Български тълковен речник - Буквата В

	Дума	Описание
	в	или във. предлог. 1. За означаване на място, в чиито предели се намира и извършва нещо или към което е насочено действието. 2. За означаване на област, в която се намира или става нещо. 3. За означаване на време. 4. За означаване на състояние. 5. За означаване на начина, по който се извършва действието. 6. За означаване вида или цвета на облеклото. 7. За означаване на количество, обем, размер. 8. За означаване обекта на действието.
	в	или въ- представка. В състава на глаголи със значение: 1. Насочване на действието към вътрешността, напр. вглеждам се, вграждам. 2. Получаване на ново качество от субекта и/или обекта на действието, напр. вдетинявам се, вдървям се.
	вагабонт	мн. вагабонти. Вагабонтин.
	вагабонтин	мн. вагабонти. Разг. Безделник; крадлив, непочтен човек.
	вагина	мн. вагини. Спец. Влагалище на женския полов орган. // прил. вагинален.
	вагон	мн. вагони, (два) вагона. Една от колите на влак за превоз на пътници и товари по релсов път. //прил. вагонен.
	вагон-ли	само ед. Спален вагон.
	вагон-ресторант	мн. вагон-ресторанти, (два) вагон-ресторанта. Вагон във влак, който е направен на ресторант за пътниците.
	вагонетка	мн. вагонетки. Малък открит вагон за превоз на товати и материали, който се движи по релси или по опънато във въздуха метално въже.
	вада	мн. вaди, ж. 1. Изкуствено прокопан плитък и тесен канал, по който се пуска вода за напояване или към воденица. 2. Малка рекичка. // същ. умал. вaдичка, мн. вaдички, ж
	ваджишки	ваджишка, ваджишко, мн. ваджишки. Остар. Който предизвиква омраза; пуст, проклет.
	вадя	вадиш, вадих, вадил. 1. Измъквам, изкарвам. 2. Остар. Разг. Снабдявам се, сдобивам се (обикн. с документ). //същ. вадене.
	важа	важиш, важих, важил. 1. За правилници, закони, морални и нравствени норми - в сила съм, имам значение. 2. Разг. Имам тежест, струвам.
	важен	важна, важно, мн. важни. 1. Който има голямо, особено значение; значителен. 2. Високопоставен. Важна персона. 3. Който си придава значение; надут, надменен. // нареч. важно. //същ. важност.
	важнича	важничиш, важничих, важничил. Правя се на важен (в 3 знач.); придавам си излишна важност.
	ваза	мн. вази. Специален съд за натопяване на цветя или за украса. //същ. умал. вазичка.
	вазелин	само ед. Мазно минерално вещество, което се употребява в козметиката и медицината. //прил. вазелинов.
	вайкам се	вайкаш се. Оплаквам се, окайвам се, тюхкам се. //същ. вайкане.
	вакантен	вакантна, вакантно, мн. вакантни. За длъжност, пост, служба - свободен, незает.
	ваканция	мн. вакaнции, ж. 1. Свободното от учебни занятия време. Зимна ваканция. Лятна ваканция.2. Обикн. ед. Летуване, почивка. Една ваканция на море. // прил. ваканционен, ваканционна, ваканционно, мн. ваканционни.
	вакса	мн. вакси. Разг. Боя за обувки.
	ваксаджия	мн. ваксаджии. Човек, чийто занаят е да лъска обувки на улицата.
	ваксина	мн. ваксини. Препарат от живи организми за имунизиране на хора и животни. // прил. ваксинен.
	ваксинация	само ед. Вкарване на ваксина в организма.
	ваксинирам	ваксинираш. Вкарвам ваксина в организма. //същ. ваксиниране.
	вакуум	само ед. 1. Спец. Разредено състояние на газ в затворено пространство. 2. Безвъздушно затворено пространство. // прил. вакуумен.
	вакханка	мн. вакханки. 1. Истор. Участничка във вакханалиите (в 1 знач.). 2. Жена, участничка в пиршества, веселия, оргии.
	вакханлия	мн. вакханлии. Истор. само мн. В античноста - празненство в чест на бога на виното и веселието. 2. Прен. Оргия. 3. Прен. Безразсъдство, безчинство, изстъпление.
	вакъл	вакла, вакло, мн. вакли. 1. За животно — който е с черно около очите. Вакло агънце. 2. За човек — който е с черни очи; черноок. Вакъл Стоян.
	вакъф	мн. вакъфи, (два) вакъфа, м. Истор. В Османската империя - недвижим имот, подарен на религиозно учреждение с благотворителна цел.
	вал	валът, вала, мн. валове, (два) вала. Дълъг и висок земен насип.
	вал	валът, вала, мн. валове, (два) вала. Спец. В техниката — машинен елемент с цилиндрична форма, който чрез въртене пренася механична работа. Колянов вал.
	валдхорна	мн. валдхорни. Извит като ловджийски рог меден духов инструмент с мек тон.
	вале	мн. валета. Карта за игра с фигура на момче на нея.
	валеж	мн. валежи. Дъжд или сняг, който вали. Утре валежите ще спрат. Очакват се силни валежи.
	валентен	валентна, валентно, мн. валентни, прил. Спец. В химията — който може да се свързва с атомите на друг елемент. // същ. валентност.
	валенция	мн. валенции. Спец. В химията - числото, което показва броя на водородните атоми, които може да свърже или да измести един атом от даден елемент.
	валериан	само ед. Успокояващо течно лекарство, което се добива от корените на едноименно тревисто растение. // прил. валерианов.
	валиден	валидна, валидно, мн. валидни. Който има значение, който важи (в 1 знач.). Решението не е валидно. Това е валидно за всички. // същ. валидност, валидността. Срок на валидност.
	валирам	валираш, несв. и св.; какво. Обработвам с валяк пътна настилка. // същ. валиране, ср.
	валировка	само ед. Валиране. // прил. валировъчен. Валировъчна машина.
	валия	мн. валии. Истор. В Османската империя - управител на вилает.
	валмо	мн. валма. Диал. Влакнеста топка; кълбо.
	валог	мн. валози, (два) валога. Падина, котловина.
	валс	валсът, валса, мн. валсове, (два) валса. Плавен танц с кръгообразни движения на двойката, а също музиката за такъв танц. // прил. валсов.
	валута	мн. валути. 1. Спец. Паричната единица и система на дадена страна. 2. Разг. Чуждестранни пари. Купуваме го с валута.// прил. валутен.
	валц	валцът, валца, мн. валцове, (два) валца. Спец. Цилиндрична машинна част, която се върти около оста си. // прил. валцов. Валцова машина.
	валцовам	валцоваш. Валцувам.
	валцувам	валцуваш. Спец. Обработвам метал с валцова машина, за да се получи нужната форма. // същ. валцуване.
	валцьор	мн. валцьори, м. Работник на валцова машина
	валчест	валчеста, валчесто, мн. валчести. Кръгъл, объл, кълбовиден. Валчесто лице.
	вальор	само ед. Спец. В банковото дело — датата, от която започва да тече лихва по банкова сметка.
	валя	валиш, валях, валил. 1. Само в трето лице ед. и мн. За сняг, дъжд - пада, сипе се. 2. Само в трето лице, мн. Трупат се, събират се, прииждат, заваляват. - вали. Пада дъжд, сняг.
	валяк	мн. валяци, (два) валяка, м. 1. Тежка самоходна машина за уплътняване на пръст и пътни настилки. 2. Спец. Валц.
	валям	валяш. 1. Търкалям нещо сипкаво, правя да стане на топка или с обла форма. Валям кюфтета. Валям снежни топки. 2. Диал. Тепам. Отиваме да валяме одеялата. - валям се. 1. Търкалям се, преобръщам се. Валям се по пода. 2. Диал. Изцапвам се, замърсявам се целият, като се ровя или търкалям в нечистотия.
	вам	лично мест. Остар. На вас.
	вамп	неизм. Жена вамп. Съблазнителна жена, която използва прелестите си да експлоатира мъжете.
	вампир	мн. вампири. Приказно същество — мъртвец, който нощем излиза от гроба и пие кръвта на спящи хора.
	вана	мн. вани. 1. Голямо корито, обикн. чугунено, порцеланово, за къпане или за потапяне с лечебна цел, в което човек лежи или седи. 2. Спец. Плитък, разлат съд, в който се потапят разни предмети за обработка и промиване.
	вандал	мн. вандали. 1.Истор. Само мн. Древногерманско племе, останало в историята със своята жестокост и склонност към разрушения 2. Прен. Човек, който унищожава, разрушава културни материални иенности. // прил. вандалски.
	вандалщина	мн. вандалщини. Проява на вандал (във 2 знач.).
	ванилин	само ед. Ароматично вешество, което се съдържа в плодовете на ванилията.
	ванилия	мн ванилии. 1. Многогодишно тропическо увивно растение с ароматни плодове, които се използват като подправка. 2. Ароматизиран прах, който се употребява в сладкарството.// прил. ванилен. Ванилена есенция.
	вапсам	вапсаш. — вж. вапсвам.
	вапсвам	вапсваш и вапсам. Остар. Боядисвам, багря • Вапсахме я. Разг. Объркахме работата, оплескахме я, наредихме се!
	вар	варта, само ед. Бяло шуплесто вещество, добито след изпичане на варовик, което след като се разтвори с вода, се употребява в строителството и за боядисване. // прил. варен, варна, варно, мн, варни. Варна яма. // прил. варов, варова, варово, ми варови. Варов разтвор. • Гасена вар. Разтворена с вода вар като гъста бяла каша, която се употребява вето основна съставка е някои строителни материали.
	варварин	мн. варвари. 1. Истор. У древните гърци и римляни - пренебрежително название на всеки чужденец. 2. Прен. Див, жесток, изостанал, нецивилизован човек. // прил. варварски, варварска, варварско, мн. варварски. Варварска постъпка.
	варварщина	мн. варварщини. Проява на варварин (във 2 знач ). Каква е тая варварщина!
	варда	междум. Разг. За предупреждение - пази се.
	вардалям	вардаляш. Диал. Въргалям.
	варджийница	мн. варджийници. Разг. 1. Пещ за производство на вар 2. Склад/магазин за гасена вар.
	вардя	вардиш, вардих, вардил. 1. Разг. Пазя. 2. Дебна, причаквам, следя. 3. Чакам, изчаквам. - вардя се. Предпазвам се, въздържам се, възпирам се.
	варел	мн. варели, (два) варела. Голям метален цилиндричен съд с две дъна за течности (бензин, олио и др.). // същ. умал. варелче.
	вариант	мн. варианти, (два) варианта. Разновидност, видоизменение; възможност. //прил. вариантен.
	вариация	мн. вариации. 1. Вариант. 2.Спец. В музиката - видоизменение на музикална тема. //прил. вариационен.
	вариво	мн. варива. 1. Общо название на зърнестите плодове (боб, леща, грах), които се употребяват за храна след варене. 2. Диал. Варено ястие от такъв плод.
	вариете	мн. вариетета. Увеселително заведение със забавна програма за посетителите.// прил. вариететен.
	вариклечко	мн. вариклечковци. Разг. Скъперник; скръндза, стипца.
	вариола	само ед. Спец. В медицината - едра шарка.
	варирам	варираш. За количество, стойност, брой - изменям се, движа се в определени граници.
	варицела	само ед. Спец. В медицината - детска шарка, лешенка.
	варница	мн. варници. 1. Варджийница (в 1 знач.). 2. Яма за гасена вар.
	варовик	само ед. Утаечна скала главно от калциев карбонат, която след преработка се използва в строителството и металургията. //прил. варовиков.
	варовит	варовита, варовито, мн. варовити. Който съдържа калциев карбонат (варовик, вар). Варовита вода. Варовити скали.
	варосам	варосаш. — вж. варосвам.
	варосвам	варосваш и варосам. Боядисвам с разредена с вода гасена вар.
	варя	вариш, варих, варил. 1. Държа във вода, която ври. 2. Приготвям, подлагам на обработка, като държа на огън да ври. 3. Добивам след специална обработка (вкл. топлинна - чрез кипене). Варя ракия. // същ. варене.
	вас	- вж. вие.
	васал	мн. васали. 1. Истор. В средновековието - земевладелец феодал, който зависи от друг феодал. 2.Прен. Този, който е подчинен на друг, зависи от друг.//прил. васален.
	ват	ватът, вата, мн. ватове, (два) вата, м. Спец. Във физиката - единица мярка за електрическа или механическа мощност.
	вата	само ед. 1. Подплънка от памук на дреха. 2. Влакнеста маса на пластове. Стъклена вата.
	ватенка	мн. ватенки. Топла горна дреха за работа с дължина докъм кръста, подплатена навсякъде с вата (в 1 знач.); памуклийка.
	ватерполист	мн. ватерполисти. Състезател по водна топка.
	ватман	мн. ватмани. Шофьор на трамвай.
	ваучер	мн. ваучери, (два) ваучера. Ваучър.
	ваучър	мн. ваучъри, (два) ваучъра. Спец. Ценна книга, която може да се използва вместо пари през определено време и при определени условия.
	вафла	мн. вафли. Сладкиш от тънки хрупкави корици, слепени с пълнеж от крем, шоколад и пр. // същ. умал. вафличка. // прил. вафлен.
	вахмистър	мн. вахмистри. Остар. Старшина в кавалерията.
	вахта	мн. вахти. Спец. Дежурство на кораб.
	ваш	ваша, ваше, мн. ваши, крат. ви, притеж. мест.1. Който е притежание на вас или има отношение с вас. Вашето дете е по-голямо. Никога не съм ходил във вашия град. Как са близките ви? 2. Като учтива форма. Твой.3. В обръщение - към титлата на високопоста
	вая	ваеш, ваях, ваял. 1. Изработвам от глина, камък или дърво художествено произведение; моделирам. 2. Прен. Творя с майсторство, в тънкости и с детайли художествен образ.
	ваятел	ваятелят, ваятеля, мн. ваятели. Творец, който вае (в 1 знач.).
	вбеся	вбесиш, вбесих, вбесил. - вж. вбесявам.
	вбесявам	вбесяваш , вбеся. Правя да стане бесен (в 2 знач.); довеждам до ярост. - вбесявам се/вбеся се. Ставам бесен; изпадам в ярост.
	вбивам	вбиваш и вбия. Вкаравам, втиквам в нещо тясно или твърдо с удари. - вбивам се/ вбия се. 1. Прониквам надълбоко. 2. Прен. Запечатвам се, залягам в съзнанието, натрапвам се на съзнанието.
	вбия	вбиеш, вбих, вбил. - вж. вбивам.
	вгледам се	вгледаш се. - вж. вглеждам се.
	вглеждам се	вглеждаш се, вгледам се. Съсредоточавам поглед и внимателно гледам, разглеждам; взирам се, вторачвам се.
	вглъбен	вглъбена, вглъбено, мн. вглъбени. Съсредоточен, вдълбочен, задълбочен. //нареч. вглъбено.
	вглъбя се	вглъбиш се, мин. св. вглъбих се, мин. прич. вглъбил се, св. - вж. вглъбявам се.
	вглъбявам се	вглъбяваш се, вглъбя се. 1. Навлизам, прониквам навътре или надълбоко; вдълбочавам се. 2. Съсредоточавам мислите си, вниманието си върху нещо.
	вгорча	вгорчиш, вгорчих, вгорчил. - вж. вгорчавам.
	вгорчавам	вгорчаваш и вгорча. 1. Правя да стане горчив. 2. Прен. Причинявам неприятност, мъка. - вгорчавам се/ вгорча се. За храна - ставам горчив.
	вградя	вградиш, вградих, вградил. - вж. вграждам.
	вграждам	вграждаш, вградя. 1. Зазиждам, вкарвам в зид. 2. Прен. Оставям, откъсвам от себе си нещо скъпо, интимно. - вграждам се/ вградя се. Намирам мястото си, вписвам се.
	вгъвам	вгъваш, вгъна. Огъвам навътре, загъвам. - вгъвам се/ вгъна се. Огъвам се навътре.
	вгъна	вгънеш, вгънах, вгънал. - вж. вгъвам.
	вдавам се	вдаваш се, вдам се. 1. Прониквам, навлизам навътре. 2. Прен. Увличам се, съсредоточавам се, отдавам се.
	вдам се	вдадеш се, вдадох се, вдал се. - вж. вдавам се.
	вдетиня се	вдетиниш се, мин. св. вдетиних се, мин. прич. вдетинил се, св. - вж. вдетинявам се.
вдетинявам се		вдетиняваш се, вдетиня се. Ставам като дете, държа се като дете.
вдигам		вдигаш, вдигна. 1. Местя по-нависоко. 2. Вземам; прибирам; отнасям; откарвам, обикн. нещо тежко или обемисто. 3. Изправям. 4. Заставям да се изправи или прекъсне заниманието си. 5. Поставям над земята, нагоре. 6. Запазвам, скътвам за по-нататък. 7. Разг. Повишавам, увеличавам (цена, скорост, температура и др.). 8. Разг. Правя, устройвам в голям мащаб. - вдигам се/ вдигна се. 1. Издигам се , придвижвам се нагоре. 2. Ставам, изправям се. 3. Повишавам се, увеличавам се.
вдигна		вдигнеш, вдигнах, вдигнал. - вж. вдигам.
вдишам		вдишаш. -вж. вдишвам.
вдишвам		вдишваш, вдишам. Поемам в себе си въздух, дим , пара и под.//същ. вдишване.
вдлъбнатина		мн. вдлъбнатини. Вдадено навътре място; дупка, хлътналост.
вдовец		мн. вдовци. Мъж, който не е встъпил в брак след смъртта на жена си.
вдовица		мн. вдовици. Жена, която не е встъпила в брак след смъртта на мъжа си.
вдругиден		нареч. В деня след утре.
вдухам		вдухаш. - вж. вдухвам.
вдухвам		вдухваш, вдухам. Вкарвам чрез духане.
вдълбавам		вдълбаваш, вдълбая. Вкарвам, вбивам, врязвам в нещо твърдо. - вдълбавам се/ вдълбая се. Прониквам, вбивам се, врязвам се навътре или надълбоко.
вдълбая		вдълбаеш, вдълбах, вдълбал. - вж. вдълбавам.
вдълбоча се		вдълбочиш се, вдълбочих се, вдълбочил се. - вж. вдълбочавам се.
вдълбочавам се		вдълбочаваш се, вдълбоча се. 1. Прониквам надълбоко, навътре. 2. Прен. Задълбочавам се, вниквам; съсредоточавам се.
вдън		предлог. За означаване на място или положение дълбоко навътре. Вдън горите. Вдън земя. Разг. Надълбоко; неизвестно къде.
вдървя		вдървиш, вдървих, вдървил. вж. вдървявам.
вдървявам		вдървяваш, вдървя. 1. Правя да стане твърд като дърво. 2. Правя да стане неподвижен; сковавам, вцепенявам. вдървявам се/ вдървя се. 1. Ставам твърд като дърво. 2. Ставам неподвижен, сковавам се.
вдъхвам		вдъхваш, вдъхна. 1 . Вдишвам. 2. Прен. Внушавам, предизвиквам, възбуждам.
вдъхна		вдъхнеш, вдъхнах, вдъхнал. - вж. вдъхвам.
вдъхновение		само ед. Въодушевление, настроение, ентусиазъм; творчески, душевен подем.
вдъхновител		вдъхновителят, вдъхновителя, мн. вдъхновители. 1. Лице, което възбужда вдъхновение. 2. Пренебр. Този, който подстрекава, подбужда към извършване на нещо лошо, престъпно.
вдъхновя		вдъхновиш, вдъхнових, вдъхновил. - вж. вдъхновявам.
вдъхновявам		вдъхновяваш, вдъхновя. Предизвиквам, възбуждам вдъхновение. - вдъхновявам се/ вдъхновя се. Изпадам във вдъхновение.
вдявам		вдяваш, вдяна. 1. Вкарвам конец в ухото на игла. 2. Прен. Жарг. Разбирам, схващам.
вдясно		нареч. От дясната страна.
вегетарианец		мн. вегетарианци. Човек, който не яде месо , а само растителна храна. //прил. вегетариански.
вегетарианка		мн. вегетарианки. Жена вегетарианец.
вегетарианство		ср., само ед. Система на хранене, от която са изключени месото и месните продукти
вегетативен		вегетативна, вегетативно, мн. вегетативни. Който се отнася до растежа на растения и животни. Вегетативен орган. Спец. В ботаниката - орган на растение, който поддържа функциите му (корен, стъбло, листа).
вегетация		само ед. Спец. В ботаниката - процес на развитие на растенията, в който се развиват вегетативните им органи. //прил. вегетационен.
вегетирам		вегетираш. 1. Спец. За растение - развивам се, раста. 2. Прен. Живея без духовни стремежи, без идеали, без да се случва нещо интересно.
веда		мн. веди. В българската митология - женско същество, самодива, която броди по нощите и върши зло на хората; бродница.
веди		само мн. Староиндийски литературни творби.
веднага		нареч. Незабавно, на часа, в мига.
веднъж		нареч. 1. Един път, еднократно. 2. Някога, неопределено кога в миналото. Веднъж завинаги. Окончателно, за всякога.
ведомост		ведомостта, мн. ведомости. Списък с имена; сведение с данни.
ведомство		мн. ведомства. Учреждение, административна служба. //прил. ведомствен.
ведрина		1. Ясно, свежо време 2. Прен. Душевна бодрост, яснота, спокойствие.
ведро		мн. ведра. Дървен съд като кофа за вода, мляко и под.
ведър		ведра, ведро, мн. ведри. 1. Ясен, светъл, свеж. 2. Прен. Бодър, чист, доброжелателен. //същ. ведрост.
вежда		мн. вежди. Всяка от двете ивици косми над очите.
веждест		веждеста, веждесто, мн. веждести. Който има големи, дебели вежди, които правят впечатление.
вежлив		вежлива, вежливо, мн. вежливи. Който има или изразява добри обноски, добро държание; учтив, любезен.// нареч. вежливо. // същ. вежливост.
веза		везеш, везах, везал. Шия с разноцветни конци фигурки, шарки; бродирам.//същ. везане.
везба		мн. везби. 1. Само ед. Везане. 2. Направена с везане украса, шарка.
вездесъщ		вездесъща, вездесъщо, мн. вездесъщи. Който е навсякъде, който прониква навсякъде и взема участие във всичко.
везир		мн. везири. В мюсюлманските държави - висше административно лице, министър. //прил. везирски.
везмо		мн. везма. Везба (в 2 знач.).
везни		везна. 1. Теглилка с две блюда, обикн. за мерене на по-малки тежести. 2. Зодиакално съзвездие (м. септември - октомври).
вейвам		вейваш, вейна. 1. За вятър - подухвам, подъхвам. 2. За вятър - почвам да вея.
вейка		мн. вейки. Тънко клонче от дърво, обикн. заедно с листата. Като вейка. Разг. Много слаб.
вейна		вейнеш, вейнах, вейнал. - вж. вейвам.
век		векът, века, мн. векове, (два) века. 1. Време от сто години; столетие. 2. Исторически период, епоха, която се характеризира със своя специфика.
вековен		вековна, вековно, мн. вековни. Който трае векове; много дълъг.
вектор		мн. вектори, (два) вектора. Спец. В математиката - величина с определена посока, графически изразявана във вид на линии. //прил. векторен.
векувам		векуваш. Живея или пребивавам някъде много дълго, цял век.
велегласен		велегласна, велегласно, мн. велегласни. Остар. Гръмогласен. //нареч. велегласно.
велзевул		1. Според религиозните вярвания - главатарят на дяволите; сатана. 2. Прен. Лукав, коварен човек.
велик		велика, велико, мн. велики. 1. Който значително превъзхожда обичайното. 2. Остар. За чувство - много, извънредно силен.
великан		мн. великани. 1. Човек с огромен ръст; гигант. 2. Човек с изключителни постижения в своята област; титан. //прил. великански.
великденче		мн. великденчета. Общо название на няколко вида горски цветя, които цъвтят с малки нежни цветове по Великден.
великодушен		великодушна, великодушно, мн. великодушни. Който е снисходителен към другите; който умее да се обстрахира от дребното.// същ. великодушие.
великолепен		великолепна, великолепно, мн. великолепни. 1. Разкошен, прекрасен, блестящ, красив. 2. Който има изключителни качества; отличен. //нареч. великолепие. //същ. великолепност.
величав		величава, величаво, мн. величави. Величествен. //същ. величавост.
величайши		величайша, величайшо и величайше, мн.величайши. Остар. Извънредно голям, преголям.
величая		величаеш, величах, величал. Провъзгласявам за велик, изключителен.
величествен		величествена, величествено, мн. величествени. Внушителен, грандиозен; изпълнен с величие.
величество		мн. величества, ср. За назоваване на монарх или в обръщение към него в знак на етикетно-почтително отношение.
величие		мн. величия. 1. Само ед. Наличие на качества, които внушават преклонение, уважение. 2. Ирон. Издигнат в обществото човек.
величина		мн. величини, ж. 1. Спец. Това, което може да се измери, изчисли. Променлива величина. 2. Духовна стойност, значимост. Той е от европейска величина. 3. Остар. Размер, големина.
велможа		мн. велможи, м. Истор. 1. Знатен и богат сановник. Царски велможи. 2. Пренебр. Големец, управленец с голяма власт, който се държи като господар.
велосипед		мн. велосипеди, (два) велосипеда, м. Превозно средство с две колела, което се кара с крака; колело. // прил. велосипеден, велосипедна, велосипедно, мн. велосипедни. Велосипедна гума.
велосипедист		мн. велосипедисти, м. Човек, който кара велосипед; колоездач.
велпапе		само ед. Мек накъдрен картон за опаковка. Завод за велпапе.
велур		само ед. 1. Вид обработена кожа с мъх от едната страна. 2. Памучен или вълнен плат с гъст мъх от лицевата страна. // прил. велурен, велурена, велурено, мн. велурени. Велурено яке.
вена		мн. вени, ж. Спец. В анатомията — кръвоносен съд, по който се движи кръвта от периферията на тялото към сърцето. // прил. венозен, венозна, венозно, мн. венозни. Венозна инжекция.
вендета		само ед. Кръвно отмъщение.
вендуза		мн. вендузи, ж. Особена стъклена чаша, която се прилепва към тялото на човек за загряване и раздвижване на кръвта при настинка.
венерически		венерическа, венерическо, мн. венерически, прил. • Венерическа болест. Спец. В медицината — общо название на заразни болести, предавани по полов път.
венеролог		мн. венеролози, м. Лекар, специалист по венерическите болести.
венец		мн. венци, (два) венеца, м. 1. Изплетен кръг от цветя и клонки за украса. 2. Коронка за венчавка, която се слага върху главите на булката и годеника. 3. Изработено от метал или нарисувано сияние около главата на светец в икона. 4. Прен. Успешен завършек на трудно и значително дело или най-доброто постижение в някоя дейност. Този роман е венец в творчеството му. 5. Спец. Месестата обвивка на челюстта при корените на зъбите. Венците ме болят. • Лавров венец. Венец за награда, в знак на прослава. • Трънен венец. Мъка, страдание.
вензел		мн. вензели, (два) вензела, м. Знак, съставен от художествено преплетени начални букви на название, име и пр.; монограм.
вентил		мн. вентили, (два) вентила, м. Спец. 1. Клапан за регулиране на налягането в тръбопровод. 2. Приспособление на вътрешна автомобилна гума, чрез което в нея се вкарва въздух.
вентилатор		мн. вентилатори, (два) вентилатора, м. 1. Уред с бързовъртящи се перки за раздвижване на въздуха в помещение. 2. Устройство за проветряване на въздуха в помещение. // прил. вентилаторен, вентилаторна, вентилаторно, мн. вентилаторни.
вентилация		само ед. 1. Проветряване на помещения с помощта на особени устройства. 2. Системата от такива устройства и уреди. // прил. вентилационен, вентилационна, вентилационно, мн. вентилационни.
вентилирам		вентилираш. Проветрявам с вентилатор. // същ. вентилиране.
вентуза		мн. вентузи. Вендуза.
венчавам		венчаваш, венчая. 1. Извършвам църковен обред при сключване на брак. Кой свещеник ви венча? 2. Разг. Участвам във венчавка като кум. — венчавам се/венчая се. Встъпвам в църковен брак. // същ. венчаване.
венчавка		мн. венчавки, ж. Църковен обред при сключване на брак. // прил. венчален, венчална, венчално, мн. венчални. Венчален пръстен. Венчална рокля.
венчая		венчаеш, венчах, венчал. — вж. венчавам.
венче		мн.венчета, ср. 1. Малък венец (в 1 знач.). 2. Булчински накит от изкуствени бели цветя. 3. Приспособление във форма на дъга за придържане на косата в определено положение и за украса, изработено от плат, пластмаса и под.; диадема. 4. Спец. В ботаниката — вътрешната част от цвят на растение, съставена от обагрени листенца.
венчило		мн. венчила, ср. 1. Само ед. Венчавка. 2. Остар. Венец (във 2 знач.).
вепър		мн. вепри, (два) вепъра, м. Диал. Мъжка дива свиня, глиган.
веранда		мн. веранди, ж. Пристройка към къща или голяма тераса със стъклени стени.
вербален		вербална, вербално, мн. вербални. 1. Словесен. 2. Спец. В езикознанието — глаголен. • Вербална нота. Спец. Писмено обръщение на дипломатически представител без подпис вместо устна декларация. Връчвам вербална нота.
вербувам		вербуваш. Привличам за участие в дейност, организация.
верев		само ед. • На верев. Разг. Косо, по диагонал.
верен		вярна, вярно, мн. верни, прил.1. Предан, привързан, лоялен. Верен приятел. Кучето е най-верният приятел на човека.2. Който съответства на истината; правилен, точен. Вярно решение.3. Последователен в действията и характера си. Останах верен на идеята.
вересия		мн. вересии. Разг. 1. Покупка или продажба на доверие. 2. Обикн. мн. Сума, сметка по покупко-продажба на доверие. Трябва да си оправим вересиите. • На вересия. Разг. Без пари, на доверие. Вземам на вересия. Давам на вересия.
верига		мн. вериги. 1. Скачени една за друга железни брънки, колелца; синджир. 2. Редица от хора или еднородни предмети разположени един до друг. 3. Прен. Низ от повтарящи се еднакви или подобни явления, прояви. 4. Остар. Обикн. мн. Окови. 5. Приспособление за автомобилни гуми за подобряване на проходимостта при сняг. 6. Спец. В химията - последователност от еднакви атоми. //прил. верижен.
верижка		мн. верижки. Скачени една за друга фино изработени малки брънки, колелца от благороден метал за украшение на шията или на китката и за окачване на украшения.
вермут		мн. вермути, (два) вермута. 1. Само ед. Подсладено възгорчиво алкохолно питие - пиво, подправено с пелин и ароматични растения. 2. Порция или вид от това питие.
верноподаник		мн. верноподаници. Остар. Лице, предано на монарха.// прил. верноподанически.
верност		верността. Само ед. Вярност (вж. верен).
вероизповедание		мн. вероизповедания. Религия; принадлежност към дадена религия.
вероломен		вероломна, вероломно, мн. вероломни. Който изменя; подъл, коварен. //същ. вероломство.
вероотстъпник		мн. вероотстъпници. Пренебр. Лице, което се отказва от религията си.
вероучение		вероучение ср., само ед. 1. Учение за основните положения в една религия. 2. Това учение като учебна дисциплина.
вероятен		вероятна, вероятно, мн. вероятни. 1. Който може да стане, да се случи, да се осъществи; възможен, допустим. 2. Правдоподобен. //нареч. вероятно. // същ. верятност.
версификатор		мн. версификатори. Човек, който с лекота реди стихове, който владее до съвършенство поетическата техника, но произведенията му обикн. са лишени от художествена стойност.
версия		мн. версии. Разновидност, вериант.
вертеп		мн. вертепи, (два) вертепа. 1. Пренебр. Свърталище на престъпници и/или развратници. 2. Долнопробна кръчма.
вертикал		мн. вертикали, (два) вертикала. Права отвесна линия.// прил. вертикален.
вертикала		мн. вертикали. Вертикал.
вертолет		мн. вертолети, (два) вертолета. Летателна машина със специална конструкция за вертикално излитане и кацане; хеликоптер.
верую		само ед. 1. Църковен текст, който съдържа основните положения за християнската религия. 2. Пренебр. Остар. Система от убеждения, възгледи, представи.
весвам се		весваш се. Вясвам се.
весден		нареч. По цял ден, всеки ден.
весел		весела, весело, мн. весели. 1. Който е в добро разположение на духа; радостен, жизнерадостен, бодър. 2. Който изразява или предизвиква радост, бодрост, добро настроение. 3. Прен. Разг. За растение, цвят - свеж, неувиснал. 4. Който буди смях.// нареч. весело.//същ. веселост.
веселба		мн. веселби. Шумна забава с песни, шеги, ядене и пиене.
веселие		мн. веселия. 1. Само ед. Весело, добро настроение. 2. Веселба.
веселя		веселиш, веселих, веселил. Развличам, забавлявам. - веселя се. Развличам се, забавлявам се.
веселяк		мн. веселяци. Човек, който умее да весели себе си и другите.
весло		мн. весла. Дървена лопата за каране на лодка; гребло.
весло		мн. весла. Разг. Грозд или няколко грозда, отрязани заедно с пръчката.
весна се		веснеш се, веснах се, веснал се. Вясна се.
вест		вестта, мн. вести. Съобщение, известие, новина.
весталка		мн. весталки, ж. Истор. Жрица в храма на римската богиня Веста, пазителка на вечния огън.
вестибюл		мн. вестибюли, (два) вестибюла. 1. Междинно помещение в жилище, апартамент, от което се влиза в околните стаи. 2. Широко проходно помещение между входа и вътрешните помещения в обществени сгради.
вестител		вестителят, вестителя, мн. вестители. Човек, който носи и огласява вест; вестоносец.
вестник		мн. вестници, (два) вестника, м.1. Периодично печатно издание, което излиза на големи листове хартия, за текуща информация. 2. Остар. Вестител. Царският вестник.
вестникар		вестникарят, вестникаря, мн. вестникари, м. 1. Лице, което работи в редакцията на вестник; журналист. 2. Разг. Издател и/или собственик на вестник. 3. Остар. Вестникопродавец. // същ. умал. вестникарче, мн. вестникарчета, ср. (в 3 знач.). // прил. вестникарски, вестникарска, вестникарско, мн. вестникарски. Вестникарски език.
вестникарка		мн. вестникарки, ж. Жена вестникар.
вестникарство		само ед. Занятие на вестникар.
вестникопродавец		мн. вестникопродавци. Продавач на вестници.
вестовой		вестовоят, вестовоя, мн. вестовои. Истор. У нас до Първата световна война — войник, придаден за лични услуги на офицер.
вестоносец		мн. вестоносци. Остар. Вестител.
вестя се		вестиш се, вестих се, вестил се. — вж. вестявам се.
вестявам се		вестяваш се, вестя се. Идвам, явявам се за малко; мярвам се. Вестява се от време на време и пак изчезва за цели месеци.
веся		весиш, весих, весил. 1.Окачвам да виси. 2. Разг. Кого. Обръщам с главата надолу и по-люлявам срещу уплаха. Трябва да го весим това дете, много се е уплашило.
ветеран		мн. ветерани. 1. Воин, участник в минали войни, сражения. Ветерани от Втората световна война. 2. Прен. Стар, заслужил деец в някоя област.
ветеринар		ветеринарят, ветеринаря, мн. ветеринари. Разг. Ветеринарен лекар или техник.
ветеринарен		ветеринарна, ветеринарно, мн. ветеринарни, прил. Който се отнася до изучаване и лекуване на болестите на домашните животни. • Ветеринарен лекар. Лекар, специалист по ветеринарна медицина. • Ветеринарна медицина. Наука за болестите по домашните животни и лекуването им. • Ветеринарен техник. Лице от средния медицински персонал, помощник на ветеринарния лекар.
ветеринарномедицински		ветеринарномедицинска, ветеринарномедицинско, мн. ветеринарномедицински, прил. Който се отнася до ветеринарна медицина. Ветеринарномедицински институт.
вето		само ед. Забрана, спиране на решение, закон, постановление от институция, която има това право. Право на вето. Налагам вето. Упражнявам вето. Отлагателно вето.
ветрея		ветрееш, ветрях, ветрял. 1. Ветрея се (в 1 знач.). 2. Какво. Размахвам, развявам във въздуха. Вървят и ветреят малки знаменца. — ветрея се. 1. Развявам се от вятъра. Гледай прането как се ветрее. 2. Прен. Ходя насам-натам, скитам, мотая се. Само се ветрее, нищо не прави. Ходи да се ветрее по разходки, а кой ще й върши работата?
ветрилник		мн. ветрилници, (два) ветрилника. Разг. Пренебр. Помещение, където става течение, където духа. Куче да вържеш, няма да стои в тоя ветрилник.
ветрило		мн. ветрила, ср.1. Неголям сгъваем уред, който се държи в ръка разперен в полукръг и с помахвания на ръката прави хлад на лицето при горещо и задушно време.2. Платно на лодка или малък кораб.
ветровит		ветровита, ветровито, мн. ветровити. 1. Който има такова разположение, че вятърът го духа. Ветровито място. 2. През който духа вятър. Ветровито време. Ветровит ден. Ветровита нощ. // нареч. ветровито. Тук е ветровито. Днес ще бъде ветровито.
ветромер		мн. ветромери, (два) ветромера. Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра.
ветропоказател		ветропоказателят, ветропоказателя, мн. ветропоказатели, (два) ветропоказателя. Уред или приспособление за определяне посоката на вятъра.
ветроход		мн. ветроходи, (два) ветрохода. Ветроходка.
ветроходен		ветроходна, ветроходно, мн. ветроходни. 1. За плавателен съд с платна — който се движи от вятъра. Ветроходна лодка. Ветроходна яхта. 2. Който се отнася до плавателни съдове с платна. Ветроходни спортове.
ветроходец		мн. ветроходци. Лице, което управлява ветроходен плавателен съд.
ветроходка		мн. ветроходки. Разг. Ветроходна лодка.
ветроходство		само ед. Спец. Вид воден спорт с ветроходни съдове.
вехна		вехнеш, вехнах, вехнал. 1. За растение — губя свежестта си, съхна. Веднага започнаха да вехнат. 2. Прен. Губя свежест, линея, посървам. Нещо му има на тоя човек, виж как бързо вехне. Лицето й започва да вехне.
вехт		вехта, вехто, мн. вехти, прил.1. Разг. Стар, износен. Вехти дрешки. 2. Остар. Предишен, отдавнашен, някогашен. Вехти рани. Вехти войводи.
вехтея		вехтееш, вехтях, вехтял. Разг. Постепенно ставам вехт (в 1 знач.).. Мебелите почват да вехтеят, трябва да ги сменяме.
вехтория		мн. вехтории. Разг. Пренебр. Стар, износен предмет, дреха. Само събира вехтории, нещо май му има.
вехтошар		вехтошарят, вехтошаря, мн. вехтошари. 1. Търговец ни стари, износенн дрехи, предмети. 2. Пренебр. Лошо облечен, беден човек, който събира всякакви отпадъци; скитник, просяк. // прил. вехтошарски.
вехтошарка		мн. вехтошарки.Жена вехтошар.
вече		нареч. 1. За посочване на предел, завършеност на действие, състояние, признак спрямо определен момент. 2. За посочване на промяна към момента на говорене. 3. От тоя момент, отсега нататък. 4. За подчертаване, за усилване. 5. Само в превъзходна степен - най-вече. Най-много, още повече.
вечен		вечна, вечно, мн. вечни. прил. 1. Който не престава да съществува, няма край; безкраен. 2. Който не прекъсва; безсрочен. 3. Който се повтаря; постоянен. //нареч. вечно.
вечер		вечерта, мн. вечери, ж. 1. Краят на деня след залез слънце до настъпване на нощта. 2. Тържество, честване, което се провежда по това време. Литературна вечер. 3. Нареч. Само ед. По време след залез слънце до настъпване на нощта. Вечер се връщам грохнала от работа. // прил. вечерен.
вечеринка		мн. вечеринки, ж. Остар. Вечерна танцова забава.
вечерник		мн. вечерници, (два) вечерника, м. Лек, приятен вятър, който духа лятно време привечер.
вечерня		мн. вечерни, ж. Църковна служба, която се извършва привечер.
вечеря		мн. вечери, ж. 1. Последното хранене - вечер преди нощта. 2. Храната за това последно хранене. Вечерята беше вкусна. 3. Прием по вечерно време, на който се яде и пие. Давам вечеря. Присъствах на вечерята.
вечерям		вечеряш. Ям вечеря (във 2 знач.). Още не съм вечерял.
вечност		вечността, само ед., ж. 1. Качество на вечен. 2. Прен. Отвъдният свят.
вещ		вещо, мн. вещи, прил. Опитен, изкусен, компетентен. • Вещо лице. Спец. Лице със специални познания в определена област, поканено в съда да изкаже компетентно мнение.
вещ		вещта, мн. вещи, ж. 1. Предмет, обикн. за битови нужди. Виж каква красива вещ, за какво ли се използва? 2. Само мн. Общо название на дрехите, бельото, принадлежностите за лично използване. Къде са ми вещите? Сега ще си разположа вещите. 3. Само мн. Багаж. Това ли са вашите вещи?
вещая		вещаеш, мин. св. вещах, мин. прич. вещал, несв.; какво. 1. Предсказвам, предричам, пророкувам. Вещаеше зло, и ето — то ни сполетя. 2. Давам признаци, симптоми; предвещавам нещо недобро. Зловещият му смях не вещаеше нищо добро. // същ. вещание, ср. (в 1 знач.).
вещеви		вещева, вещево, мн. вещеви, прил. Спец. В армията — който се отнася до вещи. Вещеви склад.
вещер		мн. вещери, м. В българската митология — магьосник, зъл дух.
веществен		веществена, веществено, мн. веществени, прил. 1. Материален. Веществено доказателство. 2. Който се отнася до вещество. Веществени съществителни.
вещество		мн. вещества, ср. Това, от което се състоят предметите. • Сиво вещество. Спец. В биологията - мозък.
вещина		само ед. Опитност, умение, сръчност. Върши с вещина работата си.
вещица		мн. вещици, ж. 1. В българската митология — жена, която прави магии за зло; магьосница. 2. Прен. Разг. Пренсбр. Грозна, зла жена.
вещоман		мн. вещомани, м. Лице, обхванато от вещомания.
вещомания		само ед. Повишен интерес към притежаване на вещи (в 1 знач.) за сметка на духовните интереси.
вещоманка		мн. вещоманки, ж. Жена вещоман.
вея		вееш, мин. св. вях и веях, мин. прич. вял и веял, несв. 1. За вятър — духам. Вятърът вее. 2. Какво. Правя да се движи, да се развява. Вятърът вее косата ми. 3. Прен. Излъчвам, лъхам, навявам. От гласа и вее хлад. 4. Какво. Чистя зърното от плявата. — вее. Безл. Духа; има вятър. Три нощи вече вее. — вея се. Люлея се от вятъра, развявам се. По балконите сс веят знаменца. Бяга и шлиферът му се вее.
веялка		мн. веялки, ж. Машина за отделяне на зърното от плявата.
веячка		мн. веячки, ж. Веялка.
вживея се		вживееш се, мин. св. вживях се, мин. прич. вживял се, св. — вж. вживявам се.
вживявам се		вживяваш се, несв. и вживея се, св.; в какво. Вниквам дълбоко, прониквам, преживявам. Много се вживяваш в чуждите проблеми.
взаимен		взаимна, взаимно, мн. взаимни, прил. Който по еднакъв начин се разменя между две страни. Взаимен интерес. Любовта им е взаимна. // същ. взаимност, взаимността, ж.
взаимодействам		взаимодействаш, несв.; с какво/с кого. Намирам се във взаимодействие.
взаимодействие		само ед. Взаимна връзка между предмети и явления, която регулира техните действия.
взаимодействувам		взаимодействуваш, несв. Взаимодействам.
взаимозаменяемост		взаимозаменяемостта, само ед., ж. Способност за взаимно заменяне.
взаимоучителен		взаимоучителна, взаимоучително, мн. взаимоучителни, прил. Който се отнася до система на обучение, при която по-добрите ученици обучават по-слабите или по-малките (през Възраждането). Взаимоучителен метод.
взвод		взводът, взвода, мн. взводове, (два) взвода, м. Спец. В армията — войскова единица, съставна част на рота. // прил. взводен, взводна, взводно, мн. взводни. Взводен командир.
взема		вземеш, мин. св. взех, мин. прич. взел, св. — вж. вземам.
вземам		вземаш, несв. и взема, св. 1. Какво. Поемам с ръце. Вземи тая книга и я сложи в библиотеката. 2. Какво. Поемам с уста; поглъщам, ям, пия. Лекарства вземаш ли? Вземам аналгин. 3. Кого/какво. Водя, отнасям със себе си. Като отида на гости, ще ви взема и вас. Ще ме вземете ли до града? Вземай чантата и бягай! 4. Какво. Получавам, придобивам; купувам. Колко вземаш на месец? Откъде взехте черешите? 5. Кого/какво. Приемам, прибирам; назначавам. Взех това котенце да го гледам. Взех го на квартира. Взеха го на работа в министерството. 6. Разг. Кого. Женя се. 7. Какво. Качвам се да пътувам. Вземам автобуса. Ще взема влак. 8. Разг. Какво. Успешно издържам. Взе ли изпита? 9. Почвам, започвам. Взе да пише по-добре. — вземам се/взема се. 1. Разг. Появявам се. Откъде се взе пък тоя? 2. Разг. Смятам се, мисля се, възприемам се.
взимам		взимаш, несв. Вземам.
взирам се		взираш се, несв. и взра се, св. 1. Гледам напрегнато, съсредоточено за да позная, различа, забележа. Той се взря в нея, като че ли за първи път я виждаше. 2. Прен. Внимателно наблюдавам, проучвам, за да преценя, опозная. // същ. взиране, ср.
взискателен		взискателна, взискателно, мн. взискателни, прил. Който има високи изисквания; придирчив, строг. // същ. взискателност, взискателността, ж.
взлом		взломът, взлома, само ед., м. Проникване в помещение чрез разбиване на врата, прозорец и под. Кражба с взлом.
взор		взорът, взора, мн. взорове и взори. Поглед. Отправям взор.
взра се		взреш се, мин. св. взрях се, взрял се, св. — вж. взирам се.
взрив		взривът, взрива, мн. взривове, (два) взрива м. 1. Избухване, експлозия. 2. Избухливо вещество. 3. Прен. С предлога от. Внезапна и шумна проява, предизвикана от някакво чувство. Взрив от ръкопляскания. Взрив от възмущение. // прил. взривен.
взривател		мн. взриватели. Уред, който служи за запалване и взривяване на експлозиви.
взривя		взривиш, взривих, взривил. — вж. взривявам.
взривявам		взривяваш, несв. и взривя. Възпламенявам, разрушавам с взрив. // същ. взривяване, ср.
ви		притеж. мест. - вж. ваш.
ви		лично мест. — вж. вие.
виадукт		мн. виадукти, (два) виадукта, м.Сводест мост над местност, жп линия, шосе и пр.; надлез.
вибратор		мн. вибратори, (два) вибратора. Утройство или уред за предизвикване на механични трептения. // прил. вибраторен.
вибрация		мн. вибрации, ж. Трептене с голяма честота. Подложен на силни вибрации. //прил. вибрационен.
вибрирам		вибрираш, несв. и св. 1. Произвеждам вибрации. 2. Изпитвам вибрация, трептя. 3. Какво. Уплътнявам с вибратор. Вибрирам бетон.
вивариум		мн. вивариуми, (два) вивариума. Помещение или съд за отглеждане на диви животни в условия, имитиращи естествените.
вид		видът, вида, само ед., м. Външност, видим облик, изглед.
вид		видът, вида, мн. видове, (два) вида, м. 1. Подразделение в систематиката на предмет, явление и под. — разновидност, тип спрямо общ признак. Видове обучение. 2. Спец.В биологията — група растения или животни от общ биологичен род, обособени според свои характерни особености. // прил. видов.
виделее се		мин. св. виделя се, мин. прич. виделяло се. несв.; безл. Просветлява се, разсъмва се.
виделина		само ед. Остар. Светлина.
видело		нареч. Разг. Светло. Охо, то станало видело. Да тръгваме, докато е видело.
виден		видна, видно, мн. видни, прил. 1. Който е достъпен за зрението, забележим. На видно място. 2. Прен. Който изпъква над другите; изтъкнат, бележит, личен. Виден учен.
видение		мн. видения, ср. Това, което изниква във въображението ни; привидение, призрак.
видео		само ед. Видеомагнетофон.
видео-		Първа съставна част на сложни думи със значение който се отнася до видеомагнетофон, напр. видеодистрибутор, видеозапис, видеокасета.
видеомагнетофон		мн. видеомагнетофони, (два) видеомагнетофона, м. Апарат за записване и/или възпроизвеждане на образ и звук с помощта на магнитна лента.
видим		видима, видимо, мн. видими, прил. 1. Който се вижда или може да се види. От видимата страна на Луната. 2. Явен, очевиден.// същ. видимост, видимостта (в 1 знач.). Оттук няма никаква видимост.
видно		нареч. • Видно е. Вижда се, личи. Видно е,че авторът греши.
видовден		само ед. Ден за разплата.
видоизменя		видоизмениш, мин. св. видоизмених, прич. видоизменил, св. — вж. видоизменям.
видоизменям		видоизменяш, несв. и видоизменя, св.; какво. Изменям, променям вида на нещо. // същ. видоизменение, мн. видоизменения, ср.
видра		мн. видри, ж. Животно със скъпа тъмнокафява кожа, което живее край реки и се храни главно с риба.
видя		видиш, мин. св. видях, мин. прич. видял, св. — вж. виждам.
вие		или съкр. вий, вин. вас, крат. ви, дат. остар. вам. крат. ви, лично мест. 1. Употребява се за посочване на лицата, на които се говори. И вие вате на кино? Довечера ще ви се обадя.2. Употребява се като учтива форма при обръщение към едно лице. Вие ли сте новият учител по музика? Извинете, може ли да седна до Вас?
виелица		мн. виелици, ж. Снежна буря.
виждам		виждаш, несв. и видя, св. 1. Имам способността да възприемам със зрението си. Тя съвсем не вижда, сляпа е. 2. Какво/кого. Възприемам със зрението си. Виждаш ли онова момиче? 3. Кого/какво. Срещам се; срещам, имам среща. Радвам се да ви видя. 4. Какво. Наблюдавам, изпитвам, изживявам. Още нищо не си видял! 5. Какво. Осъзнавам, смятам, преценявам. Видях грешката си. Видях, че така не може повече. 6. Проверявам, осведомявам се. Виж дошла ли е пощата. — виждам се/видя се. 1. Само мн. Срещаме се. Ще се видим довечера. Често се виждаме из града. 2. Забелязвам се. Оттук техният прозорец не се вижда. 3. Възприемам се, осъзнавам се. Той се виждаше вече студент, когато разбра, че не е приет. — вижда се/види се. Безл. Личи, ясно е. Видя се, че нищо няма да стане, ами по-добре да тръгваме. // същ. виждане, мн. виждания, ср.
виза		мн. визи, ж. Заверка на задграничен паспорт, която дава разрешение за излизане от собствената държава, за влизане в чужда държава или за преминаване през чужда държава. Изходна виза. Входна виза. Транзитна виза. // прил. визов, визова, визово, мн. визови. Визов режим.
визирам		визираш, несв. и св. 1. Какво/кого. Имам предвид, посочвам. Мене ли визираш с това изказване? 2. Насочвам оптически уред към дадена точка.
визита		мн. визити .Посещение.
визитация		мн. визитации, ж. Обхождане на болните от лекуващия лекар в болницата по определено време от деня. Минавам на визитация.
визитка		мн. визитки, ж. Визитна картичка.
визон		мн. визони, (два) визона, м. 1. Дребен хищник от рода на поровете с много ценна кожа. 2. Кожа от такова животно. Палто от визон.
визуален		визуална, визуално, мн. визуални, прил. Който се извършва със зрението или е предназначен за гледане. Визуални средства. // нареч. визуално.
визьор		мн. визьори, (два) визьора, м. Приспособление на фотоапарат, в което се вижда обхватът на обекта за снимане.
вий		лично мест. съкр. — вж. вие.
вик		викът, вика, мн. викове, (два) вика, м. 1. Гръмък, силен звук, издаден с гласа. Чуха се викове. Отчаян вик разтърси тишината. 2. Зов, повик, призив. Вик за помощ. Вик за борба. 3. Прен. Шумна, демонстративна себеизява.
викам		викаш, несв. 1. Издавам вик/викове; крещя. Чуваш ли, някой вика. Защо викаш? 2. Говоря високо. Не викай, говори по-спокойно, не съм глух. 3. Кого. Зова, призовавам, поканвам, повиквам. Викат ме при шефа. Пак трябва да викаме лекар. Викал си ме за нещо. 4. Разг. Какво. Казвам. Какво викаш? 5. Разг. Кого. Именувам, наричам. Как те викат? — викам се. Разг. Казвам се, именувам се. Как се вика тая птичка? Това се вика работа! // същ. викане, ср.
виканица		мн. виканици, ж. Разг. Крясък, глъчка, врява, гюрултия. Какви са тия виканици?
викарий		викарият, викария, мн. викарии, м. 1. Епископ, помощник на митрополит. 2. Помощник на католически свещеник.
виквам		викваш, несв. и викна, св. Почвам да викам (в 1, 2, 3 и 4 знач.); викам веднъж или поединично. Поспре малко и пак виква. Викнах лекар. Като викна, не можеш да си представиш, направи ме на нищо. • Виквам/викна да пея (да плача, да се смея). Разг. Почвам да пея.
викинги		викинг, м. Средновековни скандинавски морски воини, търговци, разбойници.
викна		викнеш, мин. св. викнах, мин. прич. викнал, се. — вж. виквам.
виконт		мн. виконти, м. Във Франция, Англия: титла на благородник между барон и граф, а също лице, което има тази титла.
викторина		ми. викторини, ж. Забавна състезателна игра на отговори на въпроси, обикн. обединени в обща тема. Музикална викторина.
вила		мн. вили, ж. Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка.
вила		мн. вили, ж. В българската митология — митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома; самовила, самодива.
вила		мн. вили, ж. Извънградска къща сред природата за почивка. // прил. вилен, вилна, вилно, мн. вилни. Вилно място. Вилна зона.
вилает		мн. вилаети, (два) вилаета, м. В Османската империя и днешна Турция — голяма административно-териториална единица, управлявана от валия.
вилица		мн. вилици. Прибор за ядене.
вилка		мн. вилки, ж. Устройство в апарат с раздвоени краища. Вилка на телефон.
вилнея		вилнееш, мин. св. вилнях, мин. прич. вилнял, несв.1. За природни явления - проявявам се с голяма сила; бушувам. Бурята вилнее.2. За болест - разпространявам се в големи размери; поразявам, унищожавам. Грипът вилнее вече месец.3. За хора, групи от хор
виме		мн. вимета, ср. Млечният орган на някои домашни животни (крава, коза, овца и др.).
вимпел		мн. вимпели, (два) вимпела, м. Спец.Тясно, триъгълно военно знаме на кораб, когато плава, за идентификация.
вина		мн. вини, ж. 1. Простъпка, провинение. Имаш голяма вина. 2. Отговорност за станала щета. Кой ще поеме вината за загубите?. 3. Причина с лоши, неблагоприятни последици.
винаги		нареч. 1. Всеки път. Винаги ставам 2. По всяко време; всякога. Винаги съм за разходка. 3. Постоянно, неизменно.Винаги си купува най-хубавото.
винар		винарят, винаря, мн. винари, м. Човек, който произвежда и/или продава вино.//прил. винарски.
винарница		мн. винарници, ж. Място, помещение, където се произвежда и отлежава вино.
винарство		само ед. 1. Производство на вино. 2. Занятие на винар.
виндроуер		мн. виндроуери, (два) виндроуера. Приспособление на комбайн за отделяне на неузрелите класове.
винегрет		само ед. Спец. В кулинарията - сос от оцет, олио и др. за подправка на ястия.
винервайс		м., само ед. Бял варовиков прах, който се употребява в бояджийството.
винетка		мн. винетки, ж. Малък орнамент за украса на книга.
винкел		мн, винкели, (два) винкела, м.1. Уред за измерване на прав ъгъл. 2. Пресовано под прав ъгъл желязо. // прил. винкелен.
вино		мн. вина, ср. 1. Само ед. Алкохолна напитка от ферментирал гроздов сок. Бяло вино. Сухо вино. Сладко вино. 2. Вид, марка, порция от тая напитка. Да изпием по едно вино.//същ. умал. винце. ср. // прил. винен.
виновен		виновна, виновно, мн. виновни.Който има вина, сторил е вина или изразява вина. // нареч. виновно.// същ. виновност.
виновник		мн. виновници, м. 1. Виновен човек. 2. Разг. Този, който е причина за нещо, обикн. позитивно.
виновница		мн. виновници, ж. Жена виновник.
винт		винтът, винта, мн. винтове, (два) в 1. Цилиндричен метален елемент със спирален нарез за съединяване на части чрез завъртане; бурма. 2. Спец. Корабно витло.//същ. умал. винтче. // прил. винтов.
винтовка		мн. винтовки, ж. Лека пушка с винтов нарез на цевта.
виня		виниш, виних, винил. Смятам за виновен, приписвам вина.
виола		мн. виоли, ж. Струнен лъков музикален инструмент, по-голям от цигулката и с по-нисък регистър.
виолетка		мн. виолетки, ж. Горска теменужка.
виолетов		мн. виолетова, виолетово, мн. виолетови. Който е с цвят между син и червен; темеужен, лилав.
виолончело		мн. виолончела, ср. Четириструнен лъков музикален инструмент, по-голям от виола и по-малък от контрабас; чело.
випуск		мн. випуски, (два) випуска, м. Група от учащи се, които завършват или са завършили и също време, в една година.
випускник		мн. випускници, м. Ученик в последния клас, пред завършване.
вир		вирът, вира, мн. вирове, (два) вира, м. 1. Дълбоко място в река, където течението е слабо.Диал. Локва, гьол. // същ. умал. вирче.
вираж		мн. виражи, (два) виража, м. Завой с наклон на едната част.
вирвам		вирваш, несв. и вирна, св.; какво. Виря изведнъж или веднъж. Вирнала глава, кой като нея!
вирея		вирееш, мин. св. вирях, мин. прич. вирял. 1. За растение — раста. Къде виреят бананите? 2. Разг. За човек, животно — развивам се, чувствам се добре. Не вирее това дете. 3. Прен. Разпространявам се, намирам почва (обикн. за вегативно явление). Тук виреят всякакви болести.
вирна		вирнеш, мин. св. вирнах, мин. прич. вирнал, св. - вж. вирвам.
вироглав		вироглава, вироглаво, мн. вироглави, прил. Разг. Непокорен, непослушен, своенравен. Вироглав човек.
виртуален		виртуална, виртуално, мн. виртуални.Който може да се прояви; възможен.
виртуоз		мн. виртуози, м. 1. Изтъкнат музикант, който владее до съвършенство техниката на свирене. 2. Прен. Изобщо майстор, който е опитен, умел, сръчен.// прил. виртуозен.
вирус		мн. вируси, м. Микроорганизъм, причинител на заразна болест. // прил. вирусен.
вирусология		само ед. Спец. Дял от микробиогията, в който се изучават вирусите.
виря		вириш, мин. се. вирих, мин. прич. вирил, несв.; какво. Издигам, изправям и държа в това положение.
вис		неизм. Висини. Небесна вис.
висвам		висваш, несв. и висна, св. Изведнъж почвам да вися. Виж как висна десният край на картината.
висилка		мн. висилки, ж. Спец. Гимнастически спортен уред — лост на две подпори, който е на определена височина.
висини		висина, ж.1. Въздушното пространство високо над земята. Във висините има птица.2. Планинско възвишение; височина.
вискоза		само ед. 1. Лепкаво течно вещество, получавано от дървена целулоза. 2. Изкуствена коприна за подплата. // прил. вискозен.
висна		виснеш, мин. св. виснах, мин. прич. виснал, се. — вж. висвам.
висок		висока, високо, мн. високи, прил. 1. Който е по-голям на дължина от нормалната в направление отдолу нагоре. Висок човек. Високо дърво. Висока сграда. 2. Който превишава средното равнище, средната норма; значителен. Висок смях. Високи цени. Високо кръвно налягане. Високо напрежение. 3. Прен. Изтъкнат по значение, много важен. Висок гост. Висока награда. Висок пост. Висока държавна длъжност. 4. Прен. Отличен, превъзходен. Висока художествена стойност. Висок успех. Високо качество. Високо мнение за себе си. 5. Прен. Възвишен, благороден. Висока принципност. Висок морал. // нареч. високо.
високо-		Първа съставна част на сложни думи със значение в голяма степен, много, над средната норма, напр. високоавторитетен, високоблагороден, високодобивен, високодоходен.
високоговорител		високоговорителят, високоговорителя, мн. високоговорители, (два) високоговорителя, м. Устройство към радиоуредба за възпроизвеждане на по-висок звук, който да се слуша на открити места от много хора.
високомерен		високомерна, високомерно, мн. високомерни, прил. Който проявява или изразява високомерие. Високомерен човек. Високомерен тон.
високомерие		само ед. Презрително или пренебрежително отношение към другите; надменност. Отнасям се с високомерие.
високопарен		високопарна, високопарно, мн. високопарни, прил. Тържествено-надут, а безсъдържателен. Високопарна реч. // нареч. високопарно. Заявявам високопарно. // същ. високопарност.
високопоставен		високопоставена, високопоставено, мн. високопоставени, прил. Който заема висок административен или обществено-политически пост. Високопоставена персона. Високопоставени гости.
високосен		високосна, високосно, мн. високосни, прил. • Високосна година. Всяка четвърта календарна година, която има 366 дни, а не 365.
висота		мн. висоти, ж. 1. Само мн. Висини. 2. Само ед. Висока степен, високо равнище. Той се издига до висотата на народен поет. • На висота. На добро професионално равнище. Филмът е на висота. Всякога изнася лекциите си на висота.
височество		мн. височества, ср. Титла на лице от царски/кралски произход. Негово височество. Ваше височество.
височина		мн. височини, ж. 1. Качество на висок (в 1 и 2 знач.). 2. Възвишение, хълм. Зад оная височина е селото. 3. Спец. В геометрията — перпендикулярът, спуснат от върха към основата на фигура. 4. Спец. Обикн. мн. В музиката — високите тонове в една мелодия, песен. Вземам височините успешно. // същ. умал. височинка, мн. височинки, ж. (във 2 знач.).
висулка		мн. висулки, ж. 1. Дребен предмет, окачен или пришит да виси. 2. Само мн. Вледенени капки вода, които висят; шушулка.
висш		висша, висше, мн. висши. прил. Най-висок, най-главен, най-горен в своята област. Висшето общество. Висше училище. Висше духовенство. • Висше образование. Най-високата образователна степен, получавана в университет. • Висш офицер. Офицер с чин от полковник нагоре.
висшист		мн. висшисти, м. Лице с висше образование.
висшистка		мн. висшистки, ж. Жена висшист.
вися		висиш, мин. св. висях, мин. прич. висял, несв. 1. Прикрепен съм за нещо в отвесно положение без опора отдолу. Прането виси на въжетата. 2. Стоя надвесен. Клоните на дървото висят над реката. Облаците висят ниско над селото. 3. Прен. Разг. Прекарвам продължително време някъде в стоене, седене. Цял ден висях по опашки. Виси на балкона и гледа кой минава. • Вися на главата (на някого). Досаждам, преча.
витален		витална, витално, мн. витални, прил. Който се отнася до жизнените явления; жизнен, енергичен,бодър,силен.// същ. виталност, виталността, ж.
витамин		мн. витамини, (два) витамина, м. 1. Спец. В биологията - органично вещество, необходимо за нормалната жизнена дейност на организма. 2. Препарат, който съдържа това вещество. // прил. витаминен, витаминна, витаминно, мн. витаминни.
витаминозен		витаминозна, витаминозно, мн. витаминозни, прил. Който е богат на витамини. Витаминозна храна.
витая		витаеш, мин. св. витах, мин. прич. витал, несв. Невидимо, тайнствено присъствам; кръжа, нося се , рея се.
витиеват		витиевата, витиевато, мн. витиевати, прил. За думи, изрази — усложнен, претрупан, неестествен; усукан.
витло		мн. витла, ср. Перка на самолет, параход, която се привежда в движение с двигател.// прил. витлов.
витраж		мн. витражи, (два) витража, м. Орнаментална композиция на прозорец/врата от късчета цветно стъкло.
витрина		мн. витрини, ж. 1. Място в магазин към улицата за показване и реклама на стоките. 2. Шкаф със стъклени стени или остъклена част от шкаф за поставяне на дребни, скъпи, ценни предмети, сервизи и пр. //същ.умал. витринка.
вихрушка		мн. вихрушки, ж. 1. Вятър в кръг, който извива в стълб прах и леки предмети. 2. Вихър (в 1 знач.).
вихър		мн. вихри, м. 1. Бърз, мощен вятър. 2. Прен. Напрегнат, бурен момент; разгар. Във вихъра на боя. //прил. вихрен.
виц		вицът, вица, мн. вицове, (два) вица. м. 1 Кратък забавен разказ с неочакван, остроумен край; анекдот.
вице-		Първа съставна част на сложни думи със значение заместник или помощник, напр. вицегубернатор, вицеканцлер, вицеконсул, вицепрезидент, вицешампион.
вишегласие		само ед. Остар. Надмощие при гласуване, по-голям брой гласове.
вишна		мн. вишни, ж. 1. Овощно дърво, подобно на череша, но с възкисели плодове. 2. Плодът на това дърво. // прил. вишнев.
вишновка		само ед. Подсладено алкохолно питие като ликьор, в което са киснали вишни.
вишня		мн. вишни, ж. Вишна.
вия		виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил.; какво. 1. Огъвам във форма на дъга или кръг; извивам. 2. Суча, усуквам. Вия въже.3. Сбирам в едно, свързвам; плета. 4. Омотавам, навивам.
вия		виеш, мин. св. вих, мин. прич. вил. 1. За куче и други животни — издавам вой. 2. За човек - издавам протяжен вик като вой. 3. За сирена, мотор - издавам продължителен звук. 4. За вятър - произвеждам шум като вой.
вкаменелост		вкаменелостта, мн. вкаменелости. Обикн. мн. Запазени в някои скали останки от растения и животни, живели преди хиляди години.
вкаменя се		вкамениш се, мин. св. вкамених се, мин. прич. вкаменил се, св. — вж. вкаменявам се.
вкаменявам се		вкаменяваш се, несв. и вкаменя се. 1. Ставам на камък; ставам твърд като камък. 2. Прен. От какво. Застивам, не мърдам, вцепенявам се. Вкамених се от страх.
вкарам		вкараш, св. - вж. вкарвам.
вкарвам		вкарваш, несв. и вкарам, св. 1. Какво/кого.Правя нещо да влезе вътре в друго; вмъквам,втиквам. Вкарах колата в гаража. 2.Заставям да влезе; затварям, въвеждам.Вкарай кокошките е курника! 3. Кого. Ставам причина някой да пострада, да сгреши.
вкисвам		вкисваш, несв. и вкисна, св. Вкисвам се. вкисвам се/вкисна се. 1. Ставам кисел, развалям се. Супата се с вкиснала. 2. Прен. Разг. Развалям си настроението, ставам раздразнителен.
вкисна		вкиснеш, мин. св. вкиснах, мин. прич. вкиснал. св. — вж. вкисвам.
включа		включиш, мин. св. включих, мин. прич. включил, св. — вж. включвам.
включвам		включваш, несв. и включа, св. 1.Прибавям, присъединявам към състава на нещо друго. А данъка включвате ли? 2. Какво. Пускам да работи, да се задейства. Включи печката.3. Прен. Жарг. Разбирам, досещам се. Ей, най-тосле включи! — включвам се/включа се. Вземам участие в нещо; присъединявам се.
включително		нареч. Заедно със; като се смята и; в това число и.
вкова		вковеш, мин. св. вковах, мин. прич. вковал. - вж. вковавам.
вковавам		вковаваш, несв. и вкова, св.; какво. 1. Вкарвам с чукане. 2. Прен. Насочвам поглед, втренчвам се.
вкокаля се		вкокалиш се, мин. св. вкокалих се, мин. прич. вкокалил се, св. — вж. вкокалявам се.
вкокалявам се		вкокаляваш се, несв. и вкокаля се, св. Ставам твърд като кокал.
вкопавам се		вкопаваш, несв. и вкопая, св.; какво. Заравям единия край на нещо за устойчивост в земята.Вкопахме коловете. — вкопавам се/вкопая се. Заравям се, вдълбавам се.
вкопая		вкопаеш, вкопах, вкопал. - вж. вкопавам.
вкопча		вкопчиш, мин. св. вкопчих, мин. прич. вкопчил, св. — вж. вкопчвам.
вкопчвам		вкопчваш, несв. и вкопча, св.; какво, в какво. Хващам здраво, държа и притискам. Вкопчих ръце в храстчето и така висях, докато той дойде. — вкопчвам се/вкопча се. В какво/в кого. Държа се здраво, притискам се. Вкопчил се в крака му и не го пуска.
вкореня		вкорениш, мин. св. вкорених, мин. прич. вкоренил, св. — вж. вкоренявам.
вкоренявам		вкореняваш, несв. и вкореня, св.; какво. 1. Правя да хване корен. 2. Прен. Правя да проникне дълбоко; закрепвам, внедрявам. Не можах това да го вкореня в съзнанието ти. - вкоренявам се/вкореня се. 1. За растение - хващам корен. 2. Прен. Прониквам дълбоко; закрепвам се, внедрявам се. Беше се вкоренил много вреден навик в него.
вкочаня		вкочаниш, мин. св. вкочаних, мин. прич. вкочанил, св. — вж. вкочанявам.
вкочанявам		вкочаняваш, несв. и вкочаня, св.; какво. Правя да стане твърд като кочан. — вкочанявам се/вкочаня се. Ставам твърд като кочан. Ръцете ми се вкочаниха от тая ледена вода.
вкочанясам		вкочанясаш, св. — вж. вкочанясвам.
вкочанясвам		вкочанясваш, несв. и вкочанясам, св.; какво. Вкочанявам.
вкратце		нареч. Остар. Накратко.
вкупом		нареч. Всички на едно място; всички заедно.
вкус		вкусът, вкуса, мн. вкусове, м. 1. Само ед. Едно от петте сетива, чийто орган е езикът и вътрешността на устата. 2. Само ед. Усещане на езика, в устата или свойство на храната, източник на това усещане. Никакъв вкус не усещам. Тия круши нямат никакъв вкус. Лимоните са кисели на вкус. 3. Склонност, пристрастие, предпочитание. Съобразяваме се с вкусовете на масовия зрител. Имам вкус към такава музика. 4. Само ед. Усет, разбиране за изящното, красивото, естетичното. Облича се с вкус. II прил. вкусов, вкусова, вкусово, мн. вкусови (в 1 и 2 знач.). Вкусови усещания.
вкусвам		вкусваш, несв. и вкуся, св. 1. Опитвам, пробвам вкуса на ядене, храна. Вкуси от яденето за сол! 2. Ям, пия малко или за пръв път. Вкуси от краставицата и му загорча. Никога не съм вкусвал такъв разкошен плод. 3. Прсн. Изпитвам, преживявам. Вкусих малко от живота на богаташите.
вкусен		вкусна, вкусно, мн. вкусни, прил. Приятен на вкус. Вкусна ли е тортата? // нареч. вкусно.
вкуся		вкусиш, мин. св. вкусих, мин. прич. вкусил, св. — вж. вкусвам.
вкъщи		нареч. У дома. Отивам вкъщи. Довечера ще бъда вкъщи.
влага		само ед. 1. Вода или гъсти водни пари по предмети, във въздуха или проникнали в предметите; мокрота. 2. Прен. Сълзи, пот.
влагалище		мн. влагалища, ср. Входната част от женските полови органи. // прил. влагалищен.
влагам		влагаш, несв. и вложа, св. 1. Какво. Внасям пари в банка или ги употребявам за нещо, от което очаквам полза, печалба. Ще вложа тия пари в банката. Вложих хиляди в тоя строеж. 2. Какво. Прилагам, полагам, отдавам. Влагам труд. Влагам ум. Влагам сърце. Влагам особен смисъл. Влагам енергия.
влагомер		мн. влагомери, (два) влагомера, м. Уред за измерване влажността на въздуха.
владелец		мн. владелци, м. Спец. В правото — този, който владее недвижима собственост; собственик, притежател.
владение		мн. владения, ср. 1. Територия, която е под нечия власт. Обширни владения. 2. Обширен имот, който е притежание на някого. Това са частни владения. 3. Спец. Само ед. В правото — упражняване на власт върху имот, който собственикът използва лично или чрез друго лице. Влизам във владение. Упражнявам правото си на владение.
владетел		владетелят, владетеля, мн. владетели, м. Остар. Лице, което управлява, държи властта.
владетелка		мн. владетелки, ж. Жена владетел.
владея		владееш, мин. св. владях, мин. прич. владял, несв. 1. Какво. Имам своя собственост. Владея цялата тая гора. 2. Имам под своя власт; властвам, управлявам. Славяните са владеели тези земи. Една мисъл владееше съзнанието му. 3. Какво. Умея, зная. Владея няколко чужди езика. 4. Какво. В състояние съм да контролирам. Не владее нервите си. — владея се. В състояние съм да се контролирам.
владика		мн. владики, м. Висше православно духовно лице; архиерей, епископ.
влажен		влажна, влажно, мн. влажни, прил. 1. Който е пропит с влага. Влажен въздух. Влажна стая. 2. Който е покрит с пот, сълзи. Влажно чело. 3. За поглед, очи — който има блясък. Влажни очи. Влажен поглед. // същ. влажност, влажността, ж. Висока влажност.
влажнея		влажнееш, мин. св. влажнях, мин. прич. влажнял, несв. 1. Имам още влага, не съм сух. Прането влажнее, нека постои още малко. 2. Ставам все по-влажен. Всичко влажнее в тая стая.
влак		влакът, влака, мн. влакове, (два) влака, м. Превозно средство от скачени вагони, теглени по релси от локомотив. Бърз влак. Товарен влак. // прил. влаков, влакова, влаково, мн. влакови. Влакова композиция.
влакнест		влакнеста, влакнесто, мн. влакнести, прил. Който е съставен от влакна; покрит с влакна.
влакно		мн. влакна, ср. 1. Естествена нишка от вълна, коприна, памук, от стъблото или плода на някои растения. Вълнени влакна. Копринени влакна. Влакно от кокосов орех. 2. Изкуствена или синтетична нишка, която се използва като суровина за тъкани. 3. Спец. Междуклетъчно образувание в тъканите на живите същества. Мускулно влакно.
власат		власата, власато, мн. власати. 1. Разг. Космат. 2. Който е с дълги влакнa.
власеница		мн. власеници, ж. Истор. Груба дреха от козина, каквато са носели отшелниците на голо.
власинка		мн. власинки, ж. Косъмче; космовиден израстък.
власт		властта, мн. власти, ж. 1. Само ед. Право и възможност да се разпореждам, да подчинявам на своята воля. 2. Държавно управление и неговите органи. Местните власти. 3. Само ед. Силно влияние, въздействие.
властвам		властваш, несв. 1. Упражнявам политическа власт. Властваха толкова години и пак не се отказват. 2. Разпореждам се подчинявам на своята воля. 3. Упражнявам силно влияние, въздействие.
властвувам		властвуваш, несв. Властвам.
властелин		мн. властелини, м. Остар. Владетел, господар.
властен		властна, властно, мн. властни, прил. 1. Който обича да се разпорежда. Властна жена. 2. Който съдържа или изразява желание да подчинява другите на своята воля. Властни жестове. Властен поглед. // нареч. властно.
властник		мн. властници, м. Пренебр. Лице,което има политическа или държавна власт.
влача		влачиш, мин. св. влачих, мин. прич. влачил, несв. 1.Тегля, мъкна след себе си. Колата го влачила десетина метра. 2. Какво/кого. Нося едва-едва мъкна с труд. 3. Разг. Пренебр. Водя със себе си, натрапвам, домъквам. 4. За вода - нося със себе си, отнасям. 5. Разг. Протакам, забавям. 6. Обработвам, разчепквам на дарак. // същ. влачене.
влачешката		нареч. Влачешком.
влачешком		нареч. Като се влача (в 1 знач.).
вледеня		вледениш, мин. св. вледених, вледенил, св. — вж. вледенявам.
вледенявам		вледеняваш, несв. и вледеня. 1. Правя да стане леден. 2. Правя да стане леденостуден, да замръзне. 3. Прен. Правя да се скове, да изтръпне от страх, ужас.
влека		влечеш, мин. св. влякох, мин. прич. влякъл. 1. Какво/кого. Влача (в 1, 2, 3 и 4 знач.). 2.Увличам, привличам. Влече ме математиката. 3. Прен. Само в трето лице, ед. и мн. Причннявам (обикн. негативна последица).
влекач		мн. влекачи, (два) влекача, м. Кораб или автомобил, чиято функция е да влачи, тегли след себе си друг кораб, съоръжение, товар.
влетя		влетиш, мин. св. влетях, мин. прич. влетял. — вж. влитам.
влетявам		влетяваш, несв. Влитам.
влечение		само ед. 1. Стремеж, наклонност. Имам влечение. 2. Стремеж за интимна близост.
влечуго		влечуги, ср. 1. Гръбначно животно, кето влачи тялото си при движение, без крака или с къси крака и с люспесто тяло. 2. Прен. Пренебр. Човек без достойнство и собствено който е готов да угодничи, за да успее.
влея		влееш, мин. св. влях, мин. прич. влял, св. - вж. вливам.
вливам		вливаш, несв. и влея, се.; какво. 1. Добавям вкарвам течност. Вливам кръв. 2. Прен. Добавям, внасям допълнително. Вливам бодрост. Вливам оптимизъм. — вливам се/влея се. 1. За река, вода — втичам се. 2. Прен. Присъединявам се.
влизам		влизаш, несв. и вляза, св. 1. Прониквам вътре в нещо. Влизам в стаята. 2. Вмествам се побирам се в нещо. Тая папка не може да резе в чантата. 3. Постъпвам. Влязох в университета. Влязох в казармата. Влязох в затвора. 4. Включвам се, ставам член. Кой влиза в комисията? 5. Започвам.
влитам		влиташ, несв. и влетя, св. 1. Летейки, провиквам някъде. 2. Прен. Влизам стремително; нахълтвам. Той направо влетя в стаята.
влияние		мн. влияния, ср. 1. Въздействие. Оказвам влияние. Изпитвам влияние. Под влиянието на приятелите си. 2. Само ед. Авторитет, власт, престиж. Имам влияние.
влиятелен		влиятелна, влиятелно, мн. влиятелни, прил. Който има влияние (във 2 знач.). Той е влиятелна личност. // същ. влиятелност, влиятелността, ж.
влияя		влияеш, мин. св. влиях, мин. прич. влиял, несв. Оказвам влияние (в 1 знач.). Той влияе върху дъщеря ми. Това ми влияе лошо. — влияя се. От какво/от кого. Изпитвам влияние (в 1 знач.). Много сс влияе от него.
влог		влогът, влога, мн. влогове, (два) влога, м. 1. Пари, внесени в банка. Спестовен влог. Имам влог. Влоговете на гражданите. 2. Прен. Принос. С това изследване той прави ценен влог в науката. // прил. влогов, влогова, влогово, мн. влогови (в 1 знач.). Влогова книжка.
вложа		вложиш, мин. св. вложих, мин. прич. вложил, св. — вж. влагам.
вложение		мн. вложения, ср. Пари, които се влагат в нещо, от което се очаква печалба, полза. Това е добро вложение.
вложител		вложителят, вложителя, мн. вложители, м. Този, който прави или има влог (в 1 знач.).
влоша		влошиш, мин. св. влоших, мин. прич. влошил, св. — вж. влошавам.
влошавам		влошаваш, несв. и влоша, св.; какво. Правя да стане лош или по-лош. Това влоши моето материално положение. — влошавам се/влоша се. Ставам лош или по-лош. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден.
влъхва		мн. влъхви, м. 1. Древен мъдрец, гадател. 2. Остар. Пренебр. Хитрец, разбойник.
влюбвам се		влюбваш се, несв. и влюбя се, св. ; в кого/в какво. Обхваща ме, изпълва ме любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Влюбих се в нея от пръв поглед. Той се влюби в новата си кола.
влюбен		влюбена, влюбено, мн. влюбени, прил. Който изпитва или изразява любовно чувство и/или чувство на силна привързаност. Нали виждаш, че е влюбена. Влюбен поглед. Влюбен в работата си. // нареч. влюбено. Гледам влюбено.
влюбчив		влюбчива, влюбчиво, мн. влюбчиви, прил. Който се влюбва лесно. Влюбчива натура.// същ. влюбчивост, влюбчивостта, ж.
влюбя се		влюбиш се, мин. св. влюбих се, мин. прич. влюбил се, св. - вж. влюбвам се.
вляво		нареч. От лявата страна. Вляво от мене. Вляво от киното с пощата.
вляза		влезеш, мин. св. влязох, мин. прич. влязъл, св. — вж. влизам.
вманиача		вманиачиш, мин. св. вманиачих, мин. прич. вманиачил, св. — вж. вманиачавам.
вманиячавам		вманиачаваш, несв. и вманиача, св.; кого. Правя да стане маниак. — вманиачавам се/вманиача се. Ставам маниак. Вманиачил се е на тема футбол.
вмесвам		вмесваш, несв. и вмеся, св.; кого, в какво. Забърквам, замесвам. Не ме вмесвай във вашите разправии. — вмесвам се/вмеся се. 1. Вземам участие в нешо, намесвам се. Реши да се вмеси в обсъждането. 2. Ставам участник в чужда работа; набърквам се. Що се вмесваш в нашия живот?
вмествам		вместваш, несв. и вместя, св.; какво. Поставям, побирам; вмъквам. Струва ми се, че не можеш го вмести тук. — вмествам се/ вместя се. Побирам се, вмъквам се в ограничено или определено място, време. Колко души можем да се вместим в тая стая? Ще успееш ли да се вместиш в рамките на десет минути? // същ. вместване, ср.
вместилище		мн. вместилища, ср. Място, съд, резервоар за вместване, разполагане на нещо. Главно вместилище.
вместимост		само ед. Способност за вместване на едно или друго количество в нещо.
вместо		предлог. За означаване на замяна на едно лице, предмет, обстоятелство с друго лице, предмет, обстоятелство. Нека да отида вместо тебе. Обуй си вместо тия другите обувки! Вместо към университета зави към центъра. • Вместо да. Съюз. Въвежда подчинено изречение за изключване на действието, изразено с глагола в това изречение, поради замяната му с друго действие, посочено в главното изречение. Вместо да ми пречиш тук, по-добре иди се поразходи!
вместя		, вместиш, мин. св. вместих, мин. прич. вместил, св. - вж. вмествам.
вмеся		вмесиш, мин. св. вмесих, мин. прич. вмесил, св. — вж. вмесвам.
вметна		вметнеш, мин. св. вметнах, мин. прич. вметнал, св. — вж. вмятам.
вмешателство		мн. вмешателства, ср. Намеса в чужди дела, за да се окаже въздействие. Не търпя никакво вмешателство.
вмирисвам		вмирисваш, несв. и вмириша, св.; какво\кого. Изпълвам с лоша миризма; правя да добие лош мирис. Това сирене вмириса хладилника. Вмириса ме на цигари. — вмирисвам се/вмириша се. Добивам лош мирис. Вмирисахме се на чесън.
вмириша		вмиришеш, мин. св. вмирисах, мин. прич. вмирисал, св. — вж. вмирисвам.
вмъквам		вмъкваш, несв. и вмъкна, св. 1. Какво. Вкарвам, пъхам в нещо, където вече няма място. Ще можеш ли да вмъкнеш още едно одеяло горе? 2. Кого. Вкарвам, въвеждам насила или тайно, незабелязано. Тя се дърпаше, но той успя да я вмъкне в стаичката. 3. Кого. Привличам, въвличам. Опитваш се да ме вмъкнеш във вашите истории. 4. Какво. Прибавям, добавям. Трябва да вмъкнем този пасаж ето тук. — вмъквам се/вмъкна се. 1. Влизам някъде с усилие или бързо, незабелязано, тайно, без разрешение. Вмъкнах се в чуждия дом. 2. Възниквам, появявам се (обикн. за нещо отрицателно). Някакво тревожно чувство се вмъкваше в него и го превземаше.
вмъкна		вмъкнеш, мин. св. вмъкнах, мин. прич. вмъкнал, св. — вж. вмъквам.
вмятам		вмяташ, несв. и вметна, св.; какво. Прибавям набързо дума, израз в устен разговор.
внасям		внасяш, несв. и внеса, св. 1. Какво/кого.Нося вътре в нещо.2. Какво. Доставям от чужбина. Започнахме да внасяме дори зеленчуци. 3. Какво. Влагам пари в банка заплатата си. 4. Какво. Плащам такса задължение и под. Внесели данъка? 5. Какво. Включвам, добавям. Внасям нови елементи в стоежа на стиха. Внасям поправки в текста. 6. Какво. Предизвиквам, причинявам. Тя внесе оживление в зала с изказването си.
внедря		внедриш, мин. св. внедрих, мин. пр. внедрил, св. — вж. внедрявам.
внедрявам		внедряваш, несв. и внедря, св.: Въвеждам в употреба. Внедриха изобретението си в производството. // същ. внедряване.
внезапен		внезапна, внезапно, мн. внезапни. Който става или започва изведнъж, бързо неочаквано. Внезапен удар. Внезапен дъжд. // нареч. внезапно. Внезапно той изкрещя.
внеса		внесеш, мин. св. внесох, мин. прич. внесгй св. — вж. внасям.
вниквам		вникваш, несв. и вникна, св. Прониквам мислено, за да разбера същината. Не е свикнал да вниква в текста.
вникна		вникнеш, мин. св. вникнах, вникнал, св. — вж. вниквам.
внимавам		внимаваш, несв. 1. Съсредоточавам вниманието си. 2. Следя с внимание. Внимавай да не паднеш! 3. Действам предпазливо, с внимание.
внимание		само ед. 1. Съсредоточеност на мисълта, зрението и/или слуха върху предмет, явление, действие. Обръщам внимание. Привличам вниманието му. Отделям внимание. В центъра на вниманието. Вземам под внимание. Отвличам г-а манието му. Моля за внимание. 2. Любезна грижливо отношение. Обкръжавам с внимание. Обграждам с внимание.
внимателен		внимателна, внимателно, мн. внимателни, прил. 1. Който умее да съсредоточава вниманието си или изразява съсредоточеност на вниманието. Внимателен поглед. 2. Учтив, любезен. Бяхте много внимателен. Внимателен човек. 3. Който действа предпазливо; предпазлив. Трябва да бъдеш много внимателен какво говориш. // нареч. внимателно.
внос		вносът, вноса, само ед., м. Доставка на стоки от чужбина за вътрешния пазар. // прил. вносен. • Членски внос. Периодично плашана парична сума за членство в партия, клуб, организация.
вносител		, вносителят, вносителя, мн. вносители, м. 1. Човек, който внася пари в банка. 2. Този, който внася стоки от чужбина. 3. Този, който внася нещо за обсъждане в някакъв форум. Вносител на проект. Вносител на предложение за промяна в текста.