Тони Димитрова и Борис Гуджунов - За кой ли път

 

За кой ли път?

За кой ли път

в моя сън пристигаш все по-хубава

и кротко аз с теб вървя

по сините пътеки на нощта.

 

За кой ли път?

За кой ли път

бързам да те срещна аз във времето

 на някой хълм, пред някой праг,

в забравения пристан на някой бряг.

 

Нощният град, сънливите улици…

Тихо звъни тротоара под нас.

А ние вървим за никъде тръгнали –

луд съм още по тебе аз.

 

Тъмната стая на старата къща –

бяла икона лицето ти,

спомени светят и нежно прегръщат ме –

луд съм още по тебе аз.

 

За кой ли път?

За кой ли път

бързам да те срещна аз във времето

 на някой хълм, пред някой праг,

в забравения пристан на някой бряг.

За кой ли път?

За кой ли път

в моя сън пристигаш все по-хубава

и кротко аз с теб вървя

по сините пътеки на нощта.

 

Нощният град, сънливите улици…

Тихо звъни тротоара под нас.

А ние вървим за никъде тръгнали –

луд съм още по тебе аз.

 

Тъмната стая на старата къща –

бяла икона лицето ти,

спомени светят и нежно прегръщат ме –

луд съм още по тебе аз.

 

Тъмната стая на старата къща –

бяла икона лицето ти,

спомени светят и нежно прегръщат ме –

луд съм още по тебе аз.

 

Нощният град, сънливите улици…

Тихо звъни тротоара под нас.

А ние вървим за никъде тръгнали –

луд съм още по тебе аз.

 

Тъмната стая на старата къща –

бяла икона лицето ти,

спомени светят и нежно прегръщат ме –

луд съм още по тебе аз.