Лека нощ, деца! (Сънчо)

Историята на Сънчо – любимецът на няколко поколения

Сънчо за първи път се появява по Българската национална телевизия през 1960 г. като част от детската рубрика „Лека нощ, деца!“. По онова време телевизорът е само един от начините за забавление, а децата прекарват по-голямата част от деня навън – играят с топка, скачат на въже, измислят си различни игри и се забавляват с приятелите си.

Всяка вечер, около 19:50 часа, обаче идва моментът за Сънчо. Неговата поява се превръща в своеобразен сигнал, че денят за децата е към края си. Дори кратката телевизионна приказка да не е означавала непременно веднага да се ляга, мелодията и познатите думи „Аз съм Сънчо, ида от горица, да ви кажа: лека нощ, дечица…“ остават дълбоко запечатани в спомените на поколения българи.

През годините обликът на Сънчо претърпява различни промени. Появяват се и сезонни варианти на началната заставка, съобразени с времето от годината. Именно тези различни версии допринасят за чара на предаването и днес предизвикват приятна носталгия у хората, израснали с него.

Сънчо постепенно се превръща в част от една по-широка традиция на детската телевизия. След него и около него се появяват много обичани детски предавания и поредици, сред които „Педя човек – лакът брада“, „Няма никой вкъщи“, „Барбароните“, а по-късно и „Банани с пижами“ и „Джейми и вълшебното фенерче“.

Колко силно Сънчо е бил свързан с детството на българите показва и случилото се през 1993 г. Тогава БНТ прави опит да замени познатия герой с нова заставка и по-съвременно оформление на „Лека нощ, деца!“. Реакцията на зрителите обаче е категорична. Недоволството на деца и родители е толкова голямо, че телевизията се отказва от промяната и връща добре познатия Сънчо.

Така героят остава това, което винаги е бил за своите зрители – малкият вестител на края на деня и един от най-топлите символи на детството.

И ако не си спомните съвсем любимата детска песничка, ще би подсетя:

ТЕКСТА НА ПЕСНИТЕ за СЪНЧО

(създадени за Русия Сънчо от Екип 1, 1976 г.)

Музика: Петър Ступел
Текст: Димитър Спасов
Изпълнение: Лина Бояджиева

===================================

Лека нощ, деца! (пролетна шапка)

Аз съм Сънчо, ида от горица,
да ви кажа: “Лека нощ!", дечица,
че е тъмно вече вън -
време е за сън. (x2)

-------------------

Спят цветя, поля, гори, тревички.
Легнаха в гнездата всички птички.
Спят градчета и селца,
лека нощ, деца. (х2)

===================================

Лека нощ, деца! (лятна шапка)

Аз съм Сънчо, ида от горица,
да ви кажа: “Лека нощ!", дечица.
Рой звездички греят вън -
време е за сън. (x2)

Рой звездички греят вън -
време е за сън. (x2)

-------------------

Стихнаха полята и морето.
С песничка преспива ги щурчето.
Спят градчета и селца,
лека нощ, деца. (х2)

===================================

Лека нощ, деца! (есенна шапка)

Аз съм Сънчо, ида от горица,
да ви кажа: “Лека нощ!", дечица.
Ронят се листа навън,
време е за сън. (x2)

Ронят се листа навън,
време е за сън. (x2)

-------------------

Бързо есенния ден замина.
Спи на топло врабчо край комина.
Спят градчета и селца,
лека нощ, деца. (х2)

===================================

Лека нощ, деца! (зимна шапка)

Аз съм Сънчо, ида от горица,
да ви кажа: “Лека нощ!", дечица.
Зимна нощ е вече вън,
време е за сън. (x2)

Зимна нощ е вече вън,
време е за сън. (x2)

-------------------

Гонят се снежинки без умора.
Снежният човек заспа на двора.
Спят градчета и селца,
лека нощ, деца. (х2)

Спят градчета и селца,
лека нощ, деца. (х2)

===================================

Лека нощ, деца! (празнична шапка)

Аз съм Сънчо, ида от горица,
да ви кажа: “Лека нощ!", дечица.
Стихна песен, весел звън,
време е за сън. (x2)

Стихна песен, весел звън,
време е за сън. (x2)

-------------------

От звезди небето засиява.
Шумен празник вече отминава.
Спят градчета и селца,
лека нощ, деца. (х2)