен. Неотзивчив. Оставам глух за/към молбите им. 3. Неясен, неотчетлив, тъп. Глухи изстрели. 4. Скрит, неявен. Глухо недоволство. Глуха омраза. 5. Тих, пуст, без прояви на живот. Глуха провинция. Глуха улица. Глухо място. • В глуха линия. Разг. В изолация, настрана. Цържат ме в глуха линия.
глухар	мн. глухари, (два) глухара, м. Едра горска птица от семейство кокошеви, ловен обект.
глухарче	мн. глухарчета, ср. Тревисто многогодишно растение с жълти цветове и леки пухкави семена, разположени като топка на куха гола дръжка.
глухоням	глухоняма, глухонямо, мн. глухонеми, прил. Който е лишен от слух и от способност да говори.
глухота	само ед. 1. Пълна или частична загуба на слуха. 2. Прен. Отсъствие на шум, движение, живот.
глъбина	мн. глъбини, ж. Остар. Дълбочина, дълбина; недра.
глътвам	глътваш, несв. и глътна, св.; какво/кого. Гълтам изведнъж, на един път или поединично. Глътнах хапчето. Искам да глътна малко въздух. • Глътвам/глътна си езика. Разг. Нищо не казвам, замлъквам поради уплаха, смайване, стресване. Да не си си глътнал езика?
глътка	мн. глътки, ж. 1. Спец. Мускулен канал, който свързва устата с храносмилателната и дихателната система. 2. Еднократно движение на този мускулен канал при гълтане. Започна да пие на едри глътки. 3. Количество течност или въздух, които се поемат на едно гълтане. Глътка вода. Глътка въздух.
глътна	глътнеш, мин. св. глътнах, мин. прич. глътнал, св. — вж. глътвам.
глъхна	глъхнеш, мин. св. глъхнах, мин. прич. глъхнал, несв. 1. Ставам по-тих, безшумен; заглъхвам, затихвам, утихвам. Гласовете им глъхнат в нощта. 2. Намирам се в състояние на глухота (във 2 знач.), покой, тишина.
глъч	глъчта, само ед., ж. Глъчка.
глъчка	мн. глъчки, ж. Шум от говор на много хора; врява.
гмеж	гмежта, само ед., ж. Пренебр. Гъмжило, тълпа, множество.
гмурвам	гмурваш, несв. и гмурна, св.; какво. Гмуркам изведнъж и изцяло. — гмурвам се/гмурна се. Гмуркам се изведнъж и изцяло. И той се гмурна във водата.
гмурец	мн. гмурци, (два) гмуреца, м. 1. Водоплаваща птица, особено по заблатените места, която ходи тромаво, лети трудно и се храни с риба. 2. Гмуркач.
гмуркам	гмуркаш, несв.; какво. Потапям изведнъж, с бързо движение във вода. — гмуркам се. Потапям се изведнъж, с бързо движение във вода; хвърлям се в дълбока вода. Обичам да се гмуркам в морето. // същ. гмуркане, мн. гмуркания, ср.
гмуркач	мн. гмуркачи, м. Подводен плувец, който се гмурка в дълбоки води за развлечение или с професионална цел.
гмурна	гмурнеш, мин. св. гмурнах, мин. прич. гмурнал, св. — вж. гмурвам.
гнайс	гнайсът, гнайса, само ед., м. Вид слюдеста скала, която се използва в строителството във вид на плочи. // прил. гнайсов, гнайсова, гнайсо-во, мн. гнайсови.
гневен	гневна, гневно, мн. гневни, прил. 1. Който е обхванат от гняв. Гневен човек. 2. Който изразява гняв. Гневен глас. Гневен поглед. // същ. гневност, гневността, ж.
гневлив	гневлива, гневливо, мн. гневливи, прил. Който лесно и бързо се гневи; избухлив, сприхав. Гневлив мъж. // същ. гневливост, гневливостта, ж.
гневя	гневиш, мин. св. гневих, мин. прич. гневил, несв.; кого. Предизвиквам гняв, довеждам до гневно състояние. Постоянно ме гневи. — гневя се. Изпитвам гняв. Не се гневи толкова, по-кротко!
гнездо	мн. гнезда, ср. 1. Жилище на птица, направено от самата нея от клечки, сламки, кал и пр. Щъркелово гнездо. Лястовиче гнездо. 2. Прен. Роден дом, жилище. Семейно гнездо. 3. Прен. Пренебр. Свърталище, скривалище. Гнездо на клюки. 4. Ямичка в рохкава пръст, където се садят семена или растения. Гнездо картофи. 5. Спец. Вдлъбнатина, легло на елемент от механизъм. // същ. умал. гнезденце, мн. гнез-денца, ср. (в 1 знач.). // прил. гнездов, гнездова, гнездово, мн. гнездови (в 1 и 4 знач.). Гнездова птица. Гнездов посев. • Синонимно гнездо. Спец. В езикознанието — група от няколко синонимни думи с общо значение. • Словообразувателно гнездо. Спец. В езикознанието — група от думи с един и същ корен.
гнездя	гнездиш, мин. св. гнездих, мин. прич. гнездил, несв. 1. За птица — правя си гнездо. Те гнездят веднага щом пристигнат. 2. За птица — мътя. Тези птици гнездят два пъти годишно. // същ. гнездене, ср.
гнет	гнетът, гнета, само ед., м. Потисничество, мъчение, тегло. Колониален гнет. Духовен гнет.
гнетя	гнетиш, мин. св. гнетих, мин. прич. гнетил, несв.; какво/кого. Упражнявам гнет; тормозя, потискам, измъчвам. Тази мисъл ме гнети, не ми дава спокойствие.
гнида	мн. гниди, ж. Яйце на въшка. Косата му е пълна с гниди. // прил. гнидав, гнидава, гнидаво, мн. гнидави.
гнил	гнила, гнило, мн. гнили, прил. 1. Който се е развалил, разрушил от продължително стоене и влага. Гнили круши. 2. Прен. Който е стигнал до духовен упадък. Гнила държава. // същ. гнилост, гнилостта, ж.
гния	гниеш, мин. св. гних, мин. прич. гнил, несв. 1. За органично вещество — разрушавам се, разлагам се от продължително стоене и влага. 2. Прен. Живея в тежки, лоши условия, които постепенно ме погубват. Ще гниеш по затворите. // същ. гниене, ср. Процес на гниене. Предпазвам от гниене.
гноен	гнойна, гнойно, мн. гнойни, прил. Който е пълен с гной или отделя гной. Гнойна пъпка. Гнойна ангина.
гной	гнойта, само ед., ж. Гъста жълтеникава течност, която се образува при възпаление или гниене на тъкан на жив организъм. Раната е пълна с гной.
гноселогия	само ед. Спец. Теоретично учение за познанието. // прил. гносеологичен, гносеологична, гносеологично, мн. гносеологични. // прил. гносеологически, гносеологическа, гносеологическо, мн. гносеологически.
гноя	гноиш, мин. св. гноих, мин. прич. гноил, несв. За рана, цирей и под. — натрупвам и изпущам гной; бера (в 3 знач.).
гноясам	гноясаш, св. — вж. гноясвам.
гноясвам	гноясваш, несв. и гноясам, св. За рана, цирей и под. — натрупвам гной. Брей, раната ти е гноясала.
гнус	неизм. • Гнус ме е. Изпитвам погнуса, отвращавам се; повдига ми се, повръща ми се.
гнусав	гнуснава, гнуснаво, мн. гнуснави, прил. 1. Гнусен. 2. Разг. Гнуслив. // същ. гнуснавост, гнуснавостта, ж.
гнусен	гнусна, гнусно, мн. гнусни, прил. Гаден, противен, отвратителен. Гнусна постъпка. Гнусна клевета.
гнуслив	гнуслива, гнусливо, мн. гнусливи, прил. Който се гнуси от малко. Той е много гнуслив. // същ. гнусливост, гнусливостта, ж.
гнусота	само ед. Това, което предизвиква погнуса, отвращение; гадост, мръсотия.
гнусотия	мн. гнусотии, ж. Обикн. мн. Гнусни прояви, думи и изрази. Говори гнусотии.
гнуся се	гнусиш се, мин. св. гнусих се, мин. прич. гнусил се, несв.; от какво/ от кого. Изпитвам отвращение, погнуса.
гняв	гневът, гнева, само ед., м. Чувство на силно възмущение и негодувание; яд, ярост. Треперя от гняв.
го	— вж. той и то.
гоблен	мн. гоблени, (два) гоблена, м. Бродирана картина за украса на стена.
говедар	говедарят, говедаря, мн. говедари, м. Човек, чието занятие е да пасе говеда, крави. // същ. умал. говедарче, мн. говедарчета, ср. // прил. говедарски, говедарска, говедарско, мн. говедарски.
говедарка	мн. говедарки, ж. Жена говедар.
говедарник	мн. говедарници, (два) говедарника, м. Обор или място, където се затварят говедата.
говедарство	само ед. Занятие на говедар.
говедо	мн. говеда, ср. 1. Едро рогато тревопасно животно, което се отглежда от човека за мляко, месо и работа. 2. Прен. Грубо. За изразяване на оскърбително отношение към прост, недодялан човек или към човек, който върши пакости. // прил. говежди, говежда, говеждо, мн. говежди (в 1 знач.). Говеждо месо. Говежди тор.
говея	говееш, мин. св. говях, мин. прич. говял, несв. 1. Постя. 2. Истор. За млада снаха — мълча, не говоря пред свекър и свекърва в израз на почит и от скромност.
говор	мн. говори, (два) говора, м. 1. Само ед. Говорене, устна реч. Дочух тих говор. 2. Само ед. Начин на произношение, на изговор; особеност на речта. По говора я познах. 3. Спец. Териториална форма на езика; диалект. Източни говори. // прил. говорен, говорна, говорно, мн. говорни. • Говорен апарат. Спец. Органите, свързани с учленяването на звуковете.
говорилня	мн. говорилни, ж. Разг. Пренебр. Място, където се водят дълги, безрезултатни разговори, обсъждания. Обърнахме заседанието на говорилня.
говорим	говорима, говоримо, мн. говорими, прил. Който е в устна, а не писмена форма. В говоримия език.
говорител	говорителят, говорителя, мн. говорители, м. 1. Лице, което говори пред публика, което държи реч. Говорителите се сменяха един сред друг. 2. Длъжностно или упълномощено лице, което официално представя пред средствата за масово осведомяване информация от/за своята институция. Говорител на правителството. Говорител на президента. Говорител на партия.
говорителка	мн. говорителки, ж. Жена говорител.
говоря	говориш, мин. св. говорих, мин. прич. говорил, несв. 1. Използвам устна реч, владея устната реч или някакъв език. То е още малко, не може да говори. Говоря с грешки. Говорите ли български език? 2. Какво/за какво. Изразявам мислите си на глас, съобщавам. Говорих дълго. Говорих за новия град. Той говори само истината. Говоря бавно и с удоволствие. 3. С кого/на кого. Общувам, водя разговор. Искам да говоря с тебе. Не чуваш ли, на тебе говоря. 4. Произнасям реч.
годе	част. За образуване на неопределителни местоимения и наречия със значение за приблизителност на избрания елемент. Това е що-годе приемлива цена.
годеж	мн. годежи, (два) годежа, м. Уговорка за близко сключване на брак между младеж и девойка пред родители и близки, както и празненство, на което се огласява тази уговорка. Обявявам годеж. Правя годеж. Празнувам годежа. Ц прил. годежен, годежна, годежно, мн. годежни. Годежен пръстен.
годежар	годежарят, годежаря, мн. годежари, м. 1. Човек, който е изпратен от страната на младежа да иска ръката на девойка от родителите и. 2. Лице, което е поканено на годежно празненство. // прил. годежарски, годежарска, годежарско, мн. годежарски.
годежарка	мн. годежарки, ж. Жена годежар.
годен	годна, годно, мн. годни, прил. 1. За човек — способен. Годен за военна служба. 2. Който удовлетворява определени изисквания. Годно за употреба. // същ. годност, годността, ж. Срок на годност.
годеник	мн. годеници, м. Младеж, който се е годил.
годеница	мн. годеници, ж. Девойка, която се е годила.
годеници	само мн. Младеж и девойка, които са се сгодили един за друг.
година	мн. години, ж. 1. Период от време, равен на 12 календарни месеца. Изминаха две години. Нова година. Тя е на 18 години. На колко години си? Работя тук от 3 години. Работя тук трета година. В 1396 година България пада под турско робство. Следващата година. 2. Условно приет промеждутък от време, в който се завършва някакъв цикъл. Учебна година. Финансова година. 3. Само мн. Дълго време. От години не сме се виждали. 4. Само мн. Период, епоха. Години на изпитания. Трудни години. Студентски години. 5. Само мн. Възраст. Не си знае годините. В детските ми години. 6. Само ед. Годишнина (във 2 знач.). • Високосна година. Всяка четвърта година, в която месец февруари има 29 дни, та стават общо 366. • За много години. Разг. Благопоже-лание за дълъг живот. • Календарна година. Времето от 1 януари до 31 декември. • Нова година. Първи януари, приет като начало на календарната година. • От година на година. С всяка изминала година. • С годините. В течение на много години.
годинак	мн. годинаци, м. Разг. Дете или животно на една година. // същ. умал. годиначе, мн. годиначета, ср.
годинясам	годинясаш, св. — вж. годинясвам.
годинясвам	годинясваш, несв. и годинясам, св. Разг. Застоявам се предълго някъде, забравям да си тръгна. Няма да годинясвам, я!
годишен	годишна, годишно, мн. годишни, прил. 1. Който се отнася до една година. Годишна заплата. 2. С който приключва една година. Годишен изпит. 3. Който става един път в годината; ежегоден. Годишен преглед. • Годишно време. Период от годината с определени климатични условия; сезон.
годишник	мн. годишници, (два) годишника, м. Сборник с научни трудове, който излиза един път всяка година. Годишник на университета.
годишнина	мн. годишнини, ж. 1. Календарна дата, отбелязваща, че от времето на едно събитие е изминала поредна година. Годишнина от сватбата ни. 2. Годишно течение на вестник, списание.
годя	годиш, мин. св. годих, мин. прич. годил, св. — вж. годявам.
годявам	годяваш, несв. и годя, св.; кого. Уреждам годеж, правя годеж. — годявам се/годя се. Обявявам своя годеж.
годявка	мн. годявки, ж. Годеж.
гоен	гойна, гойно, мн. гойни, прил. Разг. Тлъст, охранен. Гойно животно.
гозба	мн. гозби, ж. Ястие, манджа. // същ. умал. гозбица, мн. гозбици, ж.
гол	гола, голо, мн. голи, прил. 1. За човек или части на човешкото тяло — който няма на себе си дрехи. Голо тяло. Голи крака. Голи рамене. 2. За предмет, вещ, растение, площ — който не е покрит с това, което е обичайно за него. Гола маса. Голи клони. Голо поле. 3. Който не е покрит с косми, козина, пера. Гола глава. Голо птиченце. 4. Който е леко или лошо облечен. Не тръгвай гола, ще настинеш! Гол циганин. 5. Прен. Който е даден сам по себе си, без добавка, без украшения. Гола истина. Гол ентусиазъм. Голи надежди. • Гол-голеничък. Разг. Съвсем гол. • С голи ръце. Разг. Без оръжие или без инструменти.
гол	голът, гола, мн. голове, (два) гола, м. Спец. Във футбола и при някои други спортни игри — вкарване на топката във вратата на противниковия отбор.
голгота	мн. голготи, ж. 1. Само ед. Лобно място, място на мъки и гибел. 2. Прен. Мъка, страдание, терзание.
големец	мн. големци, м. Разг. Лице с високо обществено или служебно положение.
големея се	големееш се, мин. св. големях се, мин. прич. големял се, несв. Придавам си по-голяма важност, отколкото имам; възгордявам се, надувам се. Започнаха да се големеят.
големина	мн. големини, ж. 1. Размер. Инструменти с различна големина. 2. Величина, обем.
голишар	мн. голишари, (два) голишара, м. Малко птиче, което още не е покрито с перушина. // същ. умал. голишарче, мн. голишарчета, ср.
голо-	Първа съставна част на сложни думи със значение който е непокрит, който е без това, което е обичайно за него, напр. голобрад, головрат, гологлав, гологръд, голосеменен.
голословен	голословна, голословно, мн. голословни, прил. Който не е подкрепен с доказателства или факти. Голословни твърдения.
голота	само ед. 1. Състояние на гол. 2. Прен. Неприкритост, същина, същност. Лъсна цялата голота.
голотия	мн. голотии, ж. 1. Разг. Пренебр. Беден човек, голтак. 2. Разг. Обикн. мн. Непокрити, голи (в 1 знач.) места по човешкото тяло, които обикновено не се показват пред хората.
голтак	мн. голтаци, м. Разг. Пренебр. Много беден човек; бедняк, сиромах.
голтачка	мн. голтачки, ж. Разг. Пренебр. Жена голтак.
голф	голфът, голфа, само ед., м. Спец. Спортна игра на открито за двама души или двойки, при която малка топка се удря със специални тояжки, за да се вкара в малка дупка с възможно най-малък брой удари.
голф	голфът, голфа, мн. голфове, (два) голфа, м. Вид спортни панталони с широки крачоли, пристегнати с тясна ивица плат в прасците.
голям	голяма, голямо, мн. големи, прил. 1. Значителен по размери, по сила. Голяма чанта. Голяма радост. 2. Значителен по количество и брой; многоброен, многочислен. Голямо ято птици. 3. Продължителен, дълготраен; дълъг. Голямо чакане падна. 4. Много важен, съществен, забележителен, изтъкнат. Голяма загуба. Голям писател. 5. На повече години или по-възрастен. Това е по-голямата ми дъщеря. Вече си голям, не бива да правиш така. • Голяма работа! Разг. Реплика за омаловажаване на нещо, за подчертаване, че няма да има отрицателни последици. • Държа се на голямо. Разг. Големея се, надувам се, правя се на важен. • Мало и голямо. Разг. Всички хора. • Чудо голямо! Разг. Реплика за изразяване на пренебрежително отношение към нещо станало или за омаловажаване на нещо.
гонг	гонгът, гонга, мн. гонгове, (два) гонга, м. 1. Ударен музикален инструмент във вид на метален диск, който се удря с дървен чук. 2. Камбанка, която се удря с чукче за даване на сигнал.
гондола	мн. гондоли, ж. 1. Венецианска плоскодънна лодка с издигната предна част, която се управлява с едно гребло. 2. Спец. Саморазтоварващ се жп вагон за насипни материали. 3. Спец. Кош, окачен с въжета на летателен балон. 4. Метален кош за дребни или пакетирани търговски стоки в магазин на самообслужване.
гондолиер	мн. гондолиери, м. Лодкар на гондола (в 1 знач.).
гонение	мн. гонения, ср. Преследване, тормоз. Подлагам на гонение.
гоненица	мн. гоненици, ж. Детска игра, в която един гони останалите с цел да хване някого от тях. Играем на гоненица.
гонитба	само ед. 1. Гонене, тичане след някого или нещо. 2. Преследване на някого, потискане, тормозене; гонение. 3. Прен. Стремеж за постигане на цел; надпревара.
гонка	мн. гонки, ж. 1. Бързо преследване на дивеч при ловуване. 2. Спец. При някои спортни състезания (езда, воден спорт) — цикъл от състезание по бързина. Първа гонка. 3. Жарг. Преследване, тормоз на младите войници в казармата.
гонорея	само ед. Спец. В медицината — венерическата болест трипер.
гонче	мн. гончета, ср. Ловно куче на зайци.
гоня	гониш, мин. св. гоних, мин. прич. гонил, несв. 1. Кого/какво. Тичам, за да настигна или уловя. Кучето гони котката. 2. Кого/какво. Пъдя, прогонвам, изпъждам. Аз ги гоня от тук, те пак идват. 3. Кого. Подлагам на гонение; преследвам, притеснявам, тормозя. Гонят ги като новобранци. 4. Прен. Какво. Стремя се да постигна цел. Цял живот гоних щастието, но все не успявах да се добера до него. — гоня се. Само мн. Взаимно извършваме действието гонене (в 1 знач.). // същ. гонене, ср.
гора	мн. гори, ж. 1. Множество дървета, които растат на голяма площ. Отивам в гората. Минавам през гората. Гъста гора. Борова гора. 2. Диал. Планина. // същ. умал. горица, мн. горици, ж. (в 1 знач.). // същ. умал. горичка, мн. горички, ж. (в 1 знач.). Брезова горичка. II прил. горски, горска, горско, мн. горски. Горска поляна. Горски цветя. Горски климат. • В гората расъл. Разг. Див, прост. Ти в гората ли си расъл? • Хващам гората. Разг. Отивам надалече, незнайно къде, запилявам се.
горд	горда, гордо, мн. горди, прил. 1. Който има чувство за собствено достойнство и осъзнава своето превъзходство. Горд човек. 2. Който изразява или съдържа чувство за достойнство и превъзходство. Горда осанка. 3. Който изпитва чувство на удовлетворение, задоволство. Аз съм горд с твоите успехи. 4. Надменен, високомерен; горделив. Върви горда, горда. // същ. гордост, гордостта, ж. Изпитвам гордост. // нареч. гордо. Говоря гордо.
горделив	горделива, горделиво, мн. горделиви, прил. Надменен, високомерен, надут, важен. Горделива жена. Горделив поглед. // същ. горделивост, горделивостта, ж.
горделивец	мн. горделивци, м. Горделив човек.
гордея се	гордееш се, мин. св. гордях се, мин. прич. гордял се, несв. Горд съм, чувствам се горд (в 3 и 4 знач.). Гордея се с тебе. Много се гордее тоя.
горе	нареч. 1. На високо, на по-високо място. Горе, на върха. 2. На по-високо място в служебната йерархия. Ще отида и по-горе, да знаете! 3. Само в сравнителна степен: по-горе. Преди това, в предходния текст. Както казах по-горе. 4. Само в сравнителна степен: по-горе. По-добре, с по-добри качества. С какво стояха по-горе от него освен с богатствата си?
горе-долу	нареч. Разг. Приблизително, почти, около. — Готов ли си за изпита? — Горе-долу.
горен	горна, горно, мн. горни, прил. 1. Който е горе, на по-високо място. На горния етаж. 2. Който е на по-високо място в служебната йерархия. Горна инстанция. 3. Който е по-горе (в 3 знач.). В горния текст. 4. За дреха — връ-хен, върху другите дрехи. Горно облекло.
горест	горестта, само ед., ж. Печал, мъка, скръб. // прил. горестен, горестна, горестно, мн. горестни.
горещ	гореща, горещо, мн. горещи, прил. 1. Който има висока температура. Горещо мляко. Горещ ден. Горещо време. 2. Прен. Пламенен, страстен. Горещо желание. 3. Прен. Пълен с напрежение. Гореща стрелба. // нареч. горещо. Започва да става горещо.
горещина	мн. горещини, ж. 1. Само ед. Висока температура, силна топлина. Как стоиш в тая горещина? 2. Горещо време, жега, зной. Големи горещини бяха това лято. 3. Прен. Пламенност, страст.
горещя се	горешиш се, мин. св. горещих се, мин. прич. горещил се, несв. Паля се, вълнувам се, говоря разпалено. По-спокойно, не се горещи толкова!
гориво	мн. горива, ср. Материали и вещества за отопление или като източник на енергия — за привеждане на мотор в движение. // прил. горивен, горивна, горивно, мн. горивни. Горивни материали. Горивна смес. • Твърдо гориво. Каменни въглища, дърва и др. • Течно гориво. Нефт, газ и др.
горила	мн. горили, ж. Едра човекоподобна маймуна, която живее в Централна Африка.
горист	гориста, гористо, мн. гористи, прил. Който е покрит с гора. Гориста местност.
горкана	мн. горкани, ж. Разг. Жена за окайване, за съжаление.
горко	нареч. • Горко ми (ти, му, и, ни, ви, им). За израз на съчувствие, съжаление, окайване. Ох, горко ми!
горнило	мн. горнила, ср. 1. Грънчарска или рударска пещ. 2. Прен. Само ед. Изпитания, преживявания, мъки. В горнилото на войната.
горница	мн. горници, ж. 1. Горната част на нещо; горнище. 2. Парична сума, която е свръх дадена или определена.
горнище	мн. горнища, ср. 1. Горна част на дреха, която се състои от две части. 2. Горно място.
горняк	само ед. Вятър откъм планината, от север. Духна горнякът.
горолом	само ед. Диал. Силен, унищожителен вятър, който ломи, чупи дърветата. // прил. гороломен, гороломна, гороломно, мн. гороломни.
гороцвет	мн. гороцвети, (два) гороцвета, м, Диал. Общо название на някои горски цветя: момина сълза, иглика.
горски	горският, горския, мн. горски, м. Разг. Длъжностно лице - пазач на гора.
горун	мн. горуни, (два) горуна, м. Вид планински дъб.
горча	горчиш, мин. св. горчах, мин. прич. горчал, несв. Само в трето лице, ед. и мн. Имам горчив вкус. Лекарството горчи. Кафето горчи. • Горчи/горчат ми (ти, му, й, ни, ви, им). Усещам горчив вкус. Лекарството ми горчи. Не ти ли горчи кафето без захар?
горчиво	горчива, горчиво, мн. горчиви, прил. 1. Който има своеобразен, неприятен вкус на хинин, пелин. 2. Прен. Който предизвиква или изразява мъка, скръб, неприятност. Горчива истина. Горчива усмивка. // същ. горчивина, ж. С горчивина. • Горчиво! Възглас от гостите на сватба, с който подканят младоженците да се целунат.
горчилка	мн. горчилки, ж. 1. Горчив вкус, горчивина. 2. Прен. Огорчение, мъка, страдание. Остана горчилката от обидите.
горчило	мн. горчила, ср. Название на всяко нещо, което има горчив вкус. Такива горчила не мога да пия.
горчица	само ед. Пикантна подправка от синапено семе.
горък	горка, горко, мн. горки, прил. 1. Който е изпълнен с мъка и скръб. Горък плач. 2. Който е за окайване; клет, жалък, злощастен. Горките деца. Горкото животно. // нареч. горко. Заплака горко. Ц прил. умал. горкичък, горкичка, горкичко, мн. горкички (във 2 знач.). Горкичкото котенце.
горя	гориш. мин. св. горях, мин. прич. горял, несв. 1. Поддавам се на действието на огън, обхванат съм от огън. Избухна пожар, дърветата три дни горяха. 2. Издавам пламък и грея, топля, светя. Свещта гори. Печката гори. Слънцето гори. 3. Прен. Имам висока температура. Челото ти гори. 4. Прен. Блестя. Ненавист гори в очите и. 5. Прен. Изпитвам силно чувство. Горя от нетърпение. Горя от любопитство.
горя	гориш, мин. св. горих, мин. прич. горил, несв. 1. Какво. Подлагам на действието на огън; запалвам. Започна да гори старите си писма. 2. Какво. Употребявам за отопление или осветление. Горите ли въглища? 3. Прен. Разг. Какво/кого. Причинявам страдание, мъка, силни душевни вълнения. Цял живот ли ще ми гориш душата?
горянин	мн. горяни, м. 1. Диал. Планинец. 2. Истор. Разг. Лице от въоръженото съпротивително движение срещу комунистическата власт през 50-те години на ХХ век.
господ	само ед. Бог (във 2 знач.). • Господ здраве да ти дава! Разг. Благопожелание за здраве. • Господ да те убие/Убил те Господ! Разг. Клетва: да ти се случи нещастие, да умреш. • Дал (ти) Господ добро! Разг. Реплика в отговор на поздрав. • Господи/Боже Господи! Разг. Като възклицание за изразяване на различни чувства (радост, удивление, недоумение, изненада, страх, отчаяние, мъка, недоволство, възмущение и др.).
господар	господарят, господаря, мн. господари, м. 1. Остар. Владетел, властелин. 2. Остар. Богат човек; човек, който притежава имот, животни и др. 3. Прен. Този, който има власт над някого или нещо. Ти не си господар на сърцето ми. // прил. господарски, господарска, господарско, мн. господарски. Господарски тон.
господарка	мн. господарки, ж. Жена господар.
господарствам	господарстваш, несв. Изпълнявам роля на господар; разпореждам се като господар.
господарствувам	господарствуваш, несв. Господарствам.
господин	мн. господа, зват. господине, м. 1. За назоваване на който и да е непознат мъж или на мъж, чието име говорещият не знае. Кой е онзи господин с очилата? Господата от полицията пак идваха. 2. Само в зват. Като официално обръщение към мъж, чието име говорещият не знае. Господине, елате е мен! 3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на мъж или за обръщение към него. Господин Иванов днес няма да идва. Господин Иванов, търсят Ви по телефона. Господин директор! Господа депутати!
господствам	господстваш, несв. 1. Господарствам. 2. Прен. Доминирам, преобладавам, налагам се. В науката господства мнението.
господствувам	господствуваш, несв. Господствам.
госпожа	мн. госпожи, зват. госпожо и госпожа, ж. 1. За назоваване на която и да е непозната немного млада жена или на жена, чието име говорещият не знае. Една госпожа те търси. 2. Само в зват. Като официално обръщение към омъжена или по-възрастна жена, чието име говорещият не знае. Кажете, госпожо! Госпожо, забравихте си чантата! 3. В съчетание с фамилно име или с название на длъжност, професия — за учтиво назоваване на жена или за обръщение към нея. Госпожа Каназирска днес няма да идва.
госпожица	мн. госпожици, зват. госпожице, ж. 1. За назоваване на която и да е непозната млада жена, девойка. Една красива госпожица те търси. 2. Само в зват. Като официално обръщение към неомъжена жена или към девойка, чието име говорещият не знае. Госпожице, прекалявате! 3. В съчетание обикн. с фамилното име - за учтиво назоваване на неомъжена жена или на девойка или за обръщение към тях. Госпожица Клара Мечкова. Госпожице Мечкова!
гост	гостът, госта, мн. гости, м. 1. Лице, което посещава дома на някого, за да се срещне с домакините в знак на уважение или приятелски чувства. Имаме гост. Чакаме гости. 2. Външно, странично лице, поканено да присъства някъде. Гост на тържеството. 3. Посетител. Гостите на хотела. • На гости. В качеството на гост. Отивам на гости.
гостенин	мн. гости, м. Разг. Гост.
гостенка	мн. гостенки, ж. Жена гост.
гостилница	мн. гостилници, ж. Ресторант от по-ниска категория.
гостилничар	гостилничарят, гостилничаря, мн. гостилничари, м. Съдържател на гостилница. // прил. гостилничарски, гостилничарска, гостилничарско, мн. гостилничарски.
гостилничарка	мн. гостилничарки, ж. Жена гостилничар.
гостоприемен	гостоприемна, гостоприемно, мн. гостоприемни, прил. Който обича да приема гости и се отнася с голямо внимание към гостите си. Гостоприемни домакини. // същ. гостоприемство, ср. Благодаря за гостоприемството.
гостувам	гостуваш, несв. 1. На кого, у кого. Пребивавам като гост (в 1 и 2 знач.). Не сме им гостували отдавна. На университета гостува делегация. 2. Участвам като гост в спортно състезание, представление, концерт и др. Следващата неделя футболният отбор ще гостува в Русе. В града гостуват известни музиканти.
гостя	гостиш, мин. св. гостих, мин. прич. гостил, св. — вж. гощавам.
готварница	мн. готварници, ж. Място, помещение, където се приготвя храна за повече хора; кухня.
готварски	готварска, готварско, мн. готварски, прил. Който се отнася до готвене на ястия. Готварска печка. Готварско изкуство. • Готварска сол. Сол, с която се посолява, подправя ястие, храна.
готварство	само ед. Изкуство да се приготвят ястия; кулинарно изкуство. Уча готварство.
готвач	мн. готвачи, м. Човек, чиято професия е да готви ястия.
готвачка	мн. готвачки, ж. Жена готвач.
готвя	готвиш, мин. св. готвих, мин. прич. готвил, несв. 1. Какво. Правя, приготвям ястие (варя, пека, пържа го). През свободното си време обичам да готвя. Какво готвиш? 2. Какво. Правя да стане готов за използване; приготвям. Готвя новата си книга за издаване. Готвя уроците си. 3. Кого, за какво/за какъв. Подготвям, обучавам. Готвя го за мой заместник. Готвя го за изпитите. 4. Какво. Замислям, проектирам, тъкмя, кроя. Готви нов удар. — готвя се. 1. За какво. Подготвям се. Готвя се за изпитите. Готвя се за най-лошото. 2. Възнамерявам, каня се, тъкмя се. Тъкмо се готвех да си тръгвам. // същ. готвене, ср.
готика	само ед. Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на орнаменти. // прил. готически, готическа, готическо, мн. готически. Готически стил.
готин	готина, готино, мн. готини, прил. Жарг. Хубав, приятен.
готов	готова, готово, мн. готови, прил. 1. Който е завършен, който е окончателно направен. Готов ли е обядът? Списанието е готово за печат. 2. Който се е приготвил, подготвил. Готов ли си да тръгваме? Готов съм за изпита. 3. Склонен, съгласен; способен.
готован	мн. готовановци, м. Разг. Пренебр. Човек, който не се труди, а живее наготово, като използва другите.
готована	мн. готовани, ж. Разг. Пренебр. Жена готован.
готовност	готовността, само ед., ж. 1. Желание, добра воля да се направи нещо. Изразявам готовност да помогна. 2. Състояние на подготвеност. Имай готовност за утре!
гофрети	гофрета, ж. Квадратни вафли с шоколадов пълнеж.
гощавам	гощаваш, несв. и гостя, св.; кого, с какво. Поднасям на гост ядене и пиене; храня, нахранвам. С какво ще ги гостиш? Да не искаш да те гощавам? // същ. гощаване, ср.
гощавка	мн. гощавки, ж. Гощаване; храната, с която гощаваме.
гоя	гоиш, мин. св. гоих, мин. прич. гоил, несв. кого/какво. Правя да стане гоен; храня обилно, тъпча с храна. Ти гоиш ли го това дете?
гра и гра-гра	междум. За подражаване на крясък, издаван от някои птици — гарван, врана и др.
грабвам	грабваш, несв. и грабна, св. 1. Какво. Вземам бързо, изведнъж, с рязко движение. Грабвай чантата и бягай! 2. Прен. Кого. Правя силно впечатление, увличам. Книгата ни грабва още от първите страници. — грабвам се грабна се. Разг. 1. Отивам надалече бързо, спешно. И като се грабнах, та в другия край на страната. Грабнал съм се от толкова място, и за какво? 2. Залавям се, заемам се да правя нещо със сила, с голямо старание. Грабнах се да му помагам, а той — никаква благодарност.
грабеж	мн. грабежи, (два) грабежа, м. 1. Вземане насила; обир, кражба. Въоръжен грабеж. Станали си два грабежа. Напоследък грабежите зачестяват. 2. Присвояване, ограбване. Това си е чист грабеж.
грабител	грабителят, грабителя, мн. грабители, м. Човек, който върши грабеж. // прил. грабителски, грабителска, грабителско, мн. грабителски.
грабителство	мн. грабителства, ср. Проява на грабител.
граблив	граблива, грабливо, мн. грабливи, прил. 1. За птица, животно — който има наклонност да граби; който се храни, като граби; хищен. Граблива птица. 2. Който е свойствен на такава птица, животно. Грабливи движения. // същ. грабливост, грабливостта, ж.
грабна	грабнеш, мин. св. грабнах, мин. прич. грабнал, св. — вж. грабвам.
грабя	грабиш, мин. св. грабих, мин. прич. грабил, несв. 1. Какво/кого. Вземам насила, присвоявам, обсебвам. Те грабеха селата. 2. Какво. Вземам бързешком или много наведнъж. Започнаха да грабят хляб като навидели. // същ. грабене, ср.
гравирам	гравираш, несв. и св.; какво. Правя гравировка. // същ. гравиране, ср
гравировка	мн. гравировки, ж. Рисунка и/или надпис върху метал, дърво, стъкло и под. // прил. гравировъчен, гравировъчна, гравировъчно, мн. гравировъчни. Гравировъчна игла.
гравитация	само ед. Спец. Във физиката — всеобщо свойство на материалните тела да се привличат взаимно. // прил. гравитационен, гравитационна, гравитационно, мн. гравитационни.
гравитирам	гравитираш, несв. и св.; към какво/ към кого. Клоня, кръжа, в близост съм. По своите идейни убеждения те гравитират към центъра.
гравьор	мн. гравьори, м. Майстор, който се занимава с гравиране. // прил. гравьорски, гравьорска, гравьорско, мн. гравьорски.
гравюра	мн. гравюри, ж. 1. Художествена творба, направена чрез гравиране. 2. Отпечатък върху хартия от релефна плочка.
град	градът, града, само ед., м. Ледени зърна, които се образуват в атмосферата и падат като валеж. Падна град. Удари ни град.
град	градът, града, мн. градове, (два) града, м. 1. Голямо селище, административен център. 2. Жителите на такова селище. Сякаш целият град е излязъл на улицата. // прил. градски, градска, градско, мн. градски. Градски транспорт.
градация	мн. градации, ж. 1. Спец. В литературата — художествено средство, изградено върху изреждане на еднородни части, за да се разкрие повишаване на чувството, емоцията. 2. Усилване на степени, подреждане във възходящ ред. // прил. градационен, градационна, градационно, мн. градационни.
градеж	мн. градежи, (два) градежа, м. 1. Само ед. Градене, строене на сграда. Кога започва градежът? 2. Сградата, която се гради. Следи от стари градежи. 3. Прен. Създаване, изграждане, осъществяване. Градеж на новото.
градивен	градивна, градивно, мн. градивни, прил. Който служи за градеж, изграждане, създаване, осъществяване. Градивен материал. // същ. градивност, градивността, ж.
градиво	само ед. Това, което има градивна функция и/или служи за градеж.
градина	мн. градини, ж. 1. Място, където се отглеждат растения, цветя, зеленчуци, овощни дървета. Зеленчукова градина. Овощна градина. 2. Парк в селище. Градска градина. Морска градина. // същ. умал. градинка, мн. градинки, ж. // прил. градински, градинска, градинско, мн. градински. Градинско цвете. • Детска градина. Учебно-възпитателно заведение за деца от три до шестгодишна възраст. • Зоологическа градина. Място, където различни видове (диви) животни и птици се отглеждат за показване на хората.
градинар	градинарят, градинаря, мн. градинари, м. Човек, който се занимава с отглеждане на зеленчукови и други растения. // прил. градинарски, градинарска, градинарско, мн. градинарски. Градинарски ножици.
градинарка	мн. градинарки, ж. Жена градинар.
градинарство	само ед. Занятие, поминък на градинар. Занимавам се с градинарство.
градирам	градираш, несв. и св.; какво. Подреждам в степени; степенувам. Умея да градирам нещата. // същ. градиране, ср.
градище	мн. градища, ср. Място, където има развалини, останки от древни постройки, крепости.
градобитен	градобитна, градобитно, мн. градобитни, прил. 1. Който е бит от град. 2. За време, период — през който бие град. Градобитен сезон.
градобитнина	само ед. Това, което е унищожено, повредено от град.
градоносен	градоносна, градоносно, мн. градоносни, прил. За облак — който носи град. Градоносни облаци.
градоустройство	само ед. Дейност, свързана с планирането, изграждането и благоустройството на градове. // прил. градоустройствен, градоустройствена, градоустройствено, мн. градоустройствени. Градоустройствен план.
градуирам	градуираш, несв. и св.; какво. Нанасям градуси на уред.
градус	мн. градуси, (два) градуса, м. Спец. 1. В математиката — единица за измерване на дъги и ъгли, равна на 1/360 част от окръжността. 2. Във физиката — единица за измерване на температурата. 3. В химията — единица за измерване гъстотата на течност или съдържанието на алкохол.
градушка	мн. градушки, ж. Валеж на град.
градче	мн. градчета, ср. 1. Малък град. 2. Обособена територия със сгради и комуникации с определено предназначение. Студентско градче.
градя	градиш, мин. св. градих, мин. прич. градил, несв.; какво. 1. Правя сграда, строя. 2. Прен. Създавам, изграждам, осъществявам, творя. — градя се. На/върху какво. Само в трето лице, ед. и мн. Основавам се, имам за опора. Това убеждение се гради на погрешни впечатления. // същ. градене, ср.
гражданея се	гражданееш се, мин. св. гражданях се, мин. прич. гражданял се, несв. Подражавам на гражданите (в 1 знач.), искам да изглеждам гражданин. Откога започна да се гражданееш?
гражданин	мн. граждани, м. 1. Лице, което е родено и/или живее в градг 2. Жител, поданик на една държава. Български гражданин. // същ. умал. гражданче, мн. гражданчета, ср. // прил. граждански, гражданска, гражданско, мн. граждански. • Гражданска война. Спец. Война вътре в една държава по политически или етнически причини. • Граждански брак. Спец. Брак, който се сключва в държавна, а не църковна институция.
гражданка	мн. гражданки, ж. Жена гражданин.
гражданствен	гражданствена, гражданствено, мн. гражданствени, прил. Публичен, широко известен. // същ. гражданственост, гражданствеността, ж. Добива гражданственост. Получава гражданственост.
гражданство	само ед. 1. Поданство. Българско гражданство. 2. Жителите на един град като цяло. Нашето гражданство няма да забрави това.
грайфер	мн. грайфери, (два) грайфера, м. 1. Спец. Приспособление към подемен кран или багер, което е във форма на две големи метални челюсти, които се отварят и затварят за прехвърляне на насипни материали от едно място на друго. 2. Обикн. мн. Нарези, релефни фигури върху подметки на обувки, върху автомобилни гуми и др. за осигуряване на сцепление с пътя. // прил. грайферен, грайферна, грайферно, мн. грайферни. Грайферен механизъм.
грак	гракът, грака, само ед., м. Название на крясъка, издаван от някои птици, като врана, гарван, патица и др.
гракам	гракаш, несв. Грача.
граквам	гракваш, несв. и гракна, св. 1. Издавам внезапно и поединично грак. Гракне врана и изчезне. 2. Прен. Срещу/против кого/какво. Нахвърлям се с грозни викове, обвинения, ругатни. Всички са гракнали срещу мен.
гракна	гракнеш, мин. св. гракнах, мин. прич. гракнал, св. — вж. граквам.
грам	грамът, грама, мн. грамове, (два) грама, м. Основна единица мярка за тежина, равна на една хилядна част от килограма. Сто грама.
грамада	мн. грамади, ж. Много голяма, огромна купчина от пръст, камъни, предмети.
грамаден	грамадна, грамадно, мн. грамадни, прил. 1. Който е с много големи размери или в много голямо количество; огромен. Грамадна сграда. 2. Който се изявява в много висока степен. Имаше грамаден успех.
грамаж	само ед. Тежина, тегло, измерено в грамове. Тази стока е в по-малък грамаж. Редовно ме удрят в грамажа.
граматик	мн. граматици, м. 1. Истор. Образован човек, книжовник; изкусен в граматиката. 2. Лице, което професионално се занимава с граматика или съставя учебници по граматика.
граматика	само ед. Наука, дял от езикознанието, в който се разглежда морфологичният и синтактичният строй на езика. // прил. граматичен, граматична, граматично, мн. граматични. // прил. граматически, граматическа, граматическо, мн. граматически.
граматикар	граматикарят, граматикаря, мн. гра-матикари, м. Остар. Граматик (във 2 знач.).
грамота	мн. грамоти, ж. 1. Истор. Официален документ от името на владетеля. 2. Писмен документ за отличие. Почетна грамота.
грамотен	грамотна, грамотно, мн. грамотни, прил. 1. Който знае да чете и пише. Вече сме грамотни. 2. Който има смисъл и е без правописни грешки. 3. Умел, с познания в определена област. Технически грамотен. // нареч. грамотно. Пиши по-грамотно. // същ. грамотност, грамотността, ж. Музикална грамотност.
грамофон	мн. грамофони, (два) грамофона, м. Музикален апарат, който възпроизвежда звук. записан на специална плоча. // прил. грамофонен, грамофонна, грамофонно, мн. грамофонни. Грамофонна плоча.
гранат	мн. гранати, (два) граната, м. Твърд минерал с тъмночервен цвят, а също обработен камък от този минерал за украшение. // прил. гранатов, гранатова, гранатово, мн. гранатови. Гранатова гривна.
граната	мн. гранати, ж. Спец. 1. Артилерийски снаряд с взривно вещество. 2. Ръчна бомба. // прил. гранатен, гранатна, гранатно, мн. гранатни.
грандама	мн. грандами, ж. Дама от висшето общество.
грандиозен	грандиозна, грандиозно, мн. грандиозни, прил. Огромен, внушителен, величествен. Грандиозна сграда. // същ. грандиозност, грандиозността, ж. Отличава се с грандиозност.
грандоман	мн. грандомани, м. Лице, обзето от грандомания. // прил. грандомански, грандоман ска, грандоманско, мн. грандомански. Грандомански планове.
грандомания	само ед. 1. Мания за величие, за превъзходство. 2. Маниакална слабост към величавото, грамадното, импозантното. Страдам от грандомания.
грандхотел	мн. грандхотели, (два) грандхотела, м. Хотел от много висока, екстра категория.
гранив	гранива, граниво, мн. граниви, прил. За мазнини — който е с лош вкус и с миризма на остаряло, развалено. Граниво масло. Гранива сланина. Граниво олио. Гранива мас. // същ. гранивост, гранивостта, ж.
гранит	мн. гранити, (два) гранита, м. Твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал, в скулптурата и др. // прил. гранитен, гранитна, гранитно, мн. гранитни. Гранитен паметник.
граница	мн. граници, ж. 1. Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града. 2. Прен. Мислена линия, преграда между две явления. На границата между живота и смъртта. 3. Прен. Предел, допустима норма. Това минава всякакви граници на приличието. // прил. граничен, гранична, гранично, мн. гранични. Гранична застава. Гранична линия. Гранично явление. • Зад граница. В чужбина.
гранича	граничиш, мин. св. граничих, мин. прич. граничил, несв.; с какво. 1. Имам обща граница. На юг България граничи с Турция и Гърция. 2. Имам сходство, доближавам се, достигам, съвпадам. Това граничи с лудост.
граничар	граничарят, граничаря, мн. граничари, м. Войник, който служи на границата, като я охранява. // прил. граничарски, граничарска, граничарско, мн. граничарски. Граничарско куче.
гранка	мн. гранки, ж. 1. Клонче, вейка. 2. Навити на глава конци, прежда. // същ. умал. гранче, мн. гранчета, ср.
гранули	гранула, ж. Малки, лесноразтворими във вода късове от вещество във вид на зърна. Какао на гранули. Лекарство на гранули.
гранулом	мн. грануломи, (два) гранулома, м. Спец. В медицината — възпаление на тъкан във вид на подутина или възелче. Гранулом на зъба.
гранулома	мн. грануломи, ж. Гранулом.
граня	граниш, мин. св. граних, мин. прич. гранил, несв. Само в трето лице, ед. и мн. За мазнина — имам гранив вкус и миризма.
гранясам	гранясаш, св. — вж. гранясвам.
гранясвам	гранясваш, несв. и гранясам, св. За мазнина - ставам гранив.
грапа	мн. грапи, ж. Земеделско зъбчато сечиво за раздробяване на буци пръст и заглаждане, заравняване.
грапав	грапава, грапаво, мн. грапави, прил. 1. Който не е гладък, по чиято повърхност има вдлъбнатини и издатини. Грапава стена. Грапав дънер. 2. Прен. За език, стил — необработен. Стилът ти е грапав. // същ. грапавост, грапавостта, ж.
грапавина	мн. грапавини, ж. 1. Неравност. Тук има грапавина. 2. Прен. Езикова и/или стилова необработеност, неиздържаност.
гратис	1. Нареч. Безплатно. Ще вляза гратис. 2. Същ., мн. гратиси, (два) гратиса, м. Безплатен билет. Получих гратиси. // прил. гратисен, гратисна, гратисно, мн. гратисни. Гратисен период. • Мина/минавам гратис. Разг. Измъквам се, излизам от трудно или неудобно положение. И тоя път минах гратис.
гратисчия	мн. гратисчии, м. Разг. Човек, който съумява да се вмъкне на представление, концерт, спортно състезание без билет.
граф	графът, графа, мн. графове, м. Наследствена благородническа титла, по-висока от барон, а също лице, което има тази титла.
графа	мн. графи, ж. Колона на лист хартия, обозначена с две отвесни линии, обикн. за вписване на данни.
график	мн. графици, (два) графика, м. 1. План, разписание, разпределение по дни, часове или срокове. График на изпитите. Работя по график. Имам график. 2. Диаграма.
график	мн. графици, м. Художник, който се занимава с графика (в 1 знач.).
графика	мн. графики, ж. 1. Само ед. Вид изобразително изкуство, при което се рисува с черти и линии, без бои. 2. Отделна рисунка от това изкуство. 3. Спец. В езикознанието - съвкупност от всички средства на дадена писменост. 4. Спец. Геометрично изображение на функционалната зависимост между две променливи величини. // прил. графичен, графична, графично, мн. графични. // прил. графически, графическа, графическо, графически.
графиня	мн. графини, ж. Жена граф.
графит	само ед. 1. Тъмносив или черен лъскав и мек минерал, от който се правят моливи, бои и др. 2. Тънка пръчица от този минерал вътре в молив. // прил. графитен, графитна, графитно, мн. графитни.
графичка	мн. графички, ж. Художничка график.
графолог	мн. графолози, м. Специалист по графология.
графология	само ед. 1. Изучаване почерка на човека с цел да се разгадае характерът му. 2. Спец. Сравнителен анализ на писмен текст с друг с цел да се идентифицира авторът по особеностите на почерка.
графоман	мн. графомани, м. Лице, което е обзето от графомания.
графомания	само ед. Болезнено пристрастие към съчинителстване, писане и издаване на собствените писания у лица, лишени от писателски талант.
графство	мн. графства, ср. 1. Владение на граф. 2. Административно-териториална единица в някои страни (Англия, Ирландия и др.).
грах	грахът, граха, само ед., м. Растение от рода на боба с плодове като малки зърна в шушулка, които се употребяват за храна след варене. // прил. грахов, грахова, грахово, мн. грахови. Грахово зърно.
граховиден	граховидна, граховидно, мн. граховидни, прил. Който има форма на грахово зърно.
грациозен	грациозна, грациозно, мн. грациозни, прил. Който притежава грация; изящен. // нареч. грациозно. Танцуват грациозно. // същ. грациозност, грациозността, ж. Отличавам се с грациозност.
грация	мн. грации, ж. 1. Само ед. Изящество, красота в движенията и формите на тялото. 2. Грациозна жена или девойка.
грача	грачиш, мин. св. грачих, мин. прич. грачил, несв. За птица (врана, гарван, патица и под.) — издавам характерен дрезгав крясък. // същ. грачене, ср.
греба	гребеш, мин. св. гребах, мин. прич. гребал, несв. 1. Какво. Вадя, вземам с шепа или инструмент течност, насипно вещество, материал. Греба мед с лъжицата. Греба сняг. Греба пясък. 2. Карам лодка, плавателен съд с гребла. Гребем по цял ден. // същ. гребане, ср.
гребалка	мн. гребалки, ж. Съд за гребане.
гребач	мн. гребачи, м. Разг. Гребец.
гребвам	гребваш, несв. и гребна, св. Греба веднъж или поединично. Гребнах с лъжицата да опитам.
гребен	гребна, гребно, мн. гребни, прил. Който се отнася до гребане (във 2 знач.). Гребни спортове. Гребна база.
гребен	мн. гребени, (два) гребена, м. 1. Плосък предмет със зъбци за ресане. 2. Назъбен месест издатък на главата на петел или друга птица. 3. Било на планина; хребет. 4. Най-високата удъллжена част на вълна. // същ. умал. гребенче.
гребец	мн. гребци, м. 1. Човек, който кара лодка с гребла. 2. Спортист от гребните спортове.
гребло	мн. гребла, ср. 1. Дървена лопата, с която се кара лодка; весло. 2. Земеделско сечиво със зъбци, с което се събира сено, слама и под. 3. Част от машина или прикачено устройство за гребане, събиране или разпръскване на пръст, сняг, сено, слама и др.
гребна	гребнеш, мин. св. гребнах, мин. прич. гребнал, св. — вж. гребвам.
греда	мн. греди, ж. 1. Дълго четвъртито дърво за строеж. 2. Гимнастически уред, подобен на такова дърво, закрепен на стойки с определена височина. Шампионка на греда.
гредоред	мн. гредореди, (два) гредореда, м. Хоризонтален ред от греди, обикн. за основа на таван на стая.
грездей	грездеят, грездея, мн. грездеи, (два) грездея, м. 1. Дървена запушалка на бъчва, каца и под. 2. Разг. Грубо. Мъжки полов член.
грейвам	грейваш, несв. и грейна, св. Почвам изведнъж да грея (в 1,2 и 3 знач.). Огънят грейва. Прозорците грейват. Роклята и грейна. Очите и грейнаха.
грейдер	мн. грейдери, (два) грейдера, м. Прикачно устройство към машина за разкопаване и изравняване на пътища.
грейка	мн. грейки, ж. 1. Плосък гумен съд, който се пълни с топла вода за загряване на тялото. 2. Топло шушляково яке с мека дебела подплата.
грейна	грейнеш, мин. св. грейнах, мин. прич. грейнал, св. — вж. грейвам.
грейпфрут	мн. грейпфрути, (два) грейпфрута, м. 1. Цитрусово дърво от рода на портокала с едри, кръгли и сочни плодове с възгорчив вкус. 2. Плодът на това дърво.
грес	греста, само ед., ж. Гъсто масловидно вещество за смазване на машинни части.
гресирам	гресираш, несв. и св.; какво. Смазвам с грес. // същ. гресиране, ср. Колата има нужда от гресиране.
гресьорка	мн. гресьорки, ж. Инструмент, с който се гресира под налягане.
греховен	греховна, греховно, мн. греховни, прил. 1. Който има грехове; грешен. Греховен свят. 2. Който подбужда към грях. Греховни мисли. // същ. греховност, греховността, ж.
грехопадение	мн. грехопадения, ср. 1. Само ед. Според Библията — грехът на Адам и Ева, които нарушили забраната на Бог. 2. Прен. Постъпка, извършена в нарушение на нравствените норми.
грехота	само ед. • Грехота е. Разг. Грешно е, грях е. Грехота е да говориш така.
греша	грешиш, мин. св. греших, мин. прич. грешил, несв. 1. Правя, допускам грешки; бъркам. 2. Върша грях.
грешен	грешна, грешно, мн. грешни, прил. 1. Който съдържа грешка; неточен, неправилен, сбъркан. 2. Който има грехове, който е вършил грехове; греховен.
грешка	мн. грешки, ж. 1. Неправилност, неточност. Направих грешка. Правописни грешки. Имам грешка. 2. Вина, простъпка. Каква грешка допуснах, че ме наказваш? Ще си изкупувам грешките.
грешник	мн. грешници, м. Човек, който има грехове.
грешница	мн. грешници, ж. Жена грешник.
грея	грееш, мин. св. грях, мин. прич. грял, несв. 1. Излъчвам топлина и/или светлина; топля, светя. Слънцето грее. Огънят грее. Месечината грее. Звездите греят. 2. Отразявам светлина; блестя, лъщя. Прозорците греят. Роклята й грее цялата в позлата. Стаичката грее в чистота. 3. Прен. Имам блясък; пламтя, сияя. Очите ми греят. Лицето й грее в усмивка. 4. Какво/кого. Правя да стане топъл; топля, затоплям, стоплям. Грея ръцете си. Грея вода на слънцето. — грея се. Топля се, припичам се. Котката се грееше на слънцето. // същ. греене, ср.
грива	мн. гриви, ж. Дълги косми върху шията на кон, лъв и други животни.
гривест	гривеста, гривесто, мн. гривести, прил. Който е с голяма грива или който има грива.
гривна	мн. гривни, ж. 1. Украшение от злато, сребро, кост или друг материал, което обхваща ръката над китката. 2. Всеки предмет с подобна форма, който служи за пристягане.
грижа	мн. грижи, ж. 1. Безпокойство, притеснение, свързани с постоянни мисли за нещо обикн. неприятно. Имам грижи. Грижата как да ги изхраня изцяло ме е обсебила. 2. Обикн.,-мн. Дейност за благополучието на някого или нещо. Полагам много грижи. Обкръжавам я с грижи. • Бера грижа. Разг. Безпокоя се. Не бери грижа за мен!
грижа се	грижиш се, мин. св. грижих се, мин. прич. грижил се, несв.; за кого/за какво. Полагам грижи (във 2 знач.). Той умее да се грижи за хората си.
грижлив	грижлива, грижливо, мн. грижливи, прил. Старателен, усърден, прилежен, внимателен. Той е много грижлив. Грижливо отношение. // същ. грижливост, грижливостта, ж.
грижовен	грижовна, грижовно, мн. грижовни, прил. Грижлив. Грижовна майка. // същ. грижовност, грижовността, ж.
гриза	гризеш, мин. св. гризах, мин. прич. гризал несв. 1. Какво. Хапя по малко със зъби нещо твърдо; глозгам, ръфам. Мишка гризе сирене. Обича да гризе кокали. Стига си гризал тоя твърд хляб! 2. Прен. Какво/кого. Разяждам, измъчвам, гнетя. Съвестта ме гризе. Болката ме гризе, не ми дава спокойствие. - гриза се. Разг. Само мн. Взаимно си причиняваме неприятности, караме се, дебнем се, преследваме се. Постоянно се гризат. // същ. гризане, ср.
гризач	мн. гризачи, (два) гризача, м. Бозайно животно с развити предни зъби за гризане, което се храни по този начин.
гризвам	гризваш, несв. и гризна, св.: какво. Гриза еднократно или поединично.
гризли	мн. гризлита, ср. Голяма северноамериканска свирепа мечка.
гризна	гризнеш, мин. св. гризнах, мин. прич. гризнал, св. — вж. гризвам.
гризу	само ед. Силно избухлив задушлив газ в каменовъглените мини.
грил	грилът, грила, мн. грилове, (два) грила, м. Затворен електрически уред с въртящо се устройство, на което се пекат пилета, месо. Пиле на грил.
грим	гримът, грима, само ед., м. 1. Козметични средства за разкрасяване на лицето или за промяна на лицето на актьорите. Купих си нов грим. 2. Гримиране. Гримът не я интересува.
гримаса	мн. гримаси, ж. Преднамерено или неволно изкривяване чертите на лицето, обикн. за изразяване на чувство. Правя гримаси. Гримаса на недоволство.
гримаснича	гримасничиш, мин. св. гримасничих, мин. прич. гримасничил, несв. Правя гримаси. Престани да гримасничиш.
гримирам	гримираш, несв. и св.; кого/какво. Слагам грим. Гримирам лицето си. Гримираха го. - гримирам се. Гримирам сам себе си. Не обича да се гримира. // същ. гримиране, ср.
гримьор	мн. гримьори, м. Лице, чиято професия е да гримира актьори или участници в телевизионни предавания.
гримьорка	мн. гримьорки, ж. Жена гримьор.
гримьорна	мн. гримьорни, ж. Стая, помещение за гримиране в театър, студио и др.
грип	грипът, грипа, само ед., м. Инфекциозно вирусно заболяване, което се характеризира с възпаление на дихателните пътища и трескаво състояние на болния. Болен съм от грип. Имам грип. Грипът ме пипна. // прил. грипен, грипна, грипно, мн. грипни. Грипна ваканция. Грипна епидемия.
грис	грисът, гриса, само ед., м. Смляно на дребни зрънца обелено жито, което се употребява след варене за ядене. Не обичам грис.
грисхалва	само ед. Десерт от изпържен грис, залят със сироп да набъбне.
гриф	грифът, грифа, мн. грифове, (два) грифа, м. Дървена пластина, залепена на шийката на струнните инструменти, към която при свирене се притискат струните.
гроб	гробът, гроба, мн. гробове, (два) гроба, м. 1. Яма за заравяне на мъртвец. 2. Място, където е погребан мъртвец. Никой не знае къде е гробът му. • Копая гроб (на някого). Разг. Замислям и върша нещо лошо на някого. • С единия крак в гроба. Разг. Скоро ще умре, много е зле.
гробар	гробарят, гробаря, мн. гробари, м. Лице, чието занятие е да копае ями за гробове. // прил. гробарски, гробарска, гробарско, мн. гробарски.
гробен	гробна, гробно, мн. гробни, прил. 1. Който се отнася до гроб. 2. Прен. Който напомня за гроб; дълбок, пълен. Гробна тишина. Гробно мълчание.
гробища	гробище, ср. Място, където се погребват мъртъвци. // прил. гробищен, гробищна, гробищно, мн. гробищни.
гробница	мн. гробници, ж. Зидан гроб или малка постройка, където е погребан мъртвец.
гробовен	гробовна, гробовно, мн. гробовни, прил. Гробен (във 2 знач.), мъртвешки. Гробовна физиономия.
грог	грогът, грога, мн. грогове, (два) грога, м. 1. Само ед. Гореща алкохолна напитка от ром или коняк, смесени с вода и захар. 2. Порция от тази напитка.
гроги	прил.,неизм. Жарг. Уморен, изтощен. Гроги съм.
грозд	гроздът, грозда, мн. гроздове, (два) грозда, м. 1. Един кичур грозде. 2. Еднородни предмети накуп като кичур грозде. Висят като гроздове по автобусните врати. // същ. умал. гроздче, мн. гроздчета, ср.
грозде	само ед. Плодът на лозата. // прил. гроздов, гроздова, гроздово, мн. гроздови. Гроздов сок. Гроздова ракия. • Гроздова. Разг. Гроздова ракия, гроздовица. Дай една гроздова!
гроздобер	само ед. 1. Прибиране на гроздето от лозята. Време е за гроздобер. Гроздоберът започна. 2. Времето, когато се бере гроздето. По гроздобер.
гроздоберач	мн. гроздоберачи, м. Човек, който участва в брането на грозде през гроздобер.
гроздоберачка	мн. гроздоберачки, ж. Жена гроздоберач.
гроздовиден	гроздовидна, гроздовидно, мн. гроздовидни, прил. Който е с формата на грозд.
гроздовица	мн. гроздовици, ж. Гроздова ракия.
грозен	грозна, грозно, мн. грозни, прил. 1. Който е с лош, неприятен външен вид. Грозен човек. Грозно животно. Грозна вещ. Грозно лице. 2. Който предизвиква отрицателни емоции, страх; страшен. Грозни викове. Грозно престъпление. 3. Жесток, мъчителен. Грозна участ. Грозна кашлица. // нареч. грозно. Крещя грозно. // същ. грозота, ж.
грознея	грознееш, мин. св. грознях, мин. прич. грознял, несв. Ставам все по-грозен.
грозник	мн. грозници, м. Пренебр. Грозен човек.
грозница	мн. грозници, ж. Пренебр. Грозна жена.
грозотия	мн. грозотии, ж. и м. Разг. Пренебр. Много грозен човек. Голям грозотия. Голяма грозотия.
грозя	грозиш, мин. св. грозих, мин. прич. грозил, несв. 1. Какво/кого. Правя да изглежда грозен. Тая картина грози цялата стая. Много го грозят тия дрехи. 2. Кого\какво. Застрашавам, заплашвам. Грози те опасност. Нищо не ни грози.
громол	само ед. Гърмеж, трясък, шум.
громоля	громолиш, мин. св. громoлих, мин. прич. громолил, несв. Издавам громол. // същ. громолене, ср.
громя	громиш, мин. св. громих, мин. прич. громил, несв.; кого/какво. Разбивам, унищожавам, разрушавам; побеждавам категорично. Гиомят противниците си.
гросмайстор	мн. гросмайстори, м. Най-високото звание, което се присъжда на шахматистите. // прил. гросмайсторски, гросмайсторска, гросмайсторско, мн. гросмайсторски. Гросмайсторски турнир.
гротеска	мн. гротески, ж. Спец. В литературата и изкуството — изобразяване на предмети или лица в деформиран, причудлив, парадоксален или карикатурен вид. // прил. гротесков, гротескова, гротесково, мн. гротескови. Гротесков образ.
грохвам	грохваш, несв. и грохна, св. 1. Падам, повалям се, строполясвам се от изтощение и умора. Той грохна на земята. 2. Отпадам, изгубвам сили, изнемощявам от старост, болест, преумора, неприятности и др. // прил. грохнал, грохнала, грохнало, мн. грохнали. Грохнала старица.
грохна	грохнеш, мин. св. грохнах, мин. прич. грохнал — вж. грохвам.
грохот	само ед. Ехо от силен шум; тътнеж, тътен. Неспирен грохот.
грош	грошът, гроша, мн. грошове, (два) гроша, м. 1. Истор. Стара монета от 20 стотинки. 2. Дребна монета. • Не давам пукнат грош (за някого или за нещо). Разг. Нищо не давам, защото смятам, че не заслужава или не струва. • Без пукнат грош съм. Разг. Нямам никакви пари, останал съм без пари.
груб	груба, грубо, мн. груби, прил. 1. Който е недостатъчно обработен; прост, без изящество. Груба изработка. 2. Който не е фин, правилен, изящен. Груби черти на лицето. Груба външност. 3. Неделикатен, нетактичен, невнимателен. Груб човек. Груб смях. Груби думи. Груби обноски. 4. Който излиза извън рамките на допустимото, на нормалното. Груба грешка. Грубо нарушение. 5. Предварителен, приблизителен, без тънкости и подробности. Груб строеж. Груба мазилка. Груба сметка. // нареч. грубо. Държах се грубо. Пресмятам грубо. // същ. ж. грубост, грубостта, мн. грубости. Грубостта му минава всякакво приличие. Говори грубости.
грубиян	мн. грубияни, м. Пренебр. Човек, който е груб в обноските си. // прил. грубиянски, грубиянска, грубиянско, мн. грубиянски.
грубиянка	мн. грубиянки, ж. Пренебр. Жена грубиян.
грубиянство	само ед. Качество или проява на грубиян.
грубоват	грубовата, грубовато, мн. грубовати, прил. Който е малко груб (в 1,2 и 3 знач.). Той е малко грубоват.
грудка	мн. грудки, ж. Твърдо, кълбовидно надебеление по корените на някои растения. // прил. грудков, грудкова, грудково, мн. грудкови. Грудкови растения.
грунд	грундът, грунда, само ед., м. Спец. Първи пласт от боя, смес, разтвор, който служи като основа, фон.
грундирам	грундираш, несв. и се.; какво. Слагам, полагам грунд. // същ. грундиране, ср.
грунт	грунтът, грунта, само ед., м. Спец. Грунд.
грунтирам	грунтираш, несв. и св. Грундирам.
група	мн. групи, ж. 1. Известен брой лица или еднородни предмети, които са на едно място. Група ученици. 2. Обединение на лица, предмети, явления въз основа на общ признак. Аз съм в първата група. Ще пътуват на две групи. Градовете се делят в три групи по големина. // същ. умал. групичка, мн. групички, ж. (в 1 знач.). // прил. групов, групова, групово, мн. групови. Групова снимка. Групов ръководител.
групирам	групираш, несв. и св.; какво/кого. Разпределям в групи. — групирам се. Събирам се, подреждам се или се деля в група. // същ. групиране, ср.
групировка	мн. групировки, ж. 1. Групиране. 2. Група (във 2 знач.) от хора.
груповщина	само ед. Обособяване на лица в група вътре в по-голямо обединение от хора в знак на несъгласие с останалите или за преследване на свои частни интереси.
грух	междум. За подражаване на звук, издаван от свиня.
грухам	грухаш, несв. Грухтя.
грухам	грухаш, несв:, какво. 1. Чукам жито, за да му паднат люспите. Грухам жито. 2. Диал. Роня царевични зърна от кочана с чукане.
грухтя	грухтиш, мин. св. грухтях, мин. прич. грухтял, несв. 1. За свиня — издавам характерен звук. 2. Прен. Пренебр. Издавам звуци, подобни на характерния звук на свиня. Стига си грухтял! // същ. грухтене, ср.
гръб	гърбът, гърба, мн. гърбове, (два) гърба, м. 1. Задната част на човешкото тяло от шията до кръста. Боли ме гърбът. 2. Горната част на животинското тяло от шията до опашката. Котешки гръб. Мятам се на гърба на магарето. 3. Задната, нелицевата, непредната част на предмет. На гърба на снимката. На гърба на книгата. Гърбът на сградата. Гърбът на библиотечния шкаф. Гръб на дреха. 4. Най-високата планинска част; било. // същ. умал. гръбче, мн. гръбчета, ср. (в 1 и 2 знач.). • Да ти видя гърба! Грубо. Върви си, махай се. • Забивам нож в гърба (на някого). Разг. Постъпвам подло спрямо някого, предавам го. • Зад гърба ми. Разг. Тайно от мене. • Мъкна го на гърба си. Разг. Върша и неговата работа. • Обръщам гръб (на някого). Разг. Преставам да общувам с някого, след като съм бил близък с него или съм го използвал.
гръбнак	мн. гръбнаци, (два) гръбнака, м. 1. Основата на човешки или животински скелет, съставена от прешлени; гръбначен стълб. 2. Прен. Опора, основа, стълб. // прил. гръбначен, гръбначна, гръбначно, мн. гръбначни. • Гръбначен стълб. Спец. В анатомията — гръбнак (в 1 знач.).
гръд	гръдта, само ед., ж. Гърди (в 1 и 4 знач.). // прил. гръден, гръдна, гръдно, мн. гръдни. Гръдни болести. • Гръден кош. Предната част на тялото — кухина, оградена от ребрата, където се намират белите дробове и сърцето.
гръклян	мн. гръкляни, (два) гръкляна, м. Горната част на дихателната тръба. // прил. гръклянов, гръклянова, гръкляново, мн. гръклянови.
гръм	гърмът, гърма, мн. гръмове и гърмове, (два) гръма, м. 1. Само ед. Силен трясък по време на буря; гръмотевица. 2. Само ед. Мълния. Дървото е ударено от гръм. 3. Гърмеж, изстрел, шум, трясък. Гърмът на барабаните. Гърмът на високоговорителите. Гръм на пушка. Гръм от ръкопляскания. • Като гръм от ясно небе. Разг. Ненадейно, внезапно, неочаквано.
гръмвам	гръмваш, несв. и гръмна, св. Гърмя изведнъж, веднъж или поединично.
гръмлив	гръмлива, гръмливо, мн. гръмливи, прил. Силен, мощен, висок, шумен. Гръмлив глас.
гръмна	гръмнеш, мин. св. гръмнах, мин. прич. гръмнал, св. — вж. гръмвам.
гръмовен	гръмовна, гръмовно, мн. гръмовни, прил. Който се чува надалече. Глас гръмовен.
гръмовит	гръмовита, гръмовито, мн. гръмовити, прил. Силен, мощен, подобен на гръм.
гръмогласен	гръмогласна, гръмогласно, мн. гръмогласни, прил. 1. Който има силен, мощен глас. 2. Който отеква много силно; гръмък.
гръмоотвод	мн. гръмоотводи, (два) гръмоотвода, м. Заземен метален прът на сграда за предпазване на сградата от мълния. // прил. гръмоотводен, гръмоотводна, гръмоотводно, мн. гръмоотводни. Гръмоотводна тръба.
гръмотевица	мн. гръмотевици, ж. Силен или продължителен трясък, който съпровожда светкавица по време на буря. // прил. гръмотевичен, гръмотевична, гръмотевично, мн. гръмотевични. Гръмотевична буря.
гръмък	гръмка, гръмко, мн. гръмки, прил. 1. Висок, мощен, силен като гръм. Гръмка песен. 2. Прен. За думи, изрази и под. — който преследва външен ефект; надут, креслив. Гръмки фрази. Гръмки речи. // нареч. гръмко. Отекват гръмко. Смеем се гръмко. // същ. гръмкост, гръмкостта, ж.
грънчар	грънчарят, грънчаря, мн. грънчари, м. Човек, който прави и/или продава грънци и други глинени изделия. // прил. грънчарски, грънчарска, грънчарско, мн. грънчарски.
грънчарница	мн. грънчарници. Работилница за грънци и други глинени изделия.
грънчарство	само ед. Занятие, поминък на грънчар.
гръцмул	мн. гръцмули, (два) гръцмула, м. Разг. Гръклян.
грях	грехът, греха, мн. грехове, (два) гряха, м. 1. Нарушение на религиозните норми и морал; прегрешение. 2. Осъдителна постъпка; вина, провинение. • Грях ме е. Разг. Изпитвам чувство на вина. • Вземам грях на душата си. Разг. Извършвам осъдителна постъпка. • Грях ти е на душата. Разг. Не си прав.
гу-гу	междум. За подражаване на звука, издаван от гълъби, гургулици, бебета и др.
губер	мн. губери, (два) губера, м. Дебело вълнено покривало с дълги влакна.
губерка	мн. губерки, ж. Дебела игла с широко ухо за шиене на по-груби тъкани.
губернатор	мн. губернатори, м. 1. Управител на колония. 2. Истор. Управител на губерния в царска Русия.
губерния	мн. губернии, ж. Истор. Най-голямата административно-териториална единица в Русия до 30-те години на XX век и същото в България в първите години след Освобождението.
губя	губиш, мин. св. губих, мин. прич. губил, несв. 1. Какво. Преставам да имам, да притежавам. Много често губя ключовете си. 2. Какво/кого. Лишавам се от нещо ценно, положително, от качество и др.; преставам да го обладавам. Губя много пари. Губя зрението си. Губя търпение. Губя надежда. Губя работата си. 3. От какво. Имам в по-малка степен или количество в сравнение с преди. Губя от популярността си. Губя от теглото си. 4. Търпя загуба. Губя на карти. Губя в състезанието. Губя на изборите. 5. Какво. Изразходвам, разходвам, пилея. Губя времето си. — губя се. 1. Пропадам, изчезвам, липсвам. Къде се губиш по цял ден? Редовно ми се губи пощата. 2. Преставам да знам къде съм; обърквам се, загубвам се. Губил ли си се в гората? 3. Ставам малко забележим или незабележим. Пътят се губи в далечината. Колите се губят в мъглата. 4. Изразходвам много време. По цял ден се губя с тая работа. Губя се в разсъждения. Губя се в догадки. Губя се в предположения. // същ. губене, ср.
гувернантка	мн. гувернантки, ж. Жена, наета за възпитателка на деца в богато семейство.
гуверньор	мн. гуверньори, м. Мъж, нает за възпитател на деца в богато семейство.
гугла	мн. гугли, ж. 1. Островърха качулка на връхна дреха. 2. Островърх мъжки калпак с косъма навън. Овчарска гугла.
гугукам	гугукаш, несв. Гукам.
гугутка	мн. гугутки, ж. Подобна на гълъб птица, която обитава населените места. // същ. умал. гугутче, мн. гугутчета, ср. // същ. умал. гугутчица, мн. гугутчици, ж.
гудя	гудиш, мин. св. гудих, мин. прич. гудил, св. — вж. гуждам.
гуждам	гуждаш, несв. и гудя, св.; какво/кого. Диал. Слагам, поставям, турям.
гузен	гузна, гузно, мн. гузни, прил. 1. Който изпитва неудобство, срам, безпокойство поради това, че осъзнава своя простъпка, вина. Изглеждаш ми нещо гузен. 2. Който изразява това неудобство. // нареч. гузно. // същ. гузност.
гукам	гукаш, несв. 1. За гълъб, гургулица и под. птици — издавам характерен гърлен звук. 2. За бебе — издавам гърлени звукове. Бебето вече започна да гука. // същ. гукане, ср.
гулаш	само ед. Унгарско национално ястие - яхния с месо и картофи.
гулия	мн. гулии, ж. 1. Растение от рода на зелето с подобна на ряпа моравочервена глава. 2. Земна ябълка.
гуляй	гуляят, гуляя, мн. гуляи, (два) гуляя, м. Шумна веселба с обилно ядене и пиене.
гуляйджийка	мн. гуляйджийки, ж. Жена гуляйджия.
гуляйджия	мн. гуляйджии, м. Мъж, който обича да гуляе. // прил. гуляйджийски, гуляйджийска, гуляйджийско, мн. гуляйджийски.
гуляя	гуляеш, мин. св. гулях, мин. прич. гулял, несв. Участвам в гуляй.
гума	мн. гуми, ж. 1. Само ед. Еластична материя, получена чрез обработка на суров каучук. 2. Изделие от тая материя с форма на обръч за колело на превозно средство. Гумите на колата са износени. 3. Късче от обработен каучук за изтриване на нещо написано с молив или мастило. // прил. гумен, гумена, гумено, мн. гумени (в 1 знач.). Гумена топка. Гумена шапка. Гумени ботуши. Гумени подметки.
гуменки	гуменка, ж. Леки плитки обувки, отдолу с гума, отгоре с плат.
гумилак	само ед. Спец. Смолисто червеникаво вещество, което се образува по клоните на някои тропически дървета, за направа на червен восък, шеллак и др.
гумирам	гумираш, несв. и св.; какво. Покривам с гумен или каучуков слой. // същ. гумиране, ср.
гумно	мн. гумна, ср. Диал. Харман.
гурбет	само ед. Работа в чужбина за печалба или препитание. Отивам на гурбет.
гурбетчийство	само ед. Живот и дейност на гурбетчия.
гурбетчия	мн. гурбетчии, м. Мъж, който е на гурбет. // прил. гурбетчийски, гурбетчийска, гурбетчийско, мн. гурбетчийски. Гурбетчийски неволи.
гургулица	мн. гургулици, ж. Подобна на гълъб прелетна птица, която живее по горите и градините. // същ. умал. гургуличка, мн. гургулички, ж.
гурел	мн. гурели, (два) гурела, м. Засъхнала по клепките слизеста секреция.
гурелив	гурелива, гуреливо, мн. гуреливи, прил. Който има гурели. Гуреливо дете. Гуреливи очи.
гурелясам	гурелясаш, св. — вж. гурелясвам.
гурелясвам	гурелясваш, несв. и гурелясам, св. Ставам гурелив, появяват ми се гурели.
гурла	мн. гурли, ж. Диал. 1. Гурел. 2. Пренебр. Гурелива жена.
гурльо	мн. гурльовци, м. Диал. Пренебр. Гурелив човек.
гусла	мн. гусли, ж. 1. Народен музикален инструмент с една струна, на който се свири с лък. 2. Гъдулка.
гуслар	гусларят, гусларя, мн. гуслари, м. Човек, който свири на гусла.
гутаперча	само ед. Подобен на каучука продукт, който се получава от сока на някои тропически дървета.
гутатор	мн. гутатори, (два) гутатора, м. Спец. Капкомер.
гуша	мн. гуши, ж. 1. Предната част на шията у човек или животно, птица. 2. Месестата част под брадата на човек. Виж каква гуша има' 3. Разширение на хранопровода у някои птици, където се събира погълнатата храна и отчасти се смила. 4. Разг. Заболяване на щитовидната жлеза, при което тя се увеличава и се появява подутина в предната част на шията. • До гуша. Разг. Извънредно много. Затънал съм до гуша в дългове. • Дойде ми до гуша. Разг. Омръзна ми. • Напълвам си гушата. Разг. Награбвам се.
гуша	гушиш, мин. св. гуших, мин. прич. гушил, несв. 1. Какво. Свивам, притискам. Гуша глава в полата на майка си. 2. Какво. Угоявам. Гуша гъски. — гуша се. Притискам се, свивам се, свирам се. Гуша се от студ в кожухчето си.
гушав	гушава, гушаво, мн. гушави, прил. Разг. Който е болен от гуша (в 4 знач.).
гушест	гушеста, гушесто, мн. гушести, прил. Който има голяма гуша (във 2 знач.).
гушка	мн. гушки, ж. 1. Малка гуша (в 1 знач.). 2. Разг. Обикн. мн. Сарми.
гущер	мн. гущери, (два) гущера, м. Четириного влечуго с дълга гъвкава опашка, което се храни с насекоми. // същ. умал. гущерче, мн. гущерчета, ср. • Бълвам змии и гущери. Разг. Изливам злобата си върху някого, като търся най-язвителни думи.
гъба	мн. гъби, ж. Растение без листа и зеленина с късо стъбло и шапка отгоре. Ядивни гъби. Отровни гъби. Чорба от гъби. // същ. умал. гъбка, мн. гъбки, ж. // прил. гъбен, гъбена, гъбено, мн. гъбени. Гъбена чорба.
гъба	мн. гъби, ж. 1. Рогов скелет на морско животно — мека и шуплеста материя, която се употребява за изтривалка; сюнгер. 2. Изтривалка от мек и шуплест материал (дунапрен, каучук и под.), която се използва при къпане, миене на съдове, бърсане на черна дъска и пр.
гъбав	гъбава, гъбаво, мн. гъбави, прил. • Гъбав с пари. Разг. Който има пари в изобилие; тъпкан с пари.
гъбар	гъбарят, гъбаря, мн. гъбари, м. Човек, който бере, отглежда и/или продава гъби за ядене. // прил. гъбарски, гъбарска, гъбарско, мн. гъбарски.
гъбарка	мн. гъбарки, ж. Жена гъбар.
гъбарник	мн. гъбарници, (два) гъбарника, м. Помещение за изкуствено отглеждане на гъби за ядене.
гъбарство	само ед. Събиране или отглеждане на гъби за ядене като занятие.
гъбест	гъбеста, гъбесто, мн. гъбести, прил. Който е шуплест като гъба.
гъбичка	мн. гъбички, ж. 1. Малка гъба. 2. Само мн. Паразитни низши организми, които предизвикват заболяване по кожата на човека между пръстите на краката. 3. Само мн. Квасни дрожди.
гъвкав	гъвкава, гъвкаво, мн. гъвкави, прил. 1. Който се огъва, превива, без да се чупи. Гъвкави клони. Гъвкаво тяло. 2. Прен. За език - който има богат набор от средства за изразяване. 3. Прен. Ловък, съобразителен, умел. // същ. гъвкавост, гъвкавостта, ж. Проявявам гъвкавост.
гъвък	гъвка, гъвко, мн. гъвки, прил. Остар. Гъвкав.
гъгна	гъгнеш, мин. св. гъгнах, мин. прич. гъгнал, несв. Говоря неясно през нос. // същ. гъгнене, ср.
гъгнив	гъгнива, гъгниво, мн. гъгниви, прил. Неясен, носов. Гъгнив глас.
гъгрица	мн. гъгрици, ж. Дребни бръмбари, които нападат зърнени храни или тестени изделия.
гъгричав	гъгричава, гъгричаво, мн. гъгричави, прил. Който е нападнат от гъгрици. Гъгричаво зърно.
гъдел	само ед. 1. Чувствителност на кожата при леки докосвания, придружена с реакция на потреперване, смях. Имаш ли гъдел? 2. Прен. Разг. Слабо място, слабост на човек. • Гъдел ме е. Разг. Имам гъдел; изпитвам гъдел
гъделичкам	гъделичкаш, несв. 1. Кого. Предизвиквам гъдел (в 1 знач.). 2. Прен. Какво/кого. Леко, приятно възбуждам; лаская. Гъделичкам самолюбието му. Това гъделичкаше слуха ми.
гъдулар	гъдуларят, гъдуларя, мн. гъдулари, м. Човек, който свири на гъдулка. // същ. умал. гъдуларче, мн. гъдуларчета, ср. // прил. гъдуларски, гъдуларска, гъдуларско, мн. гъдуларски.
гъдулка	мн. гъдулки, ж. Народен музикален инструмент с три или четири струни, на който се свири с лък. // същ. умал. гъдулчица, мн. гъдулчици, ж.
гъжва	мн. гъжви, ж. Парче плат, увито около фес; чалма.
гъз	гъзът, гъза, мн. гъзове, (два) гъза, м. Разг. Задник, дупе.
гъквам	гъкваш, несв. и гъкна, св. Разг. Издавам звук или една-две думи. Само да си гъкнал! Изобщо не гъкна.
гъкна	гъкнеш. мин. св. гъкнах, мин. прич. гъкнал, св. — вж. гъквам.
гълтам	гълташ, несв. 1. Какво. Поемам от устата в стомаха храна, вода и пр. с движение на глътката. Не гълтай храната, ами я дъвчи първо! Гълтам дим. 2. Прен. Какво/кого. Поемам в себе си, употребявам, изразходвам. Тая кола гълта много бензин. Всяка сутрин автобусите гълтат стотици хора. 3. Прен. Какво. Възприемам. Жадно гълтам всяка нейна дума. Гълтам книга след книга.
гълча	гьлчиш. мин. св. гълчах, мин. прич. гълчал, несв. 1. Кого. Карам се, хокам, мъмря. Пак ще ме гълчат. 2. Циал. Приказвам на висок глас, викам; вдигам шум.
гълчава	само ед. Диал. Шум от едновременно говорене на много хора; глъчка.
гълъб	мн. гълъби, (два) гълъба, м. Средно голяма дива или домашна птица, която живее навсякъде и се храни обикн. с растителна храна. // същ. умал. гълъбче, мн. гълъбчета, ср.
гълъбар	гълъбарят, гълъбаря, мн. гълъбари, м. Човек, който отглежда гълъби.
гълъбарник	мн. гълъбарници, (два) гълъбарника, м. Малка постройка или помещение за отглеждане на домашни гълъби.
гълъбица	мн. гълъбици, ж. Женски гълъб.
гълъбов	гълъбова, гълъбово, мн. гълъбови, прил. 1. Който се отнася до гълъб. 2. Който е със светлосив цвят.
гъмжа	гъмжиш, мин. св. гъмжах, мин. прич. гъмжал, несв.; от какво. Изобилствам; съдържам в голямо количество. Коридорите гъмжат от хора. Плажовете гъмжат от чужденци. Книгата гъмжи от грешки. — гъмжи. Безл. Има в голямо количество. Тук гъмжи от мравки.
гъмжило	само ед. Множество от живи същества, които изпълват пространство и шумят, мърдат. На пазара — гъмжило, не можеш да се разминеш.
гъмза	само ед. 1. Винен сорт грозде с черни кръгли и едри зърна с тънка ципа. 2. Вино от това грозде.
гъна	гънеш, мин. св. гънах, мин. прич. гънал, несв.; какво. Превивам, огъвам. — гъна се. Вия се, превивам се, извивам се.
гънка	мн. гънки, ж. Продълговата вдлъбнатина по мека материя (плат, кожа, хартия и под.), получена при свиване. // същ. умал. гънчица, мн. гънчици, ж.
гърбав	гърбава, гърбаво, мн. гърбави, прил. 1. Който има гърбица (в 1 знач.). 2. Извит; изпъкнал и крив. Гърбав нос.
гърбавина	мн. гърбавини, ж. 1. Само ед. Качество на гърбав. 2. Изпъкналост, издатина.
гърбат	гърбата, гърбато, мн. гърбати, прил. Гърбав. Гърбата камила.
гърбина	мн. гърбини, ж. Разг. Голям, здрав гръб (в 1 и 2 знач.).
гърбица	мн. гърбици, ж. 1. Неестествена изпъкналост на гърба вследствие изкривяване на гръбначния стълб. 2. Изпъкналост, издатина наравно място.
гърбом	нареч. 1. С гръб към някого или нещо. 2. По гръб, с лице нагоре; възнак.
гърбя се	гърбиш се, мин. св. гърбих се, мин. прич. гърбил се, несв. 1. Свивам гръб; правя се на гърбав. 2. Заставам с гръб, закривам с гръб.
гъргоря	гъргориш, мин. св. гъргорих, мин. прич. гъргорил, несв. Разг. Издавам тих, еднообразен шум, подобен на шума от врене на вода.
гърдест	гърдеста, гърдесто, мн. гърдести, прил. 1. За жена — която има големи, едри гърди (в 4 знач.). Гърдеста девойка. 2. Който има широки, изпъкнали гърди (в 1 знач.).
гърди	гърда, ж. 1. Предната част от човешкото или животинското тяло от шията до корема. 2. Гръдният кош с белите дробове и сърцето. Болки в гърдите. 3. Прен. Вътрешният мир, душата на човека. Омраза таи в гърдите си. 4. Женските млечни жлези; цицки. Стегнати гърди. Високи гърди. Малки гърди. II същ. умал. гърдйчки мн., гърдйчка, ж. • Бия се в гърдите. Разг. Себеизтъквам се, хваля се.
гърла	мн. гърли, ж. Жарг. Момиче, девойка.
гърлест	гърлеста, гърлесто, мн. гърлести, прил. Който има плътен, дебел глас. Гърлеста жена.
гърлица	мн. гърлици, ж. 1. Разг. Само ед. Дифтерия, лошо гърло. Гърлицата да те хване! 2. Диал. Гургулица.
гърло	мн. гърла, ср. 1. Най-задната част от устната кухина, където започват хранопроводът и трахеята. Заседна ми кост в гърлото. 2. Гуша (в 1 знач.). 3. Разг. Само мн. В съчетание с числителни имена: хора за изхранване. Вкъщи ме чакат пет гърла, и всичките - гладни. 4. Горна тясна част на съд; отвор. Гърлото на бутилката. 5. Отвор, кухина, уста. Гърло на пещ. // прил. гърлен, гърлена, гърлено, мн. гърлени (в 1 и 5 знач.). • Дера си гърлото. Разг. Викам, крещя.
гърмеж	мн. гърмежи, (два) гърмежа, м. 1. Силен шум при изстрел или експлозия. Гърмежите продължиха цяла нощ. 2. Само ед. Силен шум; грохот, трясък.
гърмя	гърмиш, мин. св. гърмях, мин. прич. гърмял, несв. 1. Произвеждам гърмеж (в 1 знач.), стрелям. Гърмят с пушките. 2. Прен. Произвеждам или издавам силен звук, шум. Колелетата гърмят. Радиото гърми. Гласът му гърми в коридора. — гърми. Безл. Чува се, разнася се гръм, гръмотевица. — гърми се. Безл. Гърми. // същ. гърмене, ср.
гърне	мн. гърнета, ср. 1. Издут, дълбок глинен съд с широк отвор. 2. Съд за ходене по нужда; цукало.
гърнец	мн. грънци, (два) гърнеца, м. Диал. Гърне (в 1 знач.).
гърч	гърчът, гърча, мн. гърчове, (два) гърча, м. Внезапно спонтанно свиване на мускул, придружено със силна болка.
гърча	гърчиш, мин. св. гърчих, мин. прич. гърчил, несв.; какво. 1. Правя да се свие в гърч. 2. Разг. Правя да стане на гънки или бръчки. — гърча се. 1. Свивам се в гърч. 2. Гъна се, вия се, извивам се.
гъсеница	мн. гъсеници, ж. Червей на пеперуда с власинки по тялото, който се храни с листа и дървесина.
гъсеничен	гъсенична, гъсенично, мн. гъсенични, прил. 1. Който е на гъсеница. 2. Спец. Който се движи посредством метална членеста верига;верижен. Гъсеничен трактор.
гъска	мн. гъски, ж. Едра сива или бяла водоплаваща птица, която се отглежда за месото и пуха и. // прил. гъши, гъша, гъше и гъшо, мн. гъши. Гъше месо. Гъши яйца. Гъше перо.
гъсок	мн. гъсоци, (два) гъсока, м. Мъжката птица гъска.
гъст	гъста, гъсто, мн. гъсти, прил. 1. Който се състои от много еднакви предмети, разположени един до друг. Гъста гора. Гъста коса. 2. Наситен, плътен. Гъст сироп. Гъста кал. Гъста пяна. 3. През който трудно се вижда, плътен. Гъста мъгла. Гъсти облаци от прах. Гъста тъмнина.
гъстак	мн. гъстаци, (два) гъстака, м. Гъсталак.
гъсталак	мн. гъсталаци, (два) гъсталака, м. Труднопроходима гъста гора или храсти.
гъстея	гъстееш, мин. св. гъстях, мин. прич. гъстял, несв. Постепенно ставам гъст.
гъстота	само ед. Качество на гъст. Гъстота на населението. Гъстота на млякото. Гъстота на сиропа.
гътам	гъташ, несв.; какво/кого. Разг. Събарям, повалям, разрушавам.
гътвам	гътваш, несв. и гътна, св. 1. Кого/какво. Гътам изведнъж. Той я гътна на леглото. Гътнах чашата и тя се счупи. 2. Прен. Кого. Събарям, свалям от власт. Успяхме да го гът-нем. — гътвам се/гътна се. 1. Падам, повалям се, строполявам се. 2. Разболявам се на легло. Гътна се и умря.
гътна	гътнеш, мин. св. гътнах, мин. прич. гътнал, св. — вж. гътвам.
гьобек	мн. гьобеци, (два) гьобека, м. Характерно извъртане и подхвърляне на корема при ориенталски танц.
гьозум	само ед. Диал. Джоджен.
гьол	гьолът, гьола, мн. гьолове, (два) гьола, м. Разг. Голяма локва със застояла вода; блато.
гьон	гьонът, гьона, само ед., м. Твърда и дебела кожа, обработена за ходила на обувки, подметки, ремъци и др.
гюбре	само ед. Диал. Тор.
гювендия	мн. гювендии, ж. Разг. Пренебр. Лека жена, курва.
гювеч	мн. гювечи, (два) гювеча, м. 1. Разлат глинен съд за печене на ястие на фурна. 2. Ястие на фурна, обикн. печено в такъв съд, приготвено от месо със зеленчуци, картофи. 3. Консервирани домати с чушки и други зеленчуци за готвене.// същ. умал. гювече, мн. гювечета, ср. (в 1 знач.).
гюдерия	мн. гюдерии, ж. Обработена по специален начин много мека овча или дивечова кожа, която се използва за ръкавици, за почистване на стъкла и пр.
гюл	гюлът, гюла, мн. гюлове, (два) гюла, м. Диал. Роза, трендафил. // прил. гюлов, гюлова, гюлово, мн. гюлови. Гюлова вода. Гюлова ракия.
гюлле	мн. гюллета, ср. 1. Остар. Кълбовидна граната, изстрелвана от топ. 2. Спец. Спортен уред — желязна топка с определено тегло. • Тласкане на гюлле. Спец. Спортна дисциплина — състезание по хвърляне на гюлле от специално очертан кръг.
гюм	гюмът, гюма, мн. гюмове, (два) гюма, м. Висок метален съд с тясно гърло и дръжка за мляко, вода, боза и под. // същ. умал. гюмче, мн. гюмчета, ср.
гюме	мн. гюмета, ср. Скривалище край вода за ловци, откъдето стрелят по водни птици.
гюрук	мн. гюруци, (два) гюрука, м. Сгъваем покрив на кола, файтон.
гюрултия	мн. гюрултии, ж. Разг. Врява, глъчка, шум. Вдигам гюрултия.
гяур	мн. гяури, м. За мюсюлманите — човек, който не е мюсюлманин; неверник. // прил. гяурски, гяурска, гяурско, мн. гяурски.
гяурин	мн. гяури, м. Гяур.
гяурка	мн. гяурки, ж. Жена гяур.