Дума
|
Описание
|
|||||||||||||||||
аба
|
мн. аби. 1. Дебел вълнен плат. 2. Връхна мъжка дреха от
този плат.
|
|||||||||||||||||
абаджия
|
мн. абаджии. 1. Производител на аба. 2. Шивач на аба или
търговец на аба и абени дрехи.
|
|||||||||||||||||
абажур
|
мн. абажури, (два) абажура. Похлупак, покривало на лампа
обикновено от плат или стъкло.
|
|||||||||||||||||
абанос
|
само ед. Тропическо дърво с твърда черна дървесина, от
която се изработват мебели, сувенири.
|
|||||||||||||||||
абат
|
мн. абати.1. Игумен на католически манастир. 2.
Католически свещенник.
|
|||||||||||||||||
абдал
|
мн. абдали, м. Грубо. Глупак.
|
|||||||||||||||||
абдикирам
|
абдикираш. За монарх - отказвам се от престол или
наследствено право на престол.
|
|||||||||||||||||
абзац
|
мн. абзаци, (два) абзаца. 1. Отстъпът в началото на ред в
писмен текст. 2. Писмения текст между два отстъпа.
|
|||||||||||||||||
абитуриент
|
мн. абитуриенти. Випускник на средно училище.
|
|||||||||||||||||
абонамент
|
само ед. 1. Предплата за добиване на право за редовна
услуга с определен срок на действие. 2. Самото право на редовна услуга.
|
|||||||||||||||||
абонат
|
мн.абонати. Лице което прави или използва абомамент.
|
|||||||||||||||||
абориген
|
мн. аборигени . Туземец.
|
|||||||||||||||||
аборт
|
мн. аборти. 1. Спонтанно или принудително преждевременно
прекъсване на бременност.
2. Всеки отделен акт на прекъсване на бременноста.Тя има два спонтанни
аборта.
|
|||||||||||||||||
абортирам
|
абортираш, несв. и св. Правя аборт.
|
|||||||||||||||||
абревиатура
|
мн. абревиатури. В езикознанието - съкратена сложна дума.
|
|||||||||||||||||
абсолвент
|
мн. абсолвенти. Студент който завършва образованието си.
|
|||||||||||||||||
абсолвентка
|
мн. абсолвентки. Жена абсолвент.
|
|||||||||||||||||
абсолютен
|
абсолютна, абсолютно, мн. абсолютни. 1. Който е необвързан
с нищо и не зависи от друг; безусловен.
2. Пълен, неограничен, съвършен.
|
|||||||||||||||||
абсорбирам
|
абсорбираш. За вещество - притежавам свойството да
поглъщам всуквам, попивам.
|
|||||||||||||||||
абсорбция
|
мн. абсорбции. В химията и физиката - процес на
поглъщане,на всукване и усвояване.
|
|||||||||||||||||
абстрактен
|
абстактна, абстрактно, мн. абстактни, прил. Отвлечен,
неконкретен. Абстрактно понятие.
|
|||||||||||||||||
абстрахирам се
|
абстрахираш се, несв. и св.; от какво. Не вземам предвид,
не вземам под внимание.
|
|||||||||||||||||
абсурд
|
мн. абсурди, (два) абсурда. Безсмислица, нелепост.
|
|||||||||||||||||
абсурден
|
абсурдна, абсурдно, мн.абсурдни. Който не съответства, на
общото разбиране.
|
|||||||||||||||||
абсцес
|
В медицината - натрупване на гной в органите и тъканите на
човек или животно в резултат на възпалителен процес.
|
|||||||||||||||||
абсциса
|
мн.абсциси. В геометрията - хоризонтална координата, с
която се определя положението на една точка в равнината.
|
|||||||||||||||||
авангард
|
само ед. 1. Войскова част, която се движи пред главните
сили. 2. Прен.Водеща обществена група. // прил. авангарден, авангардна,
авангардно, мн. авангардни.
|
|||||||||||||||||
авангардизъм
|
само ед. Общо название на направление в литературата и
изкуството през XX в., което се характеризира с търсенето и налагането на
нови, нетрадиционни изразни средства.
|
|||||||||||||||||
аванс
|
мн. аванси, (два) аванса. 1. Парична сума, която се дава
или взема като предплата. 2. Прен. Преднина в спортно или друго състезание.
|
|||||||||||||||||
авансирам
|
авансираш. Давам аванс или подпомагам с аванс.
|
|||||||||||||||||
авансцена
|
мн. авансцени. Предната част от театрална сцена - от
завесата дооркестъра или зрителите.
|
|||||||||||||||||
аванта
|
мн. аванти. Облага добита без труд и без заслуги.
|
|||||||||||||||||
авантаж
|
Благоприятно положение което дава преднина, предимство.
|
|||||||||||||||||
авантюризъм
|
само ед. Склонност към авантюри.
|
|||||||||||||||||
авария
|
мн. аварии. 1. Сериозна повреда в машина, съоръжение,
устройствао по време на работа или в движение. 2. Прен. Несполука, неуспех.
// прил. авариен, аварийна, аварийно, аварийни.
|
|||||||||||||||||
август
|
Осмия месец на календарната година. // прил. августовски,
августовска, августовско.
|
|||||||||||||||||
авджия
|
мн. авджии. Остар .Ловец.
|
|||||||||||||||||
авеню
|
мн. авенюта. Широка улица с дървета или сгради от двете
страни; булевард.
|
|||||||||||||||||
авер
|
мн. авери. Разг. Другар, приятел.
|
|||||||||||||||||
авиатор
|
мн. авиатори. Пилот, летец.
|
|||||||||||||||||
авиация
|
мн. авиации. 1. Въздушните средства за придвижване;
въздушен флот. 2. Въздухоплаване.
|
|||||||||||||||||
авизо
|
В банковото дело - писмено съобщение до адресанта за
извършени търговски или банкови операции от негово име.
|
|||||||||||||||||
авио-
|
Първа съставна част в съкратени сложни думи със значение
авиационен.
|
|||||||||||||||||
авитаминоза
|
В медицината - заболяване причинено от недостатъчно
количество витамини в храната.
|
|||||||||||||||||
авлига
|
мн. авлиги. Прелетна пойна птичка с жълти пера и черни
крила и опашка.
|
|||||||||||||||||
авоари
|
само мн. Налична парична сума по сметка на вложителя в
банка или друго кредитно учреждение.
|
|||||||||||||||||
автентичен
|
автентична, автентично, автентични. Който е основан на
първоизточници; същински, достоверен. //същ. автентичност.
|
|||||||||||||||||
авто
|
Първа съставна част в съкратени сложни думи с значение: 1.
Автоматичен: автоконтрол, автопилот, автопуск. 2. Автомобилен, автобаза,
автогара, автомагистрала.
|
|||||||||||||||||
авто
|
Първа съставна част с сложни думи със значение свой,
собствен, само- , напр. автобиография, автогол, автопортрет.
|
|||||||||||||||||
автобус
|
мн. автобуси, (два) автобуса. Многоместен автомобил за
превоз на пътници. // прил. автобусен, автобусна, автобусно, мн. автобусни.
|
|||||||||||||||||
автогамия
|
Самооплождане или самоопрашване.
|
|||||||||||||||||
автогенеза
|
само ед. Самозараждане.
|
|||||||||||||||||
автогол
|
мн. автоголове, (два) автогола. 1. Гол, който играча
вкарва в собствената си врата. 2. Прен. Трудно положение, неприятност която
сам си причинявам.
|
|||||||||||||||||
автограф
|
мн. автографи, (два) автографа. Саморъчен надпис и подпис
или само подпис.
|
|||||||||||||||||
автокар
|
мн. автокари, (два) автокара. Малка товарна кола за
обслужване на цехове, гари и др.
|
|||||||||||||||||
автокефален
|
автокефална, автокефално, мн. автокефални. Който е с
независима църковна власт.
|
|||||||||||||||||
автокрация
|
мн. автокрации. Самодържавие; управление с неограничена
власт на едно лице.
|
|||||||||||||||||
автомат
|
мн. автомати, (два) автомата. 1. Устройство или механизъм,
които изпълняват многократно една и съща работа без посредствено участие на
човека. Телефонен автомат. 2. Индивидуално автоматично стрелково оръжие;
шмайзер.
|
|||||||||||||||||
автоматизация
|
Внедряването и употебата на автоматични машини в
производството.
|
|||||||||||||||||
автоматизирам
|
автоматизираш. Внедрявам и употребявам автоматични машини
в производството. - автоматизирам се. Превръщам се в автомат; върша нещо
механично, безсъзнателно.
|
|||||||||||||||||
автоматичен
|
автоматична, автоматично, мн. автоматични. 1. Който
действа като автомат или с помощта на автомат. 2. Който се е автоматизирал;
механичен, безсъзнателен.
|
|||||||||||||||||
автомобил
|
мн. автомобили, (два) автомобила. Кола със собствен
двигател за превоз на хора и товари по безрелсов път. //прил. автомобилен,
автомобилно, автомобилни.
|
|||||||||||||||||
автомобилист
|
мн. автомобилисти. Лице което има право да управлява
автомобили.
|
|||||||||||||||||
автомонтьор
|
мн. автомонтьори. Монтьор на автомобили.
|
|||||||||||||||||
автономен
|
автономна, автономно, мн. автономни .Който има автономия.
// същ. автономност.
|
|||||||||||||||||
автономия
|
мн. автономии. Самоуправление; независимост,
самостоятелност.
|
|||||||||||||||||
автопилот
|
мн. автопилоти, (два) автопилота. Устройство за
автоматично управление на летателна машина.
|
|||||||||||||||||
автор
|
мн. автори. Създател на произведение, изобретение и
подобни. // прил. авторски.
|
|||||||||||||||||
автореферат
|
мн. автореферати, (два) автореферата. Кратко изложение по
научно изследване, подготвено от самия автор.
|
|||||||||||||||||
авторизирам
|
авторизираш. Одобрявам превода или адаптация на свое
произведение.
|
|||||||||||||||||
авторитарен
|
авторитарна, авторитарно, мн. авторитарни. Който се
основава на безприкословно подчинение.
|
|||||||||||||||||
авторитет
|
мн. авторитети, (два) авторитета. Общопризнато значение,
влияние.
|
|||||||||||||||||
авторитетен
|
авторитетна, авторитетно, мн. авторитетни. 1. Който има
авторитет. 2. Който заслужава доверие. 3. Който не допуска възражение.
|
|||||||||||||||||
авторка
|
мн. авторки. Жена автор.
|
|||||||||||||||||
авторство
|
Принадлежност на призведение на неговия автор.
|
|||||||||||||||||
автосервиз
|
мн. автосервизи, (два) автосервиза. Предприятие за ремонт
и техническо обслужване на автомобили.
|
|||||||||||||||||
автостоп
|
мн. автостопове, (два) автостопа. 1. Автоматична спирачка.
2. Безплатно придвижване на лице, което спира минаващ край него автомобил с
вдигане на ръка или специален жест.
|
|||||||||||||||||
ага
|
мн. аги. Истор. Почетно звание, което българите по време
на турското робство дават на високопоставен турчин.
|
|||||||||||||||||
агарянец
|
мн. агарянци. Остар. Неверник турчин. (неодобрително
название на турците защото не са християни).
|
|||||||||||||||||
агарянин
|
мн. агаряни. Агарянец.
|
|||||||||||||||||
агент
|
мн. агенти. 1. Предстваител на учреждение, фирна и др.,
който изпълнява служебни поръчки и действа от името на своята организация. 2.
Лице, което действа за осъществяване на нечии интереси. 3. Сътрудник на тайни
служби (полиция, разузнаване).
|
|||||||||||||||||
агентура
|
мн. агентури. Разузнавателна служба или съвкупността от
лицата на една разузнавателна служба. // прил. агентурен, агентурна.
|
|||||||||||||||||
агенция
|
мн. агенции. Представителство на учреждение, предприятие,
фирма или под.
|
|||||||||||||||||
агиография
|
Вид религиозна литература за живота на провъзгласените от
църквата светци.
|
|||||||||||||||||
агитатор
|
мн. агитатори. Лице, което се занимава с агитация.
|
|||||||||||||||||
агитаторка
|
мн. агитаторки. Жена агитатор.
|
|||||||||||||||||
агитация
|
Дейност за политическо или идеологическо въздействие върху
обществото или части от него.
|
|||||||||||||||||
агитирам
|
агитираш. 1. Занимавам се с агитация. 2. Убеждавам,
увещавам.
|
|||||||||||||||||
агитка
|
мн. агитки. 1. Остар. Музикално или литературно
произведение с агитационен характер, изпълнявано публично. 2. Остар. Кратко
печатно произведение с агитационно съдържание. 3. Група лица които вършат
агитация или активно подпомагат някого при агитиране.
|
|||||||||||||||||
агломерация
|
мн. агломерации. 1. В металургията - свързване в късове на
ситни руди чрез спичането им в металургични пещи. 2. Голям градски център
заедно с урбанизираните под негово влияние съседни селища, обвързани
икономичаски. // прил. агломерационен.
|
|||||||||||||||||
агне
|
мн. агнета. Рожба на овца. // същ.умал. агънце, мн.
агънца. //прил. агнешки.
|
|||||||||||||||||
агнец
|
само ед. 1. Агне което се принаця в жертва. 2. Прен.
Изкупителна жертва. 3. В църквата - кръстово изображение върху нафора.
|
|||||||||||||||||
агня се
|
агниш се, мин. св. агних се. За овца - раждам агне.
|
|||||||||||||||||
агонизирам
|
агонизираш. В агония съм.
|
|||||||||||||||||
агония
|
мн. агонии. Предсмъртно състояние на организма;
предсмъртни страдания, мъки.
|
|||||||||||||||||
аграрен
|
аграрна, аграрно, мн. аграрни. Който се отнася до
земеделието, до селското стопанство. Аграрна политика.
|
|||||||||||||||||
агрегат
|
мн. агрегати, (два) агрегата. Няколко разнотипни машини
или устройства, съединени в едно цяло за съвместна работа. Доилен агрегат. //
прил. агрегатен, агрегатна, агрегатно, мн.агрегатни. Агрегатно състояние.
Състояние на вещество, което може да бъде в четири вида.
|
|||||||||||||||||
агреман
|
Официално дадено съгласие на една държава да приеме като
дипломатически представител лице, предложено от друга държава.
|
|||||||||||||||||
агресивен
|
агресивна, агресивно, мн.агресивни. 1. Който се отнася до
агресия. 2. Враждебен, нападателен. //същ. агресивност, агресивността.
|
|||||||||||||||||
агресия
|
само ед. Въоръжено нападение на една държава срещу друга с
грабителска или завоевателна цел.
|
|||||||||||||||||
агресор
|
мн. агресори, (два) агресора. Държава, която осъществява
агресия или провежда агресивна политика.
|
|||||||||||||||||
агрокултура
|
Земеделие, селско стопанство.
|
|||||||||||||||||
агроном
|
мн. агрономи. Специалист по агрономия.
|
|||||||||||||||||
агрономия
|
Наука за земеделието, за селското стопанство.
|
|||||||||||||||||
агрономка
|
мн. агрономки. Жена агроном.
|
|||||||||||||||||
агъл
|
мн. агъли, (два) агъла. Диал. Заградено място за овце;
кошара, къшла.
|
|||||||||||||||||
ад
|
адът, ада, мн.адове, (два) ада. 1. Според религиозните
представи - мястото където душата на грешника след смъртта му се подлага на
вечни мъки; пъкъл, преизподня. 2. Прен. Крайно мъчително душевно състояние.
|
|||||||||||||||||
адажио
|
1. Нареч. За темпо в музиката - бавно, полека. 2. Същ. мн.
адажия. Музикално произведение или негова част, изпълнявана в бавно темпо.
|
|||||||||||||||||
адаптация
|
само ед. 1. Спец. В биологията - приспособяване на
организъм, същество или негов орган към изменящи се условия на средата. 2.
Пригаждане на текст с оглед на неговото предназначение, за да се направи
по-достъпен или за да се осъществи по-лесно.
|
|||||||||||||||||
адаптирам
|
адаптираш. Извършвам адаптация; приспособявам, нагаждам. -
адаптирам се.
|
|||||||||||||||||
адаш
|
мн. адаши. Съименник.
|
|||||||||||||||||
адвентист
|
мн. адвентисти. Привържаник на протестантско учение, което
проповядва близко второ пришествие на Христос и края на света.
|
|||||||||||||||||
адвентистка
|
мн. адвентистки. Жена адвентист.
|
|||||||||||||||||
адвокат
|
мн. адвокати. 1. Юрист, чиято професия е да бъде защитник
на страна в съдебен процес или да дава консултации по юридически въпроси. 2.
Прен. Лице което се явява защитник на някого. // прил. адвокатски,
адвокатска, адвокатско, мн. адвокатски.
|
|||||||||||||||||
адвокатура
|
само ед. Адвокатите като цяло.
|
|||||||||||||||||
адекватен
|
адекватна, адекватно, мн. адекватни. Който напълно
съответства; еднакъв, равнозначен, тъждествен.
|
|||||||||||||||||
адепт
|
мн. адепти. Привърженик, последовател на някакво учение.
|
|||||||||||||||||
адет
|
мн. адети, (два) адета. 1. Обичай, ред установен като
норма в дадена среда или колектив. 2. Навик, нрав на човек или животно.
|
|||||||||||||||||
аджамия
|
мн. аджамии, прил. Разг. Който е неопитен, неумел,
несръчен.
|
|||||||||||||||||
аджеба
|
Разг. За подчертаване на недоумение, съмнение и учудване;
всъщност, наистина, чудно.
|
|||||||||||||||||
адио
|
Разг. Сбогом.
|
|||||||||||||||||
администратор
|
мн. администратори. 1. Длъжностно лице, което участва в
управлението. 2. Разг. Лице от административния обслужващ персонал.
|
|||||||||||||||||
администраторка
|
мн. администраторки. Жена администратор.
|
|||||||||||||||||
администрация
|
1. Органите на изпълнителната държавна власт, на
управлението на учреждения, фирми, предприятия. 2. Длъжностните лица в
управлението като цяло, вкл. обслужващият персонал. // прил. административен,
административна, административно, мн. административни.
|
|||||||||||||||||
администрирам
|
администрираш. 1.Управлявам, ръководя. 2. Пренебр.
Управлявам бюрократично, формално, без да навлизам в същината на работата.
|
|||||||||||||||||
адмирал
|
мн. адмирали. Висше звание в командния състав на
военноморските сили и лице, което има това звание. // прил. адмиралски,
адмиралска, адмиралско.
|
|||||||||||||||||
адмирация
|
мн. адмирации. Възхищение, почит, подкрепа.
|
|||||||||||||||||
адмирирам
|
адмирираш. Изразявам адмирации.
|
|||||||||||||||||
адреналин
|
само ед. 1. Спец. В медицината - хормон от надбъбречната
жлеза с важно значение при обмяната на веществата. 2. Лекарството заместител
на този хормон в организма. // прил. адреналинов, адреналинова, адреналиново,
мн. адреналинови.
|
|||||||||||||||||
адрес
|
мн. адреси, (два) адреса. 1. Надпис на писмо, колетна
пратка, телеграма и под., чрез който се посочва местонахождението на
получателя. 2. Местонахождение, местожителство. //прил. адресен, адресна,
адресно, мн. адресни.
|
|||||||||||||||||
адресант
|
мн. адресанти. Лице, което адресира; подател, отправител.
|
|||||||||||||||||
адресат
|
мн. адресати. Лице, до което се адресира; получател.
|
|||||||||||||||||
адресирам
|
адресираш. 1. Написвам адрес. 2. Изпращам на определен
адрес. 3.Отправям се, обръщам се устно или писмено.
|
|||||||||||||||||
адресник
|
мн. адресници, (два) адресника. Книга, тефтер или бележник
с адреси.
|
|||||||||||||||||
адски
|
адска, адско, мн. адски. 1. Който се отнася до ада;
пъклен. 2. Прен. Мъчителен, непоносим, ужасен.
|
|||||||||||||||||
адютант
|
мн. адютанти. Офицер, назначен да извършва преки услуги на
по-висш началник и да го подпомага в работата. //прил. адютански, адютантска,
адютанско.
|
|||||||||||||||||
аеро -
|
Първата съставна част от сложни думи със значение
авиационен, въздушен.
|
|||||||||||||||||
аеробика
|
само ед. Система от гимнастически упражнения, които се
изпълняват енергично в ритъма на бърза музика.
|
|||||||||||||||||
аерогара
|
мн. аерогари, ж. Летище; гара на гражданската авиация.
|
|||||||||||||||||
аероплан
|
мн. аероплани, (два) аероплана. Остар. Самолет.
|
|||||||||||||||||
ажур
|
мн. ажури, (два) ажура. Вид бродерия върху изнищен плат.
// прил. ажурен, ажурна.
|
|||||||||||||||||
ажур
|
Разг. Навреме и точно изпълнено; в ред, в изправност.
Всичко е ажур.
|
|||||||||||||||||
аз
|
мене, мен. Употребява се за самопосочване от лицето, което
говори.
|
|||||||||||||||||
азбест
|
само ед. Влакнест силикатен материал със сив цвят,от който
се произвеждат огнеупорни материали и изделия.//прил.азбестов.
|
|||||||||||||||||
азбука
|
мн. азбуки. Съвкупност от буквите, приети в дадена
писменост разположени в определен ред.
|
|||||||||||||||||
азбучен
|
азбучно, азбучно, мн. азбучни. 1. Който се отнася до
азбука. 2. Прен. Основен, добре известен; първоначален, елементарен, прост.
|
|||||||||||||||||
азбучник
|
мн. азбучници, (два) азбучника. Тетрадка, тефтер или
бележник, в който имена или предмети са вписани по азбучен ред.
|
|||||||||||||||||
азмак
|
мн. азмаци, (два) азмака. Диал. Мочур, тресавище.
|
|||||||||||||||||
азот
|
само ед. Спец. Химически елемент - безцветен газ,
преобладаващата съставна част на въздуха. // прил. азотен, азотна, азотно,
мн. азотни. Азотни торове.
|
|||||||||||||||||
ай
|
междум. 1. За изразяване на неприятна изненада или уплаха.
2. За изразяване на внезапно усещане за болка; ох.
|
|||||||||||||||||
айвания
|
мн. айвании. Зимен сорт ябълка с жълто-червен цвят и
сладък вкус.
|
|||||||||||||||||
айран
|
мн. айрани, (два) айрана. Кисело мляко разбито с студена
вода.
|
|||||||||||||||||
айсберг
|
мн. айсберги, (два) айсберга. Плаваща ледена планина,
откъсната от полярен ледник.
|
|||||||||||||||||
академик
|
мн. академици. Редовен член на академия на науките.
|
|||||||||||||||||
академичен
|
академична, академично, мн. академични. 1. Академически.
2. Който се придържа към установилата се традиция в университетите; строго
научен, образцов, съвършен.
|
|||||||||||||||||
академически
|
академическа, академическо, мн. академически. 1. Който се
отнася до академия. 2. Учебен (по отношение на университет).
|
|||||||||||||||||
академия
|
мн. академии. 1. Висше учреждение за наука, литература,
изкуство. 2. Название на висше учебно заведение за наука или изкуство.
|
|||||||||||||||||
акация
|
мн. акации. Бодливо дърво от семейството на
пеперудоцветните с бели ароматни цветове; салкъм.//прил. акациев, акциева,
акациево, акациеви.
|
|||||||||||||||||
акваланг
|
мн. акваланги, (два) акваланга, м. Спец. Апарат за дишане
под вода.
|
|||||||||||||||||
аквалангист
|
мн. аквалангисти. Лице което плува с акваланг.
|
|||||||||||||||||
акварел
|
мн. акварели, (два) акварела. 1. Водна боя за рисуване. 2.
Картина,нарисувана с водни бои. // прил. акварелен, акварелна, акварелно, мн.
акварелни.
|
|||||||||||||||||
аквариум
|
мн. аквариуми, (два) аквариума. Стъклен съд с вода или
изкуствен водоем, в който се развъждат риби, водни животни и растения с
изследователска или декоративна цел.
|
|||||||||||||||||
акватория
|
само ед. Воден участък.
|
|||||||||||||||||
акламация
|
Възторжени възгласи и шумни, продължителни ръкопляскания
като израз на одобрение и въодушевление.
|
|||||||||||||||||
акламирам
|
акламираш. Поздравявам с акламации.
|
|||||||||||||||||
аклиматизирам
|
аклиматизираш. Приспособявам се към нови климатични
условия.
|
|||||||||||||||||
акне
|
В медицината - кожно заболяване с образуване на гнойни
мехурчета поради възпаление на мастните жлези.
|
|||||||||||||||||
ако
|
съюз. За въвеждане на подчинено изречение, което показва
условието, при спазването на което едно действие може да се осъществи или не
е можело да се осъществи.
|
|||||||||||||||||
акомодация
|
само ед. Приспособяване. • Акомодация на окото. Спец.
Способност на окото да се приспособява за виждане на предмети, намиращи се на
различно разстояние от него.
|
|||||||||||||||||
акомодирам
|
акомодираш. Приспособявам.
|
|||||||||||||||||
акомпанимент
|
мн. акомпанименти. Музикален съпровод.
|
|||||||||||||||||
акомпанирам
|
акомпанираш. Правя, изпълнявам акомпанимент.
|
|||||||||||||||||
акорд
|
мн. акорди, (два) акорда. В музиката - съчетание на
няколко музикални звука с различна височина, които образуват звуково
единство; съзвучие.
|
|||||||||||||||||
акорд
|
мн. акорди. Съгласие, договор. Работа по предварително
споразумение за заплащане според обема на работата, а не според времетраенето
и.
|
|||||||||||||||||
акордеон
|
мн. акордеони, (два) акордеона. Музикален инструмент с
мях, клавиатура за дясната ръка и с няколко реда копчета за лявата. // прил.
акордеонен, акордеонна, акордеонно, мн. акордеонни.
|
|||||||||||||||||
акордеонист
|
мн.акордеонисти. Музикант, който свири на акордеон.
|
|||||||||||||||||
акордирам
|
акордираш. Настройвам пиано, клавесин или друг музикален
инструмент.
|
|||||||||||||||||
акостирам
|
акостираш. За кораб - спирам на брега.
|
|||||||||||||||||
акран
|
мн. акрани, м. Остар. Разг. Връстник.
|
|||||||||||||||||
акредитация
|
Доверие; официално призвание // прил. акредитационен.
|
|||||||||||||||||
акредитив
|
В банковото дело - документ ,който съдържа пазпореждане на
едно кредитно учреждение до друго за изплащане на определена сума на някого
при определени условия
|
|||||||||||||||||
акредитирам
|
акредитираш. 1. Назначавам за дипломатически представител
в чужда страна. 2. Официално упълномощавам да ме представлява и да работи за
мене. 3. Извършвам акредитация; доверявам, поверявам. 4. Откривам кредит;
издавам акредитив.
|
|||||||||||||||||
акробат
|
мн. акробати. Цирков артист или спортист, който се
занимава с акробатика.
|
|||||||||||||||||
акробатика
|
Вид цирково изкуство или спортна гимнастика,които се
характеризират с изпълнение на сложни гимнастически упражнения.
|
|||||||||||||||||
акростих
|
мн. акростихове. Стихотворение, в което началните букви от
всеки ред съставят дума или фраза.
|
|||||||||||||||||
акселбанти
|
Презраменни плетени шнурове с висулки в парадната униформа
на офицери.
|
|||||||||||||||||
акселерация
|
мн. акселерации. Ранно развитие, ускорено израстване на
деца и юноши.
|
|||||||||||||||||
аксесоар
|
мн. аксесоари, (два) аксесоара. Дребен второстепенен
предмет, вещ която служи за допълване или украсяване на друг, главен предмет.
|
|||||||||||||||||
аксиома
|
мн. аксиоми, ж. 1. Спец. Съждение, което се приема за
вярно без доказателства и което е в основата на други доказателства.2. Прен.
Очевидна истина, която не се нуждае от доказателства.
|
|||||||||||||||||
акт
|
актът, акта, мн. актове, (два) акта. 1. Единично действие,
постъпка, проява. 2. Постановление, закон,документ с юридическо, държавно или
обществено значение. 3. Остар. Част от драматическо произведение; действие.
4. Остар. Училищно тържество. 5. Изображение на голо тяло.
|
|||||||||||||||||
актив
|
мн. активи, (два) актива. 1. Част от баланса на
предприятие, съдържаща всички материални ценности и вземания. 2. Най дейната
част от членовете на организация или колектив. 3. Постижение, заслуги на едно
лице или колектив, които се оценяват в тяхна полза.
|
|||||||||||||||||
активатор
|
мн. активатори, (два) активатора. В химията - вещество или
тяло, които предизвикват ускоряване химически реакции.
|
|||||||||||||||||
активация
|
мн. активации. Усилване, ускоряване на химични, физични и
биологични процеси.
|
|||||||||||||||||
активен
|
активна, активно, мн. активни. 1. Който е деен,
енергичен,жив, пъргав.2. Който действа и е в развитие; ефикасен. // същ.
активност, активността.
|
|||||||||||||||||
активизирам
|
активизираш. Правя да стане активен, предизвиквам
активност - активизирам се. // същ. активизиране.
|
|||||||||||||||||
активист
|
мн. активисти. Деен член на организация; лице, което
принадлежи към актива.
|
|||||||||||||||||
актиния
|
мн. актинии. Хищно морско безскелетно животно с пипала;
морска хризантема.
|
|||||||||||||||||
актриса
|
мн. актриси. Жена актьор.
|
|||||||||||||||||
актуален
|
актуална, актуално, мн. актуални, прил. Който е много
важен, значителен в сегашния момент; съвременен, навременен. // същ.
актуалност,актуалността, ж. Въпросът е с изключителна актуалност.
|
|||||||||||||||||
актуализирам
|
актуализираш. Правя да стане актуален; осъвременявам,
обновявам.
|
|||||||||||||||||
актьор
|
мн. актьори. Артист.
|
|||||||||||||||||
акула
|
мн. акули. 1. Голяма хищна морска риба. 2. Прен. Алчен,
ненаситен, безогледен човек.
|
|||||||||||||||||
акумулатор
|
мн. акумулатори, (два) акумулатора. Уред за натрупване на
енергия, която се използва при нужда. // прил. акумулаторен, акумулаторна,
акумулаторно.
|
|||||||||||||||||
акумулация
|
Натрупване, събиране.
|
|||||||||||||||||
акумулирам
|
акумулираш. Натрупвам, събирам, съсредоточавам в себе си.
|
|||||||||||||||||
акупунктура
|
Иглолечение; иглотерапия.
|
|||||||||||||||||
акуратен
|
акуратна, акуратно, мн. акуратни. Който е грижлив, точен,
старателен, изпълнителен. // същ. акуратност, акуратността.
|
|||||||||||||||||
акустика
|
1. Наука за звука, дял от физиката. 2. Гласеж на звуците в
дадено място или помещение. // прил. акустичен, акустична, акустично, мн.
акустични.
|
|||||||||||||||||
акушер-гинеколог
|
мн. акушер-гинеколози, м. Лекар, специалист по акушерство
и гинекология.
|
|||||||||||||||||
акушерка
|
мн. акушерки. Жена от средния медицински персонал,
специалистка по акушерство.
|
|||||||||||||||||
акушерство
|
Дял от медицината, в който се разглеждат въпросите на
бремеността, раждането и следродилния период.
|
|||||||||||||||||
акцент
|
мн. акценти, (два)акцента. 1. В езикознаниието - ударение.
2. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение
от нормата. Говоря български с руски акцент. 3. Прен. Подчертаване,
изтъкване. // прил. акцентен, акцентна, акцентно.
|
|||||||||||||||||
акцентирам
|
акцентираш. Акцентувам.
|
|||||||||||||||||
акцентувам
|
акцентуваш. Подчертавам, изтъквам на преден план; обръщам
особено внимание.
|
|||||||||||||||||
акциз
|
мн. акцизи, (два) акциза. Коствен данък върху
потребителски стоки. // прил. акцизен, акцизна, акцизно, мн. акцизни.
|
|||||||||||||||||
акционер
|
мн. акционери. Притежател на акции, участник с акции. //
прил. акционерен.
|
|||||||||||||||||
акция
|
мн. акции. Ценна книга за внесен дял в капитала на
акционерно дружество, която дава определени права на вносителя.
|
|||||||||||||||||
акция
|
мн. акции. 1. Енергично действие,което се предприема за
постигане на определена цел, за защита на определено становище. 2. Бойно
действие на войска или въоръжена група.
|
|||||||||||||||||
акъл
|
мн. акъли, (два) акъла, м. Разг. Ум, разум.
|
|||||||||||||||||
акър
|
мн. акри, (два) акъра. Английска мярка за повърхнина,
равна на 4047 квадратни метра.
|
|||||||||||||||||
ала
|
съюз. Но.
|
|||||||||||||||||
алабастър
|
само ед. Разновидност на гипса. // прил. алабастров,
алабастрова.
|
|||||||||||||||||
алабаш
|
мн. алабаши, (два) алабаша. Диал. Сладка ряпа, червена
ряпа; гулия.
|
|||||||||||||||||
алаброс
|
Мъжка прическа с нископодстригана и изправена нагоре и
назад коса.
|
|||||||||||||||||
аламинут
|
мн .аламинути, (два) аламинута. 1.Нареч. Веднага, в
момента, на минутата.2. Същ. Ястие приготвено бързо.
|
|||||||||||||||||
аларма
|
мн. аларми. 1.Сигнал за тревога в армията и в органите за
противопожарна охрана. 2. Разг. Шум,
глъч, олелия. // прил. алармен, алармена, алрмено, мн. алармени.
|
|||||||||||||||||
алармирам
|
алармираш. 1. Давам сигнал за тревога; вдигам тревога. 2.
Предизвиквам тревога; предупреждавам, обръщам сериозно внимание.
|
|||||||||||||||||
албатрос
|
мн. албатроси, (два) албатроса. Голяма морска птица,
подобна на чайка, с дълъг клюн и тесни криле.
|
|||||||||||||||||
албинос
|
мн. албиноси, м. Човек или животно с пълна или частична
липса на пигмент на кожата, космите и очите.
|
|||||||||||||||||
албум
|
мн. албуми, (два) албума. 1. Книга с твърда подвързия за
подреждане на снимки, марки и под. 2. Книжно издание с репродукции.
|
|||||||||||||||||
албумин
|
Белтъчни вещества, важна съставка на животинските и
растителните тъкани.
|
|||||||||||||||||
алвеоли
|
алвеол. 1. Крайните разширения на бронхите във вид на
мехурчета. 2. Вдлъбнатини на челюстните кости, в които са вместени корените
на зъбите.
|
|||||||||||||||||
алгебра
|
Дял от математиката, в който се изучават свойствата на
величините независимо от тяхното числово значение. // Прил. алгебричен,
алгебрически.
|
|||||||||||||||||
алгоритъм
|
мн. алгоритми, (два) алгоритъма. В математиката и
изчислителната техника - система от последователни действия, които водят до
решението на дадена задача.
|
|||||||||||||||||
алдехиди
|
В химията - органични съединания: летливи течности със
свойствена миризма,които се използват в производството на изкуствена смола и
пластмаса.
|
|||||||||||||||||
алегория
|
мн. алегории. В литературата - поетически образ, който се
създава, като се описва един конкретен предмет, а се подразбира друг;
иносказание. //прил. алегоричен, алгорична, алегорично, мн.алегорични.
|
|||||||||||||||||
алегро
|
1. В музиката - бързо, живо темпо. 2. Музикално
произведение в същото темпо.
|
|||||||||||||||||
ален
|
алена, алено, мн. алени. Който е с кървавочервен цвят,
пурпурен цвят.
|
|||||||||||||||||
аленея
|
аленееш, мин. св. аленях, мин. прич. аленял, несв. Аленея
се. - аленея се. Изглеждам ален; изпъквам с аления си цвят.
|
|||||||||||||||||
алергия
|
мн. алергии. 1. Болезнено състояние предизвикано от
свръхчувствителност към храни, вещества, лекараства и др. 1. Прен.
Непоносимост, неприязненост към някого или нещо; отвращение. //прил.
алергичен.
|
|||||||||||||||||
алест
|
алеста, алесто, мн. алести. За кон - който е червеникав,
възчервен.
|
|||||||||||||||||
алея
|
мн. алеи. Пътека между редици дървета и храсти в парк.
|
|||||||||||||||||
алианс
|
мн. алианси, (два) алианса. Дружество, съюз.
|
|||||||||||||||||
алиби
|
Присъствие на друго място, от мястото на престъплението,
което е доказателство за неучастие на заподозряното или обвиняемото лице.
|
|||||||||||||||||
алигатор
|
мн. алигатори, (два) алигатора. Американски или
източноазиатски крокодил; кайман.
|
|||||||||||||||||
алиенация
|
1. Отчуждение. 2. В правото - отчуждаване на имот;
прехвърляне на собственост. 3. В медицината - душевно разтройство,
умопомрачение, лудост.
|
|||||||||||||||||
алинея
|
мн. алинеи. Част от параграф или член на закони или
наредби, която започва на нов ред.
|
|||||||||||||||||
алитерация
|
мн. алитерации. В литературата - повторение на едни и същи
по звучене съгласни звукове, което се използва като поетическо средство.
|
|||||||||||||||||
алкохол
|
само ед. 1. Спец. В химията - спирт. 2. Спиртно питие. //
прил. алкохолен, алкохолна, алкохолно, мн. алкохолни. Алкохолно опиянение.
Алкохолни пари.
|
|||||||||||||||||
алкохолизирам
|
алкохолизираш. 1. Насищам с алкохол. 2. Приучавам към
пиене на алкохол. - алкохолизирам се.
|
|||||||||||||||||
алкохолизъм
|
Заболяване, предизвикано от системна и прекалена употреба
на спиртни напитки; пиянство.
|
|||||||||||||||||
алкохолик
|
мн. алохолици. Лице, което страда от алкохолизъм; пияница.
|
|||||||||||||||||
алкохоличка
|
мн. алкохолички. Жена алкохолик.
|
|||||||||||||||||
аллах
|
У мохамеданите - бог.
|
|||||||||||||||||
алманах
|
мн. алманаси, (два) алманаха. 1. Непериодичен литературен
сборник с произведения от различни автори. 2. Ежегоден справочник със
сведения за лице и тяхната дейност в дадена специалност, професия, област.
|
|||||||||||||||||
ало
|
1. В телефонен разговор - възглас за повикване на
събеседника, за установяване или проверка на връзката. 2. Възглас за
привличане на вниманието: хей!, слушай!
|
|||||||||||||||||
алогичен
|
алогична, алогично, мн. алогични. Който е лишен от логика;
нелогичен, безсмислен,
объркан. // същ. алогичност, алогичността.
|
|||||||||||||||||
алпака
|
само ед. Сплав от мед, никел и цинк, подобла на сребро, от
която обикновено се правят изделия за домакинството.
|
|||||||||||||||||
алпинизъм
|
само ед. Вид спорт за изкачване на високи и труднодостъпни
планински места; планинарство.
|
|||||||||||||||||
алпинист
|
мн. алпинисти. Лице, което се занимава с алпинизъм;
планинар.
|
|||||||||||||||||
алпинистка
|
мн. алпинистки. Жена алпинист.
|
|||||||||||||||||
алт
|
алтът, алта, мн. алти и алтове, (два) алта. 1. В музиката
- нисък женски глас. 2. Певица с такъв глас.
|
|||||||||||||||||
алтернатива
|
Необходимост да се избира между две взаимоизключващи се
възможни решения. // прил. алтернативен.
|
|||||||||||||||||
алтруизъм
|
Готовност безкористно да се действа в полза на другите,
като се пренебрегват лични интереси. // прил. алтруизтичен.
|
|||||||||||||||||
алтън
|
мн. алтъни, (два) алтъна. 1. Стара златна турска монета;
жълтица. 2. Прил. Златен.
|
|||||||||||||||||
алуминий
|
алуминият, алуминия. Химически елемент - сребристобял лек
метал. //прил. алуминиев, алуминиева.
|
|||||||||||||||||
алфа
|
1. Название на първата буква от гръцката азбука. 2.
Най-главното, основното, същественото (в нещо).
|
|||||||||||||||||
алхимик
|
мн. алхимици. Лице, което се занимава с алхимия.
|
|||||||||||||||||
алхимия
|
само ед. Средновековна химия: търсене на начини за
превръщане на простите метали в скъпоценни с помощта на така нар. философски
камък. // прил. алхимичен, алхимична, алхимично, мн. алхимични.
|
|||||||||||||||||
алчен
|
алчна, алчно, мн. алчни. 1. Който е ненаситен за
богатство, за имане. 2. Който е жаден за удоволлствия и наслади. // същ.
алчност, алчността.
|
|||||||||||||||||
алъш-вериш
|
Остар. Вземане-даване, търговия; работа.
|
|||||||||||||||||
алюзия
|
мн. алюзии. Загатване, намек.
|
|||||||||||||||||
ама
|
съюз. Но, обаче.
|
|||||||||||||||||
ама
|
част. За усилване на възражение, недоволство, закана,
изненада, смайване.
|
|||||||||||||||||
амазонка
|
мн. амазонки. Жена ездачка, облечена в специален костюм.
|
|||||||||||||||||
аман
|
За изразяване на досада, отегчение, раздразнение.
|
|||||||||||||||||
аматьор
|
мн. аматьори. Любител; непрофесионалист. // прил.
аматьорски.
|
|||||||||||||||||
амбалаж
|
само ед. Материал за опаковка. Стъклен амбалаж. // прил.
амбалажен, амбалажна, амбалажно, мн. амбалажни. Амбалажна хартия.
|
|||||||||||||||||
амбициозен
|
амбициозна, амбициозно, мн. амбициозни. Който е изпълнен с
амбиция. // същ. амбициозност, амбициозността.
|
|||||||||||||||||
амбицирам
|
амбицираш. Предизвиквам амбиция - амбицирам се.
|
|||||||||||||||||
амбиция
|
мн. амбиции. 1. Силно желание за преднина, за предимство,
за успех. 2. Честолюбие, самолюбие.
|
|||||||||||||||||
амбразура
|
мн. амбразури. Отвор в стена или военна машина за
стрелба; бойница.
|
|||||||||||||||||
амбреаж
|
мн. амбреажи, (два) амбреажа. Механизъм, който позволява
да се придвижва машина, като я свързва с мотора на превозното средство;
съединител.
|
|||||||||||||||||
амбулантен
|
амбулантна, амбулантно, мн.амбулантни. Който се движи,
пътува; подвижен. Амбулантен търговец.
|
|||||||||||||||||
амбулатория
|
мн. амбулатории. Здравно заведение за обслужване на
приходящи или на болни по домовете им. // прил. амбулаторен, амбулаторна,
амбулаторно, мн. амбулаторни.
|
|||||||||||||||||
амвон
|
мн. амвони, (два) амвона. Издигнато място в църква за
проповед.
|
|||||||||||||||||
амеба
|
мн. амеби. Най-простото едноклетъчно животно с променлива
форма на тялото.
|
|||||||||||||||||
американ
|
само ед. Просто памучно платно, което обикновено се
употребява за подплата.
|
|||||||||||||||||
аметист
|
мн. аметисти, (два) аметиста. Полускъпоценен камък с виолетов
или синьо-виолетов цвят от рода на кварца.
|
|||||||||||||||||
ами
|
съюз. Разг. А.
|
|||||||||||||||||
ами
|
част. 1. За усилване на потвърждение, съгласие. 2. За
възражение или усилване на възражение. 3. За въпрос след озадачаване и
изненада. 4. Като самостоятелна реплика (често с удължаване на гласната и)
пред пауза, в която се обмисля какво да се каже.
|
|||||||||||||||||
амин
|
Възглас в заключение на църковни молитви; истина, така да
бъде.
|
|||||||||||||||||
амнезия
|
В медицината-загубване или отслабване на памета.
|
|||||||||||||||||
амнистирам
|
амнистираш. Давам амнистия.
|
|||||||||||||||||
амнистия
|
мн. амнистии. Законодателен акт за пълно или частично
помилване на осъдени лица; опрощаване.
|
|||||||||||||||||
амоний
|
В химията - съединение на азот и водород като съставна
част на различни соли.//прил.амониев,амониева,амониево,мн.амониеви.
|
|||||||||||||||||
амоняк
|
1. В химията - лесноразтворим газ с остра миризма. 2. В
фармацевтикаката - воден разтвор на такъв газ. // прил. амонячен.
|
|||||||||||||||||
аморален
|
аморална, аморално, мн. аморални, прил. Който е лишен от
морал; безнравствен, неморален. // същ. аморалност, аморалността, ж.
|
|||||||||||||||||
амортизатор
|
амортизатори, (два) амортизатора. Приспособление за
намаляване на силата на ударите при движение на машини.
|
|||||||||||||||||
амортизация
|
1. В финансиите - постепено погасяване чрез изплащане
капитал, заем, дълг. 2. Постепено изхабяване на предмети поради продъжителна
употреба. // прил. амортизационен.
|
|||||||||||||||||
амортизирам
|
амортизираш. Правя амортизация,поднагам на амортизация,
изхабявам, унищожавам. // същ. амортизиране.
|
|||||||||||||||||
амортисьор
|
мн. амортисьори. Амортизатор.
|
|||||||||||||||||
аморфен
|
аморфна, аморфно, мн. аморфни. 1. Който е безформен. 2. В
химията - който няма кристален строеж. // същ. аморфност.
|
|||||||||||||||||
ампер
|
мн. ампери, (два) ампера. Във физиката - единица за
измерване на силата на елктрическия ток.
|
|||||||||||||||||
ампир
|
Архитектурен стил, възникнал в Франция през ХVIII
-началото на XIX век, който подражава на антични образци.
|
|||||||||||||||||
амплитуда
|
1. В физиката - разстоянието между крайните точки, до
които достга едно тяло при люлеене. 2. Разликата между най-голямата и
най-малката стойноср на метеорологичен елемент за определен интервал от
време. 3. Размах,ширина.
|
|||||||||||||||||
амплоа
|
само ед. 1. Кръг от роли, които подхождат за определен
артист и в които той изявява най пълно своите професионални качаства. 2. Вид
дейност, занимание, което най-пълно съответства на качествата и характера на
някого.
|
|||||||||||||||||
ампула
|
мн. ампули, ж. Малко стъклено шишенце с остър връх,
херметически запоено, с лекарство за инжекции.
|
|||||||||||||||||
ампутация
|
мн. ампутации. Хирургическо отстраняване на крайник от
тялото.
|
|||||||||||||||||
ампутирам
|
ампутираш. Извършвам ампутация.
|
|||||||||||||||||
амулет
|
мн. амулети, (два) амулета. Малък предмет, който
суеверните хора носят на себе си за предпазване от болести и злополука;
муска, талисман. // прил. амулетов.
|
|||||||||||||||||
амуниция
|
мн. амуниции. Екипировка на военен (без оръжия и дрехи);
снаряжение. // прил. амуниционен, амуниционна, амуниционно, мн. амуниционни.
|
|||||||||||||||||
амур
|
мн. амури. Име и образ на бога на любовта у древните
римляни, рисуван като голо момченце с крила и с лък и стрели в ръка. // същ.
умал. амурче, мн. амурчета.
|
|||||||||||||||||
амфибия
|
мн. амфибии. 1. Животно или растение, което живее и във
вода и на суша; земноводно. 2. Машина (автомобил, танк и др.), която може да
се движи по вода или на суша.
|
|||||||||||||||||
амфибрахий
|
амфибрахият, амфибрахия, мн. амфибрахии, (два) амфибрахия.
В литературата - трисрична стихотворна стъпка с ударение на средната сричка.
|
|||||||||||||||||
амфитеатър
|
мн. амфитеатри, (два) амфитеатъра. Зрителна зала, в която
всеки следващ ред от местата за сядане е по висок от предходния, за да може
да се вижда сцената. // прил. амфитеатрален.
|
|||||||||||||||||
амфора
|
мн. амфори. Античен съд с две дръжки, тясно гърло и
заострено дъно.
|
|||||||||||||||||
анабиоза
|
само ед. Спец. Състояние на организма, при което видимите
жизнени процеси са забавени или спрени поради неблагоприятни външни условия.
|
|||||||||||||||||
аналгин
|
мн. аналгини, (два) аналгина. 1. Болкоуспокояващо
лекараство. 2. Таблетка от същото лекараство.
|
|||||||||||||||||
анали
|
Исторически данни в хронологичен ред; летопис, хроника.
|
|||||||||||||||||
анализ
|
мн. анализи, (два) анализа. 1. Метод за научно изследване,
чрез който предметът на изследвана се разчленява на съставните му части. 2.
Определяна на състава на вещества. 3. Разбор, разглеждане, проучване.
|
|||||||||||||||||
анализатор
|
мн. анализатори, (два) анализатора. Уред, апарат за за
извършване на анализ.
|
|||||||||||||||||
анализирам
|
анализираш. Провеждам анализ; подлагам на анализ.
|
|||||||||||||||||
аналитичен
|
мн. аналитични. 1. Който се отнася до анализ. 2. За
качество на човек - който умее да анализира.
|
|||||||||||||||||
аналог
|
мн. аналози, (два) аналога. Предмет или явление, които са
сходни, подобни на друг предмет или явление.
|
|||||||||||||||||
аналогичен
|
аналогична, аналогично, мн. аналогични. Който е сходен,
подобен.
|
|||||||||||||||||
аналогия
|
мн. аналогии. Сходство, подобие между предмети. Правя
аналогия.
|
|||||||||||||||||
анамнеза
|
само ед. Спец. Медицинско описание на заболяването на един
болен по сведения на самия него или близките му.
|
|||||||||||||||||
ананас
|
мн. ананаси, (два) ананаса. 1. Тропическо растение с
бодливи продълговати, прилични на огромни шишарки плодове, отвътре с жълт
цвят и много сладки на вкус. 2. Плодът на това растение. // прил. ананасов,
ананасова, ананасово, мн. ананасови.
|
|||||||||||||||||
анапест
|
мн. анапести, (два) анапеста. В литературата - трисрична
стихотворна стъпка с ударение на последната сричка.
|
|||||||||||||||||
анархизъм
|
само ед. Система на мислене или от прояви, основани на
анархия.
|
|||||||||||||||||
анархистичен
|
анархистична, анархистично, мн. анархистични. Който се
отнася до анархист или анархизъм.
|
|||||||||||||||||
анархия
|
мн. анархии. 1. Безвластие, отсъствие на държавно
управление и законност. 2. Състояние на безредие, бъркотия, разпуснатост. // прил.
анархичен.
|
|||||||||||||||||
анасон
|
Тревисто растение, чиито силно миришещи семена се
използват в медицината или за подправка на ястия, ракия и др. //прил.
анасонов, анасонова, анасоново, мн. анасонови.
|
|||||||||||||||||
анатема
|
мн. анатеми. 1. Отлъчване от светата църква чрез проклятие.
2. Проклятие.
|
|||||||||||||||||
анатемосам
|
анатемосаш. - вж. анатемосвам.
|
|||||||||||||||||
анатемосвам
|
анатемосваш. 1. Налагам анатема (в 1 знач.). 2. Разг.
Проклинам, кълна.
|
|||||||||||||||||
анатом
|
мн. анатоми. Специалист по анатомия.
|
|||||||||||||||||
анатомия
|
1. Наука за строежа на организмите. 2. Строеж на орган или
организъм. / /прил. анатомичен. // прил. анатомически.
|
|||||||||||||||||
анахронизъм
|
мн. анахронизми. Нещо, което не съответства на времето си;
отживелица. // прил. анахроничен.
|
|||||||||||||||||
ангажимент
|
мн. ангажименти, (два) ангажимента. Задължение, обещание,
уговорка, договореност. Имам ангажимент.
|
|||||||||||||||||
ангажирам
|
ангажираш. 1. Уговрям, запазвам предварително. 2. Поставям
в залог; влагам,
залагам. 3. Наемам лице за извършване на работа; обвързвам го с договор или
обещание - ангажирам се.
|
|||||||||||||||||
ангария
|
мн. ангарии. 1. Истор. Принудителна безплатна работа по
време на турското робство. 2. Безплатно, по принуда.
|
|||||||||||||||||
ангел
|
мн. ангели. 1. В християнската религия - божи вестител,
служител на бога, изобразяван като крилат юноша. 2. Прен. Много добър,
кротък, хубав човек. // същ. умал. Ангелче, мн. ангелчета. // прил. ангелски.
|
|||||||||||||||||
ангина
|
мн. ангини. Възпаление на сливиците и гърлото; гърлобол.
|
|||||||||||||||||
англофил
|
мн. англофили, м. Привърженик на Англия, на нейната
политика, култура, бит и обичаи.
|
|||||||||||||||||
англофоб
|
мн. англофоби. Противник на Англия, на нейната политика,
култура, бит и обичаи.
|
|||||||||||||||||
ангорски
|
ангорска, ангорско, мн. ангорски. Само в съчетание с
названия на някои животни, чиято порода се отличава с мека и дълга козина.
|
|||||||||||||||||
ангро
|
Остар. В търговията - продажба на едро, в цели количества.
|
|||||||||||||||||
анданте
|
1. В музиката - умерено бавно, плавно темпо. 2. Музикално
произведение в такова темпо.
|
|||||||||||||||||
анекдот
|
мн. анекдоти, (два) анекдота. Кратък забавен разказ с
любопитно съдържание и неочакван, остроумен край; виц.
// прил. анекдотичен.
|
|||||||||||||||||
анекс
|
мн. анекси, (два) анекса. Допълнение, добавка, приложение.
|
|||||||||||||||||
анексирам
|
анексираш. Извършвам анексия; подлагам на анексия.
|
|||||||||||||||||
анексия
|
Насилствено присъединяване на територията на чужда
държава.
|
|||||||||||||||||
анемичен
|
анемична, анемично, мн. анемични. 1. Който се отнася до
анемия. 2. Прен. Слаб, безжизнен, блед. // същ. анемичност, анемичността.
|
|||||||||||||||||
анемия
|
само ед. Спец. Болестно състояние, което се характеризира
с намален брой на червените кръвни клетки; малокръвие.
|
|||||||||||||||||
анестезиолог
|
мн. анестезиолози. Лекар, специалист по анестезиология.
|
|||||||||||||||||
анестезиология
|
Спец. Наука за прилагане на медицински упойващи средства.
|
|||||||||||||||||
анестезия
|
само ед. 1. Загубване или намаяваен на усещането за болка.
2. Обезболяване на орган или цялото тяло по време на операция чрез упойка.
|
|||||||||||||||||
анилин
|
Химическо органично съединение - безцветна отровна
течност,която се използва за приготвяне на багрила,лекарства и
др.//прил.анилинов.
|
|||||||||||||||||
анималист
|
мн. анималисти. Художник, който изобразява животни.
|
|||||||||||||||||
анимация
|
мн. анимации. 1. Вид изкуство, което се занимава с
теорията и практиката на рисуваните филми. 2. Съвкупност от рисунките в един
рисуван филм. // прил. анимационен.
|
|||||||||||||||||
анимизъм
|
само ед. Първобитно вярване в съществуването на душа у
всеки предмет. // прил. анимистичен.
|
|||||||||||||||||
анион
|
мн. аниони, (два) аниона. В физиката - отрицателен йон,
който при електролиза се натрупва на положителния електрод.
|
|||||||||||||||||
анкер
|
мн. анкери, (два) анкера. Скоба, която служи за закрепване
на две машинни части или два строителни елемента.
|
|||||||||||||||||
анкета
|
мн. анкeти, ж. 1. Разследване с цел установяване на вина
или простъпка. 2. Проучване на обществено мнение чрез събиране на сведения по
предварително съставен въпросник, чрез задаване на едни и същи въпроси. //
прил. анкетен.
|
|||||||||||||||||
анкетирам
|
анкетираш. Правя анкета.
|
|||||||||||||||||
анкетьор
|
мн. анкетьори. Лице, което прави анкета.
|
|||||||||||||||||
анклав
|
мн. анклави, (два) анклава. Територия на държава, която е
обкръжена с територии на чужда държава.
|
|||||||||||||||||
анкър
|
мн. анкъри, (два) анкъра. Анкер.
|
|||||||||||||||||
анод
|
мн. аноди, (два) анода. В физиката - положителния
електрод.
|
|||||||||||||||||
аномалия
|
мн. аномалии. Отклонение от нормалното; закономерното. //
прил. аномален, аномална.
|
|||||||||||||||||
анонимен
|
анонимна, анонимно, мн. анонимни. 1. Който е без името на
автора; неподписан. Анонимно писмо. 2. Който е скрит под лъжливо име. // същ.
анонимност, анонимността.
|
|||||||||||||||||
анонс
|
мн. анонси, (два) анонса. Предложение, известие,
съобщение.
|
|||||||||||||||||
анорак
|
мн. анораци, (два) анорака. Връхна затворена дреха с
ръкави и качулка от непромокаем плат за туризъм.
|
|||||||||||||||||
анормален
|
анормална, анормално, мн. анормални, прил. Неестествен,
неправилен; ненормален. // същ. анормалност, анормалността, ж.
|
|||||||||||||||||
анотация
|
мн. анотации. Кратко изложение на съдържанието на книга,
статия и под.
|
|||||||||||||||||
ансамбъл
|
мн. ансамбли, (два) ансамбъла. 1. Съгласуваност, стройност
между частите на едно цяло .2. Музикален, артистичен или спортен колектив от
изпълнители. // прил. ансамблов.
|
|||||||||||||||||
антагонизъм
|
Непримиримо противоречие; противоборство. // прил.
антагонистичен.
|
|||||||||||||||||
антена
|
мн. антени. Проводник или мрежа от проводници за излъчване
или улавяне на електромагнитни вълни.
|
|||||||||||||||||
антерия
|
мн. антерии. 1. Широка горна мъжка илиженска дреха с
ръкави, подобна на халат. 2. Подплътена с памук дреха, която се носи над
риза; кафтан.
|
|||||||||||||||||
анти-
|
представка. В състава на думи със значение против това или
противоположно на това, което се назовава с мотивиращата дума.
|
|||||||||||||||||
антибиотик
|
мн. антибиотици, (два) антибиотика. 1. Вещество с
биологичен произход, което подтиска и убива жизнеспособността на
микроорганизмите. 2. Лекарство, чиято основна част е от това вещество.
|
|||||||||||||||||
антика
|
мн. антики. Старинен ценен или рядък предмет.
|
|||||||||||||||||
антиквар
|
антикварят, антикваря, мн. антиквари. 1. Търговец на
антики. 2.Продавач на стари предмети (книги,картини и др.), които не са
изгубили или са увеличили стойността си. // прил.антикварен.
|
|||||||||||||||||
антиквариат
|
мн. антиквариати, (два) антиквариата, м. 1. Антикварна
книжарница. 2. Само ед. Търговия с антики.
|
|||||||||||||||||
антилопа
|
мн. антилопи. Подобно на сърна африканско животно.
|
|||||||||||||||||
антимон
|
Лъскав сиво-бял метал,който се употребява за приготвяне на
сплави.
|
|||||||||||||||||
антиномия
|
мн. антиномии. Във философията - противоречие между две
взаимоизключващи се положения, които могат да бъдат логически доказани като
еднакво правилни.
|
|||||||||||||||||
антипатичен
|
антипатична, антипатично, мн. антипатични. Който
предизвиква антипатия; неприятен, противен.
|
|||||||||||||||||
антипатия
|
мн. антипатии. Чувство на неприязън, на отвращение.
|
|||||||||||||||||
антипод
|
мн. антиподи, (два) антипода .Предмет, явление, лице,
противоположно по свойства и качества на друг предмет, явление, лице.
|
|||||||||||||||||
антисептик
|
мн. антисептици, (два) антисептика. Средство за
обеззаразяване или за предпазване от инфекция. // прил. антисептичен.
|
|||||||||||||||||
антитеза
|
мн. антитези. Противоположност, противопоставяне.
|
|||||||||||||||||
антитоксини
|
В медицината - противоотрови. // прил. антитоксичен.
|
|||||||||||||||||
антихрист
|
мн. антихристи, м. Противник на Христос, на Христовото
учение, на християнството; безбожник, неверник.
|
|||||||||||||||||
антициклон
|
мн. антициклони, (два) антициклона. Област на устойчиво
високо атмосферно налягане, която се отличава с тихо и безоблачно време.
|
|||||||||||||||||
античен
|
антична, антично, мн. антични. 1. Който се отнася до
времето на Стара Гърция и Рим. 2. Древен, класически. // същ. античност,
античността.
|
|||||||||||||||||
антология
|
мн. антологии. Сборник с избрани художествени произведения
от разни автори.
|
|||||||||||||||||
антоним
|
мн. антоними, (два) антонима. В езикознанието - дума,която
има противоположно значение на друга дума. // прил. антонимен.
|
|||||||||||||||||
антракт
|
мн. антракти, (два) антракта. Времето между две части на
театрално представление или концерт; пауза, почивка.
|
|||||||||||||||||
антрацит
|
Висококачествени каменни въглища с лъскав черен цвят,
които имат голяма калоричност. // прил. антрацитен.
|
|||||||||||||||||
антре
|
мн. антрета. Входно помещание в жилище; предверие.
|
|||||||||||||||||
антрефиле
|
мн. антрефилета. Остар. Малка статия във вестник между две
колони; частно съобщение във вестник.
|
|||||||||||||||||
антрополог
|
мн. антрополози. Специалист по антропология.
|
|||||||||||||||||
антропология
|
Наука за биологичната природа на
човека.//прил.антопологичен.
|
|||||||||||||||||
антропоморфизъм
|
1. Една от формите на анимизма - приписване на човешки
качества върху природни явления и животни. 2. Представяне на божество в
човешки образ.
|
|||||||||||||||||
антураж
|
Приближени доверени лица, които са постоянно около някого.
|
|||||||||||||||||
анулирам
|
анулираш. Обявявам за недействителен; отменям. Анулирам
договор.
|
|||||||||||||||||
анус
|
мн. ануси, (два) ануса. Заден отвор на дебелото черво у
човек или животно за изхвърляне на изпражнения и газове.
|
|||||||||||||||||
анфас
|
нареч. С лице към наблюдателя.
|
|||||||||||||||||
анцуг
|
мн. анцузи, (два) анцуга. Спортна дреха от трико или
подобен плат, състояща се от горнище и долнище или само от долнище.
|
|||||||||||||||||
аншлус
|
Насилствено присъединяване на чужда територия; анексия.
|
|||||||||||||||||
аншоа
|
Дребна морска риба деликатес.
|
|||||||||||||||||
аорист
|
мн. аористи, (два) аориста. В езикознанието - минало
свършено време.
|
|||||||||||||||||
аорта
|
мн. аорти. Главна артерия в организма на гръбначните
животни и човека, която излиза от лявата камера на сърцето и снабдява с кръв
тялото.
|
|||||||||||||||||
апандисит
|
Възпаление на апендикса.
|
|||||||||||||||||
апарат
|
мн. апарати, (два) апарата. 1. Сложен уред за извършване
на работа. Телефонен апарат. 2. Съвкупност от органи в организъм с обща
функция. Слухов апарат. 3. Съвкупност от лица или учреждения в областа на
управлението или стопанството. Държавен апарат.
|
|||||||||||||||||
апаратура
|
мн. апаратури. Съвкупност от апарати.
|
|||||||||||||||||
апаратчик
|
мн. апаратчици. 1. Работник, обслужващ апарати, уреди,
машини. 2. Лице от постоянния състав на управленска структура.
|
|||||||||||||||||
апартамент
|
мн. апартаменти, (два) апартамента. Самостоятелно жилище в
голяма сграда, състоящо се от няколко стаи и сервизни помещания.
|
|||||||||||||||||
апартейд
|
Политика за разделяне на населението по расов признак в
Южноафриканската република.
|
|||||||||||||||||
апатит
|
Минерал, който се използва за добиване на фосфорни торове.
|
|||||||||||||||||
апатичен
|
апатична, апатично, мн. апатични. Който е обхванат от
апатия; безразличен, равнодушен. // същ. апатичност.
|
|||||||||||||||||
апатия
|
мн. апатии. Състояние на пълно безразличие, равнодушие;
липса на интерес.
|
|||||||||||||||||
апаш
|
мн. апаши. Уличен крадец; джебчия.
|
|||||||||||||||||
апел
|
Призив за подкрепа, помощ, съдействие. Отправям апел.
|
|||||||||||||||||
апелативен
|
апелативна, апелативно, мн. апелативни, прил. Апелационен.
Апелативен съд. Съд от втора инстанция.
|
|||||||||||||||||
апелационен
|
апелационна, апелационно, мн. апелационни, прил. Който се
отнася до апелация.
|
|||||||||||||||||
апелация
|
В съдопроизводството - начин за проверяване на решенията
на първоинстанционен съд.
|
|||||||||||||||||
апелирам
|
апелираш. 1. Отправям апел. 2. В съдопроизводството -
обжалвам съдебно решение към по-горна съдебна инстанция.
|
|||||||||||||||||
апендикс
|
мн. апендикси, (два) апендикса. Малък израстък на сляпото
черво.
|
|||||||||||||||||
аперитив
|
мн. аперитиви, (два) аперитива. 1. Спиртно питие преди
ядене за апетит. 2. Заведение, в което се поднасят спиртни напитки и закуски
към тях.
|
|||||||||||||||||
апетит
|
мн.апетити.1.Желание за ядене.2.Прен.Страст за
печалба,домогване до нещо.
|
|||||||||||||||||
апетитен
|
апетитна, апетитно, мн. апетитни. Който възбужда апетита;
вкусен, съблазнителен.
|
|||||||||||||||||
аплик
|
мн. аплици. Малко осветително тяло, закрепено на стена.
|
|||||||||||||||||
апликация
|
мн. апликации. Фигура от един вид материя, пришита или
залепена върху друг вид за украса.
|
|||||||||||||||||
апликирам
|
апликираш. Правя апликация.
|
|||||||||||||||||
аплодирам
|
аплодираш. Одобрявам или приветствам чрез ръкопляскания;
ръкопляскам.
|
|||||||||||||||||
аплодисменти
|
само мн. Ръкопляскания в знак на одобрение или
приведствие.
|
|||||||||||||||||
апломб
|
Показна самоувереност в държанието или при говорене.
|
|||||||||||||||||
апогей
|
апогеят, апогея. 1. В астрономията - най отдалечената от
Земята точка на лунната орбита или на орбитата на изкуствен спътник. 2.
Прен.Връх на разитие, разцвет, подем.
|
|||||||||||||||||
апокалипсис
|
само ед. 1. Християнска църковна книга от Новия завет,
която съдържа пророчество за края на света. 2. Прен. Обслановка или
състояние, които всяват ужас, неизвестност и загадъчност. //прил.
апокалиптичен.
|
|||||||||||||||||
апокриф
|
мн .апокрифи, (два) апокрифа. 1. Произведение с библейски
сюжет, което църквата приема за недостоверно и го отрича и преследва. 2.
Прен. Анонимно или недостоверно съчинение, което минава за оригинално. //
прил. апокрифен.
|
|||||||||||||||||
аполитичен
|
аполитична, аполитично, мн. аполитични. Който е безраличен
към въпросите на текущата политика и се държи настрана от нея. // същ.
аполитичност.
|
|||||||||||||||||
апологет
|
мн. апологети. Страстен защитник на нечие учение и идея
или мнение.
|
|||||||||||||||||
апология
|
мн. апологии. Неумерена, прекаленна възхвала, защита на
някого или нещо.
|
|||||||||||||||||
апоплексия
|
В медицината - мозъчен кръвоилив; удар. // прил.
апоплектичен.
|
|||||||||||||||||
апостол
|
мн. апостоли. 1. В евангелието - всеки от дванайсетте
ученици на Христос, избрани за божи пратеници и проповедници. 2. Проповедник
на учение, идея; лице което се бори за някакво учение, идея.
|
|||||||||||||||||
апостроф
|
мн. апострофи, (два) апострофа. 1. В езикознанието - горна
запетая като знак за изпусната буква. 2. Дума или забележка, с която се
прекъсва говорещото лице, за да се изрази отношение или да се даде оценка.
|
|||||||||||||||||
апострофирам
|
апострофираш. Прекъсвам говорещото лице с дума или
забележка, за да изразя отношение или да дам оценка.
|
|||||||||||||||||
апотеоз
|
мн. апотеози. 1. В античността - обред за обожествяване на
лица или предмети. 2. Прен. Възвеличаване, прослава на лица, събития,
предмети.
|
|||||||||||||||||
апрески
|
апреска. Вид ботуши с дебели подметки за сняг.
|
|||||||||||||||||
апретура
|
Окончателна обработка на материали (плат, кожа, хартия),
за да се придадат необходимите за предназначението им качества. // прил.
апретурен.
|
|||||||||||||||||
април
|
Четвъртият месец на календарната година. // прил.
априлски.
|
|||||||||||||||||
априорен
|
априорна, априорно, мн. априорни. Който предхожда опита и
практиката, не е основан на научни факти.
|
|||||||||||||||||
априори
|
нареч. Независимо от опита и практиката; предварително.
|
|||||||||||||||||
апробирам
|
апробираш. 1. Давам официално одобрение. 2. Допускам
студент до стажантска практика.
|
|||||||||||||||||
апропо
|
нареч. Впрочем, между другото,тъкмо.
|
|||||||||||||||||
апсида
|
мн. апсиди. В архитектурата - сводеста ниша в стена на постройка.
|
|||||||||||||||||
аптека
|
мн. аптеки. Заведение за приготвяне и/или продажба на
лекарства. // прил. аптечен.
|
|||||||||||||||||
аптекар
|
аптекарят, аптекаря, мн. аптекари. Лице което работи в
аптека; фармацевт.
// прил. аптекарски.
|
|||||||||||||||||
аптекарка
|
мн. аптекарки. Жена аптекар.
|
|||||||||||||||||
аптечка
|
мн. аптечки. 1. Малка аптека. 2. Комплект от необходими
лекарства за даване на първа помощ. 3. Предметът за съхранение на тези
лекарства (малък стенен шкаф с витрина, куфарче и др.).
|
|||||||||||||||||
ар
|
арът, ара, мн. арове, (два) ара. Единица за измерване на
земна площ, равна на сто квадратни метра.
|
|||||||||||||||||
арабаджия
|
мн. арабаджии. 1.Истор. Човек, чийто занаят е да превозва
товари с кола; кираджия. 2. Остар. Занаятчия, който прави и поправя коли,
каруци; колар, талигар. // прил. арабаджийски. // същ. арабаджийство.
|
|||||||||||||||||
арабия
|
мн. арабии. Добър, отзивчив човек; добряк.
|
|||||||||||||||||
аранжимент
|
Приспособяване на музикално произведение за изпълнение на
друг инструмент или друг състав инструменти (гласове).
|
|||||||||||||||||
аранжирам
|
аранжираш. Правя аранжимент; подлагам на аранжимент.
|
|||||||||||||||||
арап
|
мн. арапи. Остар. 1. Чернокож човек. 2. Арабин.
|
|||||||||||||||||
арапин
|
мн. арапи. Арап.
|
|||||||||||||||||
арбалет
|
мн. арбалети, (два) арбалета. Старинно ръчно стрелково
оръжие - лък с дървена дръжка с жлеб за поставяне и насочване на стрелата.
|
|||||||||||||||||
арбеска
|
мн. арабески. 1. В изкуството - украса,орнамент от
геометрични фигури, стилизирани листа и цветя първоначално в духа на арабския
стил. 2. В литературата - малко произведение, изработено с вещина. 3. В
музиката - малко музикална творба с орнаментален характер.
|
|||||||||||||||||
арбитраж
|
мн. арбитражи, (два) арбитража. Разрешение на спорни
въпроси от арбитри. // прил. арбитражен.
|
|||||||||||||||||
арбитър
|
мн. арбитри. 1. Специално избрано лице за разрешаване на
спорни въпроси; посредник. 2. Длъжностно лице, което разрешава имуществени
спорове между учреждения и предприятия. 3. В спорта - съдия.
|
|||||||||||||||||
аргат
|
мн. аргати. Остар. Наемен земеделски работник; ратай.
|
|||||||||||||||||
аргатин
|
мн. аргати. Аргат.
|
|||||||||||||||||
аргатувам
|
аргатуваш. Работя като аргат.
|
|||||||||||||||||
арго
|
В езикознанието - таен език на съсловие, на социална
група.
|
|||||||||||||||||
аргон
|
Химичен елемент - газ без цвят и миризма, който се съдържа
във въздуха и се използва в електрическите и луминисцентните лампи.
|
|||||||||||||||||
аргонавт
|
мн. аргонавти. В старогръцката митология - моряци, които с
кораба Арго, водени от Язон, отплували за Колхида, за да си върнат златното
руно.
|
|||||||||||||||||
аргумент
|
мн.аргументи, (два) аргумента. 1. Основание, довод,
доказателство. 2. В математиката - независима променлива величина, от чието
изменение зависи изменението на друга величина.
|
|||||||||||||||||
аргументация
|
1. Привеждане на аргументи (в 1 знач.); аргументиране. 2.
Съвкупност, система от аргументи, при разсъждение.
|
|||||||||||||||||
аргументирам
|
аргументираш. Привеждам аргументи; обосновавам. -
аргументирам се. Обосновавам се с аргументи. // същ. аргументиране.
|
|||||||||||||||||
ареал
|
мн. ареали, (два) ареала. Област, в чиито граници са
разпространени определени видове растения, животни, езикови явления.
|
|||||||||||||||||
арена
|
мн.арени. 1. Кръгла площадка в средата на цирк, където се
изпълнява програмата. 2. Прен. Област и място на дейност и изява; поприще.
|
|||||||||||||||||
аренда
|
мн. аренди. 1. Отдаване на недвижим имот за временно
ползване срещу наем. 2. Самият наем, който се плаща за използването на наетия
имот. // прил. аренден.
|
|||||||||||||||||
арендатор
|
мн. арендатори. Лице, което взема и използва недвижим имот
под аренда.
|
|||||||||||||||||
арендувам
|
арендуваш. Вземам под аренда. // същ. арендуване.
|
|||||||||||||||||
арест
|
мн. арести, (два) ареста. 1. Задържане на лице под стража.
2. Помещение, в което държат под стража.
|
|||||||||||||||||
арестант
|
мн. арестанти. Лице, което се намира под арест; затворник.
// прил. арестантски.
|
|||||||||||||||||
арестувам
|
арестуваш. Поставям под арест; затварям, запирам.
|
|||||||||||||||||
ариегард
|
Войскова част, която е оставена след главните сили, за да
ги охранява. // прил. ариегарден.
|
|||||||||||||||||
ариозо
|
1. Неголяма ария, която се редува с речитатив. 2. В
музиката - напевно,изразително.
|
|||||||||||||||||
аристократ
|
мн. аристократи. 1. Лице, което принадлежи към
аристокрацията. 2. Прен. Изтънчен, изискан човек.
|
|||||||||||||||||
аристократичен
|
аристократична, аристократично, мн. аристократични. Който
е свойствен на аристократ. // същ. аристократичност.
|
|||||||||||||||||
аристократически
|
аристократическа, аристократическо, мн. аристократически.
Който се отнася до аристократ и аристокрация.
|
|||||||||||||||||
аристокрация
|
1. Висше съсловие, привилигирован слой в обществото с
благороден произход. 2. Прен. Привилигирована обществена група, която заема
изключително положение в своята среда.
|
|||||||||||||||||
аритметика
|
Спец. Дял от математиката, в който се изучават простите
свойства на числата, изразени с цифри, и основните действия с тях. // прил.
аритметичен.
|
|||||||||||||||||
аритмия
|
В медицината - нарушение на нормалната дейност на
сърцето,която се изразява в неравномерно редуване на сърдечните удари.
|
|||||||||||||||||
ария
|
мн. арии. Музикална партия за един глас - предимно в
опера.
|
|||||||||||||||||
арка
|
мн. арки. 1. Свод над отвор в стена или между две колони.
2. Архитектурно сводесто съоръжение във вид на голяма врата.
|
|||||||||||||||||
аркада
|
мн. аркади. 1. Редица от арки, съставящи архитектурно цяло
.2. Проход, галерия под редица от арки на колони.
|
|||||||||||||||||
аркадаш
|
мн. аркадаши. Остар. Разг. Другар, побратим.
|
|||||||||||||||||
армаган
|
мн. армагани, (два) армагана. Остар. Подарък, донесен от
човек, който се връща от далечно пътуване.
|
|||||||||||||||||
армада
|
мн. армади. Голяма военноморска или военновъздушна флота.
|
|||||||||||||||||
арматура
|
1. В строителството - железни пръти, които се използват в
единна железобетонна конструкция. 2. В техниката - съвкупнот от прибори и
принадлежности на апарат, машина. // прил. арматурен.
|
|||||||||||||||||
арматурист
|
мн. арматуристи. Строителен работник, който изработва и
монтира арматура.
|
|||||||||||||||||
армея
|
Диал. 1. Кисело зеле. 2. Саламура на кисело зеле. // прил.
армеев.
|
|||||||||||||||||
армирам
|
армираш. 1. В строителството - монтирам арматура. 2.
Заякчавам, укрепвам предмет, материал, конструкция с елементи (напр. метал)
от по-здрав метал. // същ. армиране.
|
|||||||||||||||||
армировка
|
мн. армировки. 1. Монтаж на арматура. 2. Заякчаване,
укрепване.
|
|||||||||||||||||
армия
|
мн. армии. 1. Въоръжените сили на една държава. 2.
Оперативно войсково обединение на няколко корпуса или дивизии. 3. Прен.
Огромна съвкупност от хора с общи интереси и цели.
|
|||||||||||||||||
арнаутин
|
мн. арнаути. 1. Остар. Албанец. 2. Прен. Твърдоглав,
отмъстителен човек с тежък характер.
|
|||||||||||||||||
арогантен
|
арогантна, арогантно, мн. арогантни. Който е безочлив,
дързък, груб. // нареч. арогантно. // същ. арогантност.
|
|||||||||||||||||
аромат
|
мн. аромати, (два) аромата. Приятна миризма, благоухание.
// прил. ароматен.
|
|||||||||||||||||
ароматизирам
|
ароматизираш. Придавам аромат.
|
|||||||||||||||||
ароматичен
|
ароматична, ароматично, мн. ароматични. В който има
аромат.
|
|||||||||||||||||
арпаджик
|
мн. арпаджици, (два) арпаджика. Дребен лук за разсад,
добит от семе.
|
|||||||||||||||||
арсен
|
Химически елемент - крехко сиво-бяло вещество с метален
блясък.
|
|||||||||||||||||
арсенал
|
мн. арсенали, (два) арсенала. 1. Склад и/или фабрика за
оръжие и муниции. 2. Прен. Сбор, запас от средства за побеждаване.
|
|||||||||||||||||
арсеник
|
само ед. Силноотровно вещество, бяло на цвят; мишеморка.
|
|||||||||||||||||
арслан
|
мн. арслани, (два) арслана. Диал. Аслан.
|
|||||||||||||||||
арт
|
само ед. Изкуство, изобразително изкуство.
|
|||||||||||||||||
артезиански
|
артезианска, артезианско, мн. артезиански. Който е свързан
с дълбоки подземни води,намиращи се под естествено налягане.
|
|||||||||||||||||
артелна
|
мн. артелни. В армията - склад за хранителни продукти на
военно поделение.
|
|||||||||||||||||
артелчик
|
мн. артелчици. В армията - войник комуто е поверена
артелна.
|
|||||||||||||||||
артериосклероза
|
Спец. В медицината - склероза, която се изразява във
втвърдяване на артериите и нарушение на оросяването на органите с кръв.
|
|||||||||||||||||
артерия
|
мн. артерии. 1. Кръвоносен съд,по който се движи кръв от
сърцето до другите части на тялото. 2. Прен. Сухоземен или воден път с важно
значение (обикн. в съобщенията).
|
|||||||||||||||||
артикул
|
мн. артикули, (два) артикула. Вид, разновидност от дребна
търговска стока.
|
|||||||||||||||||
артикулация
|
1. В езикознанието - учленяване на говорните звукове. 2. В
музиката - начин на изпълнение на тоновете. //прил. артикулационен.
|
|||||||||||||||||
артикулирам
|
артикулираш. В езикознанието - върша артикулация;
учленявам.
|
|||||||||||||||||
артилерист
|
мн. артилеристи. Войник или офицер от артилерията.
|
|||||||||||||||||
артилерия
|
мн. артилерии. 1. Съвкупност от тежки огнестрелни оръжия и
принадлежностите им. 2. Род войска с такова въоръжение. // прил.
артилерийски.
|
|||||||||||||||||
артисам
|
артисаш. - вж. артисвам.
|
|||||||||||||||||
артисвам
|
артисваш. Оставам в повече, в излишък; изоставам.
|
|||||||||||||||||
артист
|
мн. артисти. 1. Изпълнител на роля в сценично
произведение. 2. Човек на изкуството; майстор. 3. Прен. Човек, който умее да
се преструва. // прил. артистичен.
|
|||||||||||||||||
артистка
|
мн. артистки. Жена артист.
|
|||||||||||||||||
артрит
|
мн. артрити. Спец. В медицината - възпаление на ставите,
което води до деформирането им.
|
|||||||||||||||||
артък
|
1. Прил. Който е в повече, в излишък. 2. Същ. Излишък.
|
|||||||||||||||||
арфа
|
мн. арфи. Струнен музикален инструмент като голяма
триъгълна рамка, на която се свири като се дърпат струните с пръсти.
|
|||||||||||||||||
арфист
|
мн. арфисти. Музикант, който свири на арфа.
|
|||||||||||||||||
арфистка
|
мн. арфистки. Жена арфист.
|
|||||||||||||||||
архаизирам
|
архаизираш. Правя да изглежда архаичен; придавам архаичен
вид.
|
|||||||||||||||||
архаизъм
|
мн. архаизми, (два) архаизъма. 1. Предмет, явление или
проява, които изглеждат архаични. 2. В езикознанието - излязла от употреба
старинна дума или форма.
|
|||||||||||||||||
архаичен
|
архаична, архаично, мн. архаични. 1. Древен, старинен. 2.
Който е остарял, отживял времето си; несъвременен. // същ. архаичност.
|
|||||||||||||||||
архангел
|
мн. архангели. В християнската религия - главен, пръв
ангел.
|
|||||||||||||||||
археолог
|
мн. археолози. Специалист по археология.
|
|||||||||||||||||
археология
|
Наука ,която изучава историческото минало на човечеството
по запазени паметници на материалната култура.
|
|||||||||||||||||
архив
|
мн. архиви, (два) архива. 1. Учреждение или отдел в
учреждение,където се приемат, обработват и съхраняват стари документи и се
организира тяхното използване. 2. Самите документи в такова учреждение. 3.
Сбирка от ръкописни документи. // прил. архивен.
|
|||||||||||||||||
архива
|
мн. архиви. Архив.
|
|||||||||||||||||
архивар
|
архиварят, архиваря, мн. архивари. Служител, който завежда
архива в едно учреждение. // прил. архиварски.
|
|||||||||||||||||
архивист
|
мн. архивисти. Специалист по архивознание.
|
|||||||||||||||||
архивистика
|
Архивознание.
|
|||||||||||||||||
архивознание
|
Наука за архивите и работа с архивни документи.
|
|||||||||||||||||
архиепископ
|
мн. архиепископи. Духовно лице, което управлява църковна
област от няколко епископства.
|
|||||||||||||||||
архиепископия
|
мн. архиепископии. Църковна област, управлявана от
архиепископ.
|
|||||||||||||||||
архиерей
|
архиереят, архиерея, мн. архиереи. Общата титла на висшите
санове в православната църква (епископ, митрополит). // прил. архиерейски.
|
|||||||||||||||||
архимандрит
|
мн. архимандрити. 1. Управител на мъжки манастир; игумен.
2. Сан на монах, който се готви за епископ.
|
|||||||||||||||||
архипелаг
|
мн. архипелази, (два) архипелага. Група, купчина от
острови, които са един до друг.
|
|||||||||||||||||
архитект
|
мн. архитекти. Специалист по архитектура.
|
|||||||||||||||||
архитектоника
|
Хармонично съчетание на части в една цялост (в
архитектурата, музиката, литературата, изкуството).
|
|||||||||||||||||
архитектура
|
1.Наука и изкуство за проектиране, изграждане и
художествено оформяне на строителни обекти. 2. Строителен стил. // прил.
архитектурен.
|
|||||||||||||||||
архонт
|
мн. архонти. 1. В стара Гърция - висше длъжностно лице. 2.
Във Византия и средновековна България - военачалник.
|
|||||||||||||||||
ас
|
асът, аса, мн. асове. Карта за игра с един знак в средата;
асо, туз.
|
|||||||||||||||||
ас
|
асът, аса, мн. асове. 1. Опитен летец на изтребител,
майстор във въздушни боеве. 2. Изтъкнат специалист, майстор с своята област.
|
|||||||||||||||||
асамблея
|
мн. асамблеи. Представително събрание, свиквано от
международна организация; събор, конгрес.
|
|||||||||||||||||
асансьор
|
мн. асансьори, (два) асансьора. Подемно съоръжение за
автоматично изкачване и сваляне на хора и товари. // прил. асансьорен.
|
|||||||||||||||||
асептика
|
В медицината - предпазване от заразяване на рана чрез
обеззаразяване на предметите и инструментите, с които се манипулира. // прил.
асептичен.
|
|||||||||||||||||
асиметричен
|
асиметрична, асиметрично, мн. асиметрични. Който е лишен
от симетрия. // същ. асиметричност.
|
|||||||||||||||||
асиметрия
|
мн. асиметрии. Състояние на отсъствие или нарушеност на
симетрията; несъразмерност на частите.
|
|||||||||||||||||
асимилатор
|
мн. асимилатори, (два) асимилатора. Държава, която
провежда политика на асимилация. // прил. асимилаторски.
|
|||||||||||||||||
асимилация
|
мн. асимилации. 1. В биологията - усвояване на външни
вещества в организма. 2. В политиката - поглъщане, претопяване на един народ
или език от друг. 3. В езикознанието - уподобяване на един звук по друг. //
прил. асимилационен.
|
|||||||||||||||||
асимилирам
|
асимилираш. 1. Извършвам асимилация; подлагам на
асимилация. 2. Прен. Усвоявам , възприемам.
|
|||||||||||||||||
асинхронен
|
асинхронна, асинхронно, мн. асинхронни. Който е лишен от
синхрония; неедновременен. // същ. асинхрония.
|
|||||||||||||||||
асистент
|
мн. асистенти. 1. В университет - най-ниското научно
звание и преподавателска длъжност. 2. Помощник на професор, лекар, режисьор и
др. // прил. асистентски.
|
|||||||||||||||||
асистентка
|
мн. асистентки. Жена асистент.
|
|||||||||||||||||
асистирам
|
асистираш. Извършвам работа като асистент; помагам.
|
|||||||||||||||||
аскер
|
мн. аскери. Остар. 1. Войска. 2. Войник.
|
|||||||||||||||||
аскет
|
мн. аскети. 1. Последовател на аскетизма; отшелник,
пустинник, постник. 2. Прен. Човек, който се е отказал от удоволствията на
живота.
|
|||||||||||||||||
аскетизъм
|
1. В християнската религия - учение за постигане на
нравствено съвършенство и приближаване до божественото чрез отричане от
земните блага и телесно изтощаване; отшелничество. 2. Прен. Суров начин на
живот чрез отказ от удоволствията на живота.
|
|||||||||||||||||
аслан
|
мн. аслани, (два) аслана. Остар. Лъв.
|
|||||||||||||||||
аслъ
|
нареч. Разг. Наистина, действително, всъщност.
|
|||||||||||||||||
асма
|
мн. асми. Висока дворна лоза, разклонена по дървена и/или
метална скара на подпори.
|
|||||||||||||||||
асо
|
мн. аса. Ас; туз, бирлик.
|
|||||||||||||||||
асонанс
|
мн. асонанси, (два) асонанса. В литературата - съзвучие,
повторение на еднакви гласни в един или няколко съседни стиха.
|
|||||||||||||||||
асорти
|
Който се отнася до подбрани по вид и качество еднородни
предмети.
|
|||||||||||||||||
асортимент
|
Налична съвкупност от разни видове и сортове на една и
съща стока.
|
|||||||||||||||||
асоциативен
|
асоциативна, асоциативно, мн. асоциативни. Който се отнася
до асоциация.
|
|||||||||||||||||
асоциация
|
мн. асоциации. 1. Връзка между прдстави, при която появата
на една от тях извиква друга налична в съзнанието. 2. Сдружение; свободно
обединение на лица или организации за обща дейност, при което членовете
запазват своята автономия.
|
|||||||||||||||||
асоциирам
|
асоциираш. Свързвам по асоциация.
|
|||||||||||||||||
асоцииран
|
асоциирана, асоциирано, мн. асоциирани. Присъединен,
сдружен.
|
|||||||||||||||||
аспарагус
|
мн. аспарагуси, (два) аспарагуса. Вид стайно растение с
дълги крехки стъбла и нежни игловидни листа.
|
|||||||||||||||||
аспект
|
мн. аспекти, (два) аспекта. 1. Гледна точка. 2. Изглед на
нещата и явленията.
|
|||||||||||||||||
аспержи
|
Градинско коренисто растение с крехки и сочни стъбла,
които се употребяват за храна.
|
|||||||||||||||||
аспирант
|
мн. аспиранти. Лице с висше образование, което подготвя в
университет или научен институт научноизследователски труд (дисертация), за
да получи научна степен. // прил. аспирантски.
|
|||||||||||||||||
аспирантка
|
мн. аспирантки. Жена аспирант.
|
|||||||||||||||||
аспиратор
|
мн. аспиратори, (два) аспиратора. Уред за всмукване на
въздух, течности, вещества и др.; всмукател.
|
|||||||||||||||||
аспирация
|
мн. аспирации. 1. Стремеж към нещо, домогване, претенция.
2. Всмукване, изтегляне на въздух, течности, вещества и др.
|
|||||||||||||||||
аспирин
|
мн. аспирини, (два) аспирина. 1. Лекарство с бял цвят и
тръпчив, кисел вкус против настинка, температура и др; ацетизал. 2. Таблетка
от същото лекарство.
|
|||||||||||||||||
аспирирам
|
аспирираш. Имам аспирации, проявявам аспирации.
|
|||||||||||||||||
аспра
|
мн. аспри. Дребна средновековна сребърна монета; бодка,
дукато.
|
|||||||||||||||||
астероид
|
мн. астероиди, (два) астероида. Вид малки планети, които
обикалят около Слънцето, главно между Марс и Юпитер.
|
|||||||||||||||||
астигматизъм
|
1. В физиката - недостатък на леща, при който образът е
неясен, защото снопът лъчи не се събира в една точка. 2. В медицината -
недостатък на човешкото око, при който падащите лъчи не се събират в една
точка върху ретината и зрението е неясно.
|
|||||||||||||||||
астма
|
само ед. Хронично заболяване, което се изразява в пристъпи
на затруднено дишане или задушаване. // прил. астматичен.
|
|||||||||||||||||
астраган
|
мн. астрагани, (два) астрагана. Скъпа агнешка кожа с
къдрав черен или сив косъм. // прил. астраганен.
|
|||||||||||||||||
астрален
|
астрална, астрално, мн. астрални. Звезден.
|
|||||||||||||||||
астролог
|
мн. астролози. Лице, което се занимава с астрология;
звездоброец, гадател.
|
|||||||||||||||||
астрология
|
Изкуство за предсказание на земните събития и човешката
съдба по разположението и влиянието на звездите.
|
|||||||||||||||||
астронавт
|
мн. астронавти. Лице, което извършва полети в космоса;
космонавт.
|
|||||||||||||||||
астронавтика
|
Космонавтика.
|
|||||||||||||||||
астроном
|
мн. астрономи. Специалист по астрономия.
|
|||||||||||||||||
астрономичен
|
астономична, астрономично, мн. астрономични. 1. Който се
отнася до астрономия. 2. Прен. Извънредно, необикновено голям.
|
|||||||||||||||||
астрономия
|
само ед. Наука за небесните тела и Вселената. // прил.
астрономически.
|
|||||||||||||||||
асфалт
|
само ед. 1. Черна минерална смола, която се употребява в
строителството. 2. Пътна настилка от тази смола, смесена с пясък и чакъл;
асфалтобетон. // прил. асфалтов.
|
|||||||||||||||||
асфалтирам
|
асфалтираш. Покривам с асфалт, полагам асфалт.
|
|||||||||||||||||
асъл
|
нареч. Разг. Тъкмо, наистина.
|
|||||||||||||||||
ат
|
атът, ата, мн. атове, (два) ата. 1. Буен, добре гледан
кон. 2. Жребец.
|
|||||||||||||||||
атавизъм
|
мн. атавизми. Поява на белег в организма на човек,животно
или растение, който е съществувал или е бил свойствен на техните древни
поколения. // прил. атавистичен.
|
|||||||||||||||||
атака
|
мн. атаки. 1. Стремително въоръжено нападение на войските
на противника. 2. Прен. Бързо и решително настъпление, нападка (в спор,в
спортна игра и др.). 3. В медицината - остър пристъп на болка.
|
|||||||||||||||||
атакувам
|
атакуваш. Предприемам атака, подлагам на атака.
|
|||||||||||||||||
аташе
|
мн. аташета. Лице от дипломатическа мисия, назначено да се
занимава с определен кръг въпроси. Военен аташе.
|
|||||||||||||||||
аташирам
|
аташираш. Зачислявам към официално лице или мисия.
|
|||||||||||||||||
атеизъм
|
само ед. Отрицание на съществуването на бог; безбожие. //
прил. атеистичен.
|
|||||||||||||||||
атеист
|
мн. атеисти. Последовател на атеизма; безбожник.
|
|||||||||||||||||
атеистка
|
мн. атеистки. Жена атеист.
|
|||||||||||||||||
ателие
|
мн. ателиета. 1. Работно помещание на художник, склуптор,
фотограф и др. 2. Работилница за художествени или модни изделия.
|
|||||||||||||||||
атентат
|
мн. атентати, (два) атентата. Тайно подготвено покушение с
политически мотиви.
|
|||||||||||||||||
атентатор
|
мн. атентатори. Лице, което извършва атентат.
|
|||||||||||||||||
атеросклероза
|
само ед. Хронично заболяване на големите и средните
артерии, което се характеризира с намляване на еластичността им и образуване
на скеротични огнища.
|
|||||||||||||||||
атестат
|
мн. атестати, (два) атестата. 1. Свидетелство. 2.
Атестация.
|
|||||||||||||||||
атестация
|
мн. атестации. Писмена или устна преценка за качествата на
някого или нещо. // прил. атестационен.
|
|||||||||||||||||
атестирам
|
атестираш. Давам атестация; правя, провеждам атестация.
|
|||||||||||||||||
атлаз
|
мн. атлази, (два) атлаза. Вид копринен плат, лъскав и
гладък от едната страна. // прил. атлазен.
|
|||||||||||||||||
атлас
|
мн. атласи, (два) атласа. Сборник с географски,
исторически или други карти, илюстрации, таблици, чертежи.
|
|||||||||||||||||
атлет
|
мн. атлети. 1. Спортист, който се занимава с атлетика. 2.
Човек със здраво, красиво телосложение; здравеняк.
|
|||||||||||||||||
атлетика
|
Практикуване на физически упражнения и спортове, напр. в
състезания по бягане, скачане и др.
|
|||||||||||||||||
атлетичен
|
атлетична, атлетично, мн. атлетични. Който е характерен за
атлет.
|
|||||||||||||||||
атлетически
|
атлетическа, атлетическо, мн. атлетически. Който се отнася
до атлетика.
|
|||||||||||||||||
атлетка
|
мн. атлетки. Жена атлет.
|
|||||||||||||||||
атмосфера
|
мн.атмосфери.1.Газообразна обвивка около Земята и някои
други планети.2.Разг.Въздуха около нас.3.Прен.Окръжаващи
условия,обстановка.4.Единица за измерване на въздушно
налягане.//прил.атмосферен.
|
|||||||||||||||||
атом
|
мн.атоми,(два)атома.Най-малката частица на химичен
елемент,която се състои от ядро и електрони.//прил.атомен.
|
|||||||||||||||||
атрактивен
|
атрактивна, атрактивно, мн. атрактивни. Привлекателен,
примамлив.
|
|||||||||||||||||
атракцион
|
мн. атракциони, (два) атракциона. Съоръжение за
развлечение в открити места за разходка и почивка.
|
|||||||||||||||||
атракция
|
мн. атракции. Ефектен номер, обикн. в зиркова
пеограма,който привлича вниманието на публиката. // прил. атракционен.
|
|||||||||||||||||
атрибут
|
мн. атрибути, (два) атрибута. 1. Характерен белег,
свойство, качество, черта на човек или предмет. 2. В езикознанието -
определение. // прил. атрибутивен.
|
|||||||||||||||||
атропин
|
В медицината - силноотровно вещество извлечено от
беладоната и татула, с голямо приложение при успокояване на болки. // прил.
атропинов.
|
|||||||||||||||||
атрофия
|
В медицината - загубване на жизнеспособността, изтъняване
и намаляване размерите на тъкани и органи поради продължително бездействие
или недохранване.
|
|||||||||||||||||
аудиенция
|
мн. аудиенции. Официален прием от високопоставена особа за
изслушване на приетото лице.
|
|||||||||||||||||
аудио-визуален
|
аудио-визуална, аудио-визуално, мн. аудио-визуални. Който
е предназначен за слушане (чрез мегнетофонни записи) и гледане (чрез кино-
или видеофилми).
|
|||||||||||||||||
аудитория
|
мн. аудитории. 1. Помещение, обикн. в универеситет, където
се четат леции, доклади и др. 2. Прен. Публиката (слушатели,зрители,читатели)
на някого или на нещо.
|
|||||||||||||||||
аукцион
|
мн. аукциони, (два) аукциона. Периодично действащ стоков
пазар, на който се продават определени видове стоки.
|
|||||||||||||||||
аул
|
мн.ауки,(два)аула.Истор.Укрепено селище на българите или
дворец на прабългарски хан.
|
|||||||||||||||||
аула
|
мн. аули. Голяма тържествена зала в университет.
|
|||||||||||||||||
ауспух
|
мн. ауспуси и ауспухи, (два) ауспуха. Тръба за изпускане
на отработените газове в автомобил.
|
|||||||||||||||||
аут
|
1. Положение в спортна игра, при което топката излиза
извън игрището. 2. Разг. Вън, навън, извън.
|
|||||||||||||||||
аутодафе
|
мн. аутодафета. 1. Истор. Публично изгаряне на еретици от
Испанската инквизиция през средновековието. 2. Прен. Публично унищожаване,
изгаряне на нещо (най-често книги) от привържаници на противно убеждение.
|
|||||||||||||||||
аутопсирам
|
аутопсираш. Правя аутопсия, подлагам на аутопсия.
|
|||||||||||||||||
аутопсия
|
мн. аутопсии. Разрязване и изследване на човешки или
животински труп, за да се установят причините за смъртта.
|
|||||||||||||||||
аутсайдер
|
мн. аутсайдери. 1. Спотрист, състезателен кон или спортен
отбор,от които не се очква да спечелят състезание. 2. Човек, който е извън
претендентите за победа, печалба, първенство.
|
|||||||||||||||||
афект
|
мн. афекти, (два )афекта. Емоционално състояние на силна
възбуда, при което човек не може да контролира постъпките си.
|
|||||||||||||||||
афектирам
|
афектираш.Предизвиквам афект. - афектирам се.Изпадам в
афект.
|
|||||||||||||||||
афера
|
мн. афери. Съмнителна или непочтена проява в търговията
или политиката с широк отзвук в обществото.
|
|||||||||||||||||
аферим
|
Разг. Хвала, похвално, браво.
|
|||||||||||||||||
афикс
|
мн.афикси, (два) афикса. В езикознанието - част от
произволна дума със словообразувателно значение.
|
|||||||||||||||||
афинитет
|
1. В химията - качество на химически елементи да реагират
химически помежду си. 2. Прен. Вътрешно сходство, душевна близост. 3. Прен.
Склонност, предразположение към нещо.
|
|||||||||||||||||
афиш
|
мн. афиши, (два) афиша. 1. Печатна обява за спектакъл,
концерт, лекция и др., която се разлепва на видно обществено място. 2.
Обявление, плакат с рекламно или агитационно значение.
|
|||||||||||||||||
афиширам
|
афишираш. 1. Разгласявам чрез афиши. 2. Прен. Изкарвам на
показ, изтъквам, натрапвам.
|
|||||||||||||||||
афоризъм
|
мн. афоризми, (два) афоризъма. Кратко изречения със
сентенциален характер; сентенция. // прил. афористичен.
|
|||||||||||||||||
афта
|
мн. афти. Заболяване на лигавицата на устата, прикоето се
образуват болезнени жълто-бели язвички, както и самите язвички.
|
|||||||||||||||||
афтършейв
|
Одеколон за след бръснене.
|
|||||||||||||||||
ах
|
междум. 1. За изразяване на учудване, изненада, уплаха. 2.
За изразяване на радостно чувство, задоволство. 2. За изразяване на закана.
|
|||||||||||||||||
аха
|
1. За потвърждение, изразено мимоходом. 2. За означаване,
че едно действие почти е щяло да стане или почти ще стане, но не става.
|
|||||||||||||||||
аха
|
1. За изразяване на внезапно досещане, вникване,
проумяване. 2. За изразяване не закана или шеговита закана.
|
|||||||||||||||||
ахам
|
ахаш. Ахкам.
|
|||||||||||||||||
ахат
|
мн. ахати, (два) ахата. Твърд полускъпоценен камък от рода
на кварца, който се употребвава за украшения, малки сувенирни предмети в
техниката. // прил. ахатов.
|
|||||||||||||||||
ахвам
|
ахваш, ахна. Изведнъж издавам възклицание "ах".
|
|||||||||||||||||
ахилесов
|
ахилесова, ахилесово, мн. ахилесови. Ахилесова пета. Най
уязвимото и слабо място на някого или нещо.
|
|||||||||||||||||
ахкам
|
ахкаш. Многократно и продължително възклицание
"ах".
|
|||||||||||||||||
ахмак
|
мн. ахмаци. Разг. Грубо. Глупак.
|
|||||||||||||||||
ахна
|
ахнеш, ахнах, ахнал. - вж. Ахвам.
|
|||||||||||||||||
ахроматизъм
|
само ед. Свойство на оптическите стъкла да пречупват
светлинни лъчи, без да ги разлагат на съставните им цветове.
|
|||||||||||||||||
ахчийница
|
мн. ахчийници. Остар. 1. Готварница. 2. Проста гостилница.
|
|||||||||||||||||
ахчия
|
мн. ахчии. 1. Готвач. 2. Съдържател на ахчийница (във 2
знач.).
|
|||||||||||||||||
ацетизал
|
мн. ацетизали, (два) ацетизала. Аспирин.
|
|||||||||||||||||
ацетилен
|
Безцветен,леснозапалим отровен газ,който се получава при
разлагане на калциев карбит с вода.//прил.ацетиленов.
|
|||||||||||||||||
ацетон
|
Безцветна лекоподвижна и леснозапалима течност,която се
употребява като разтворител на смоли,лакове и др.//прил.ацетонов.
|
|||||||||||||||||
ачигьоз
|
Разг. За човек - буден, отговорен, отракан.
|
|||||||||||||||||
ачик
|
1. Прил. Отворен; светъл; ясен; явен;
неприкрит .Ачик работа. 2. Нареч. Отворено; ясно; светло; явно; неприкрито.
|
|||||||||||||||||
ашколсун
|
Разг. Браво, отлично.
|
|||||||||||||||||
ашладисам
|
ашладисаш. - вж.ашладисвам.
|
|||||||||||||||||
ашладисвам
|
ашладисваш.1.Присаждам дърво,растение,лоза,за да
облагородя.2.Остар.Ваксинирам.
|
|||||||||||||||||
ашлама
|
мн. ашлами. 1. Разг. Облагородено чрез присаждане дърво,
растение, присад. 2. Остар. Ваксиниране; белегът, който остава от
ваксиниране.
|
|||||||||||||||||
аязмо
|
мн. аязма. 1. Свещен извор, обикновено при манастир или
църква, чиято вода се смята за лековита. 2. Местност, където има такъв извор.
|
|||||||||||||||||
понеделник, 20 юни 2016 г.
Български тълковен речник - Буквата A
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар