Български тълковен речник - Буквата Б

Дума	Описание
ба	част. Разг. 1. За изразяване на възражение или за усилване на възражение. 2. За предпазливо присъединяване към констатация или предложение.
баба	мн. баби. 1. Майчина или бащина майка. 2. Стара жена, старица. 3. Разг. Съпруга на възрастен човек по отношение на самия него. 4. Разг. Тъща. 5. Остар. Жена, която помага на родилка при раждане. 6. Прен. Слабохарактерен, мекушав човек.
бабаит	мн. бабаити. Разг. Едър, силен мъж, готов за бой, за подвизи; мъжага, юначага. // прил. бабаитски.
бабешки	бабешка, бабешко, мн. бабешки. Който е свойствен за баба.
бабинден	Народен празник през януари на бабите, а сега и на акушерките.
бабини	Разг. Домът и семейството на баба.
бабувам	бабуваш. 1. Остар. Помагам при раждане; акуширам. 2. Разг. Бая, врачувам.
бавачка	мн. бавачки. Жена, наета да гледа, да занимава дете.
бавен	бавна, бавно ,мн. бавни. 1. Който действа или извършва с неголяма скорост. 2. Който протича и се осъществява дълго, продължително време. // нареч. бавно.
бавя	бавиш, мин. св. бавих, мин. прич. бавил, несв. 1. Какво. Правя да не става бързо, отлагам, протакам; не върша навреме. Тя бавеше отговора си. 2. Кого. Задържам, забавям, мая. Стига си ме бавил!
бавя	бавиш, бавих, бавил. Гледам, занимавам, развличам малко дете.
бавя се	бавиш се, бавих се, бавил се. 1. Задържам се, застоявам се. 2. Мая се, протакам; не извършвам навреме.
багаж	мн. багажи, (два) багажа. 1. Чанти, куфари и други опаковани вещи, с които едно лице пътува. 2. Прен. Запас от знания и умения. Умствен багаж. // прил. багажен.
багажник	мн. багажници, (два) багажника. Приспособление за поставяне на багаж в/на превозно средство.
багер	мн. багери, (два) багера. Самоходна машина за изкопаване, изгребване и изхвърляне на пръст, пясък, чакъл и под.
багерист	мн. багеристи. Работник, чиято професия е да управлява багер.
багня се	багниш се, багних се, багнил се. Диал. Агня се.
багра	мн. багри. 1. Предимно в художествената литература и поезията - цвят, шарка. 2. Вещество за боядисване и оцветяване; боя. // прил. багрен.
багреница	мн. багреници. Царска мантия от скъп тъмночервен плат през Средновековието; порфира.
багрилен	багрилна, багрилно, мн. багрилни, прил. Който багри, който е предназначен да багри. Багрилни вещества. Багрилен цех.
багря	багриш, багрих, багрил. 1. Боядисвам. 2. Оцветявам в червено.
бадана	Разтворена в вода бяла вар за боядисване (понякога с прибавка на хума за стабилизиране).
баданарка	мн. баданарки. Кръгла четка с дълги косми и дръжка за варосване.
баданосам	баданосаш. - вж. баданосвам.
баданосвам	баданосваш. Разг. Варосвам с баданарка. // същ. баданосване.
бадева	нареч. Разг. Даром, залудо, на вятъра.
бадем	мн. бадеми, (два) бадема. 1. Южно овощно дърво с бели цветове и дребни продълговати плодове (адки) в твърда черупка; миндал. 2. Плодът на това дърво. // прил. бадемов.
баджа	мн. баджи. Диал. Зидано огнище в помещение.
баджак	мн. баджаци, (два) баджака. 1. Разг. Бедро на животно или човек. 2. Жарг. Бедро на девойка или младеж. 2. Диал. Вълна от горната част на краката на овца.
баджанак	мн. баджанаци, м. Всеки един от съпрузите на сестри по отношение на другия.
база	мн. бази. 1. Съвкупнаст от условия; основа. 2. Опорен пункт. 3. Източник като средства за съществуване или дейност. 4. Съвкупност от материални обекти и средства, в които и/или с помощта на които се осъществява специализирана дейност. // прил. базов.
базалт	само ед. Плътна или дребнозърнеста вулканична скала, обикновено с черен цвят, която се използва в пътното строителство. // прил. базалтов.
базар	мн. базари, (два) базара. 1. Покрит пазар с множество малки магазини. 2. Разпродажба организирана по определен повод.
базилика	мн. базилики. 1. Истор. В древния Рим - правоъгълно здание за седалище на съд. 2. Християнски храм в правоъгълна форма с множество колони.
базирам	базираш. 1. Обосновавам, основавам. 2. Разполагам в база. - базирам се. 1. Обосновавам се, основавам се. 2. Използвам, имам като база.
базисен	базисна, базисно, мн. базисни. Който се отнася до база; основен.
баир	мн. баири, (два) баира, м. Разг. Хълм, рид, бърдо.
бай	Разг.Само в съчетание с мъжко собствено име - за свойско назоваване на по възрастен мъж или в обръщение към него вместо официалното господин:бате.
байонет	мн. байонети, (два) байонета. Остар. Щик.
байрак	мн. байраци, (два) байрака, м. Остар. Разг. Знаме.
байрактар	байрактарят, байрактаря, мн. байрактари. 1. Остар. Знаменосец. 2. Прен. Главатар, водач.
байрактарка	мн. байрактарки. Жена байрактар.
байрам	мн. байрами, (два) байрама. Голям мохамедански празник след рамазана.
байц	байцът, байца. 1. Водна или спиртна боя за повърностно оцветяване на дървени изделия, без да се скрива структурата на дървото. 2. Киселина или масло за почистване на метални изделия или за промяна на първоначалния им цвят.
байцвам	байцваш. 1. Оцветявам или почиствам с байц. 2. Подготвям за равномерно боядисване текстилни тъкани, прежди.
бака	мн. баки. Голям метален съд с дръжки за разнасяне храна на войници.
бакалавър	мн. бакалаври. Лице, което е получило първата (най-ниската) академическа степен (преди магистър и доктор), въведена най-напред в западноевропейски университети. // прил. бакалавърски.
бакалин	мн. бакали. Остар. Търговец на стоки за домакински нужди - предимно дребни стоки за храна.
бакалия	Стока, с която търгуват бакалите.
бакалница	мн. бакалници, ж. Остар. Разг. Магазин за хранителни и други дребни стоки за домакински нужди.
бакалски	бакалска, бакалско, мн. бакалски. Който се отнася до бакалин или бакалия.
бакелит	Вид пластмаса с добри изолационни свойства, поради което се употребява широко в електропромишлеността. // прил. бакелитов.
бакенбарди	Необръсната мъжка брада от слепоочията надолу покрай ушите.
бакии	бакия. Разг. 1. Неизплатени, невърнати парични дългове. 2. Изоставена, несвършена работа.
бакла	Вид бобово разтение с бели цветове и плод на едри зърна в плоска шушулка; черен боб.
баклава	мн. баклави. Силно подсладена и напоена с гъст захарен сироп баница с пълнеж от орехи между отделните кори.
бакпулвер	Бял прах от натриев бикарбонат и слаби киселини,който се употребява в сладкарството за бухване на сладко тесто.
бакрач	мн. бакрачи, (два) бакрача. Диал. Котел, медник; бакър.
бактериолог	мн. бактериолози. Специалист по бактериология.
бактериология	само ед. Дял от микробиологията - наука за бактериите.